Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Офанзивата срещу Ислямска държава в Мосул продължава. Ами в Сирия?

20 октомври 2016, 17:10 часа • 5461 прочитания

Във военно отношение, битката срещу Ислямска държава навлезе в своята решаваща фаза. Битката за третия по големина град в Ирак, Мосул, започна.

На 19 октомври иракските правителствени сили обявиха 48-часова пауза в напредването си към града, за да се прегрупират и обсъдят как да се продължи през гъстата върволица от села, разположени в покрайнините на Мосул, в които армията, кюрдите и милициите често попадаха на капани и мини.

И докато офанзивата на пъстрия алианс от сили все пак напредва бавно към най-големия град в ръцете на Ислямска държава, стратезите все повече обръщат поглед към „столицата“ на самопровъзгласилия се халифат, сирийският град Ар Ракка.

Мосул и Ар Ракка са разположени един срещу друг от двете страни на сирийско-иракската граница. Между градовете има мрежа от пътища, които след 2014 година се използват от Ислямска държава за снабдяване и прехвърляне на бойци. Дори в момента, когато има офанзива срещу Мосул, джихадистите успяха да подсигурят път за бягство през западните части на града, водещи към пътя за Ар Ракка.

През последните седмици, американски официални лица се срещаха неведнъж с членовете на коалицията срещу Ислямска държава, включващи Турция, кюрдските лидери в Сирия и Великобритания, опитвайки се да постигнат споразумение за стартирането на операция за завземането на Ар Ракка.

Ако бъде започната, подобна офанзива би имала за цел да изолира радикалите в сирийския град, ограничавайки способността им да се прегрупират и да прехвърлят подкрепления. При евентуално падане на Мосул, Ислямска държава със сигурност ще изпита сериозни затруднения ако има натиск и в главния си град на сирийска територия. Анализатори и официални лица предупреждават също, че ако Ар Ракка не бъде завзет, градът може да продължи да действа като отправна точка за изпращане на терористи към Европа.

Планът, обаче, включва немалко пречки. За разлика от Ирак, където Вашингтон е главната външна сила, подкрепила офанзивата срещу Ислямска държава, в Сирия Щатите не разполагат с подкрепата на правителствените части и прилежащите им милиции и паравоенни организации. Американското присъствие на терен в Сирия е ограничено до няколко десетки служители, работещи с Турция и нейните съюзници.

В действителност, възможностите се свеждат до постоянно съперничещи си сили: Турция и кюрдите и кюрдите и арабските сунитски сили.

Този въпрос е директно свързан с планирането на ситуацията след евентуалното изтласкване на Ислямска държава. Както при Мосул, така и в случая с Ар Ракка, липсва ясна становище какво ще се случи след превземането на градовете. За да не се появи вакуум и хаос, е нужно добре да се премисли стратегията, кой ще поеме удара на хуманитарната ситуацията, кой ще подсигури сигурността в района и в крайна сметка – кой ще контролира освободените територии.

Никой не смята сериозно, че кюрдските сили, известни като Сирийски демократични сили, могат да превземат Ар Ракка мирно и без проблеми. Сунитските бунтовнически фракции вече застанаха срещу подобен план, считайки Ар Ракка за опозиционна територия. И наистина, преди идването на Ислямска държава през 2014 година, градът беше контролиран от Свободната сирийска армия. Нейните местни бригади бяха или избити, или прогонени, като част от тях по-късно се присъединиха към кюрдските милиции.

Ситуацията в Северна и Североизточна Сирия се усложни повече, след като Турция се намеси със свои сили, подкрепили бунтовнически фракции, обединени в алианса Щит на Ефрат.

Въпреки всичко, официални лица смятат, че важността да се започне операцията в Ар Ракка е по-голяма от слабостите на планирането. Някои държави, като Франция, призовават по-скоро да започне атаката върху „столицата“ на Ислямска държава, за да не могат бойците от Мосул да се изтеглят към сирийска територия, където биха могли да потулят следите си. Сирийските бунтовнически сили съобщават, че дузина джихадисти са се прехвърлили вече от Мосул.

Усложняването на плана, който САЩ смятат да приложат, идва и от нежеланието на Турция да бъдат включени сирийските кюрдски милиции. За разлика от Ирак, където Анкара поддържа добри отношения с местните власти в Иракски Кюрдистан, в Сирия, където отрядите са свързани с Кюрдската работническа партия, положението е различно. Според Турция арабски сили трябва да влязат в Ар Ракка предвид факта, че градът е заселен предимно с арабско население и би се избегнало напрежение.

Същата стратегия се прилага и в Мосул, където правителството в Багдад иска в града да влязат официалните армия и полиция, както и местните сунитски милиции, а не мощните шиитски фракции, подкрепени от Иран, които взеха участие в сраженията срещу Ислямска държава през последните две години, но също така са обвинявани за извършването на няколко кланета на цивилни.

