Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще положи клетва днес (9 юли) за втори мандат и ще има в ръцете си нови гарантирани му от конституцията правомощия да контролира радикално променената система на управление в страната, пише агенция France Presse в свой анализ, цитиран от БГНЕС.
Промените, които бяха одобрени на референдум през 2017 г., но повечето от които влизат в сила след изборната победа на Ердоган на 24 юни, бележат една от най-радикалните реформи в съвременната турска политическа система. Според критиците промените, за които се бореше Ердоган, проправят пътя към еднолично управление.
Как изглежда новата система и как ще работи?
Повишени правомощия
Съгласно новата конституция от 18 члена, президентът укрепи изпълнителните правомощия и може директно да назначи висши държавни служители, включително министри. Ердоган може да утвърди един или няколко вицепрезиденти, като според информации от различни източници той ще избере най-малко трима.
Длъжността и позицията на министър-председателя, понастоящем заемана от Бинали Йълдъръм, ще бъде премахната от понеделник. Президентът и парламентът заедно ще могат да изберат четирима членове на Върховния съвет на съдиите и прокурорите (ВССП) - ключов съдебен съвет, който назначава и освобождава служителите в съдебната система. Парламентът може самостоятелно да избере седем членове на институцията, която ще бъде преименувана на Съвет на съдиите и прокурорите (ССП).
Военните съдилища – едно, от които осъди екзекуцията на бившия премиер Аднан Мендерес след преврата от 1960 г., - ще бъдат премахнати.
Министри
Очаква се стремежът за създаване на по-ефективно правителство да намали броя на министерствата до 16, което ще е чувствително намаление от сегашните 26. Новият кабинет ще бъде обявен в понеделник вечерта. Ще се обединят няколко министерства. Министерството по въпросите на Европейския съюз ще бъде включено във Външното министерство, като то ще запази името и апарата си.
Министерството на икономиката ще се слее с министерството на митниците и търговията, за да се формира ново министерство на търговията с по-голямо влияние. В рамките на президентството ще има и девет мощни комитета, обхващащи технологиите, образованието, икономиката, външната политика, правата, културата, здравеопазването, социалната политика и местните въпроси.
Други осем отделни органа, които докладват на Ердоган, ще обхващат националните въпроси: държавен одит, национална сигурност, разузнаване, въоръжени сили, отбранителна промишленост, религия, комуникации и бюджет.
Извънредно положение
Съгласно новата конституция ще бъде наложено извънредно положение в случай на "бунт срещу родината" или "актове на насилие, които поставят страната в... опасност да бъде разделена".
Президентът ще реши дали да наложи, или не, извънредно положение и след това ще го представя в парламента. Първоначално извънредната ситуация ще продължава шест месеца - в сравнение с три досега - и може да бъде продължена от парламента за още четири месеца в даден момент, ако бъде поискано от президента.
Припомняме, че Турция удължи сегашното извънредно положение, наложено след неуспешния преврат от 2016 г., общо седем пъти. Последният срок на извънредно положение приключва на 19 юли. Преди изборите Ердоган обеща да вдигне извънредното положение, ако спечели.
Парламент
Новият турски парламент има 600 депутати – досега законодателите бяха 550. Минималната възраст за народни представители беше намалена от 25 на 18 години. Законодателни избори ще се провеждат на всеки пет години - вместо на четири - и в същия ден ще бъде избиран и президент.
Парламентът все още ще има правомощието да приема, изменя и отменя законодателни актове. Ако президентът бъде обвинен или подозиран за престъпление, тогава парламентът може да поиска разследване след получаване на мнозинство от три пети от членовете на събранието. Според новите правила президентът няма да може да издава разпореждания по въпроси, които вече са ясно регламентирани от закона.
Ердоган ще е на власт до 2028 г.?
Президентът, който според промените сега може да бъде член на политическа партия, има петгодишен мандат с максимум два срока.
След като промените бяха одобрени миналата година, Ердоган се върна начело на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), на която е един от основателите през 2001 г.
64-годишният Ердоган бе избран за президент през август 2014 г. след повече от десетилетие като министър-председател на първите преки избори за турски държавен глава. Но ако отброяването на дните му на власт започне от нулата при новата система на държавно управление, промените биха означавали, че Ердоган може да остане на власт за още два срока - до 2028 г.
* Заглавието е на редакцията