Турската позиция за Ар Ракка е подкрепена и от западни официални лица, които смятат, че водена от кюрди офанзива, би предизвикала етническо напрежение.

Възможната операция срещу „столицата“ на Ислямска държава би се провела в две фази: първоначална изолация, последвана от директна атака срещу позициите на джихадистите в града. В идеалния случай, офанзивата в Мосул ще се „прелее“ към Ар Ракка.

Подготовката вече е в ход. Американската армия въоръжава и обучава единици на Сирийските демократични сили, желаещи да участват – в това число кюрди и араби. Администрацията на Обама обмисля директно въоръжаване на юрдските Отряди за народна самозащита, известни като YPG, под наблюдението на Турция. Най-усилени действия се прилагат по отношение на арабските бойци, които би трябвало да влязат в Ар Ракка вместо кюрдските части.

В Ирак, армията, подкрепена от САЩ, стартира офанзивата си на 17 октомври. Коалицията, водена от американските сили, подкрепят по въздух действията на терен, осигурява артилерия и елитни части, в това число френски, британски, германски и дори австралийски съветници и войници, действащи зад фронтовата линия при Мосул. Според плана, кюрдските сили пешмерга ще помогнат за подсигуряването на периметъра, а на сунитските местни сили ще се разчита да се сражават с Ислямска държава в сърцето на града.

Американците обмислят подобен план за Ар Ракка. След над две години под техен контрол, Ислямска държава е развила града като база за приемане и изпращане на чуждестранни бойци както за фронтовите линии, така и за извършване на атентати от САЩ до Европа. С население преди войната от около 200 000 души, Ар Ракка днес е крепост, в която джихадистите държат едни от най-ценните си активи, включително западни заложници и тежко въоръжение.

Сирийското правителство също има претенции за града, като армията заяви желанието си да навлезе в провинция Ар Ракка. Инерцията от страна на правителството е в застой, обаче, тъй като властите се съсредоточават в сраженията си с опозиционните фракции в Западна, Централна и Северозападна Сирия.

Според западни експерти, за операция срещу Ар Ракка са нужни над 10 000 бойци. Турците заявиха, че предпочитат да изчакат, докато коалицията реши, че може да се включи в подобна битка, без да се разчита на кюрдските милиции. За момента Анкара къде мълчаливо, къде не, приема сътрудничеството между кюрдите и Вашингтон в Сирия.

Ролята на кюрдите в битката за Ар Ракка е, както видяхме, спорен въпрос, предизвикващ напрежение. Предвид желанието за установяване на автономна област в северната част на Сирия, известна в кюрдската идеология като Рожава или Западен Кюрдистан, Турция и арабските опозиционни бригади в района, се противопоставят на план, включващ възможността кюрдски сили да влязат в самия град Ар Ракка.

Именно поради тези спорове, американците и техните партньори виждат възможност в това да привлекат арабски бунтовници, които да участват активно в офанзивата. Най-силните групи сред тях, в момента са заети по активните фронтови линии със сирийския режим в провинциите Алепо, Латакия и Идлиб. В този триъгълник от август насам се намесиха и бригади от Свободната сирийска армия, подкрепени от Турция. Алиансът Щит на Ефрат вече отне достъпа на Ислямска държава до турската граница. Тези сили се намират на малко повече от 200 км от Ар Ракка.

Като алтернатива, САЩ виждат арабските племенни сили в провинция Ар Ракка. Те вече неведнъж са въставали срещу Ислямска държава, а също участваха в бунта от август 2014 в Дейр ез Зор, когато заради липсата на външна подкрепа, загинаха 600 души в град Букамал, чиито тела джихадистите оставиха да гният по улиците за назидание. Тези племенни общности, са обединени в съюзи, които включват десетки хиляди мъже в бойна готовност. Турция изрази намерение да тренира 1500 души от племенните бойци по подобие на сунитските сили в Мосул.

Междувременно, Ислямска държава започна с пропагандата си относно плановете да бъдат привлечени арабски бунтовници в офанзивата към Ар Ракка. В съобщения и изявления, групировката предупреждава, че Сирийските демократични сили ще извършат зверства срещу жителите на Ар Ракка. Този страх от изселвания, както и етническите спорове на битово ниво, са една от причините араби да се включват в редиците на Ислямска държава. Същата е ситуацията в Ирак, където сунити подкрепиха джихадистите през 2014 заради страха от репресиите на правителството в Багдад, продължаващи от 2003 насам. Според данните на френски официални лица, стотици местни в Ар Ракка са се присъединили към Ислямска държава заради тези страхове и въздушните удари по града, извършвани предимно от американски самолети, причиняващи десетки цивилни жертви всеки месец.

Спечелването на битките срещу джихадистите, е лесната част. Стабилизирането на райони като Ар Ракка, е истинското предизвикателство.

 Автор: Руслан Трад

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес