Проектите за газови хъбове в Европа растат като гъби след дъжд. Това пише в свой анализ Анастасия Башкатова за водещия руски вестник „Независимая газета“, цитиран от БГНЕС.
България е готова да приеме втората отсечка на „Турски поток“ и брои дните до момента, когато ще се превърне в един от газовите хъбове на Европа. Страната откри нов участък от транзитния газопровод, който е ориентиран да получава газ от Турция, Азербайджан и Русия. Представителите на Европейската комисия на думи подкрепиха София и нейните планове. Някои от анкетираните от руското издание експерти смятат, че Москва не е имала друг вариант, освен да прокара втората отсечка на „Турски поток“ по посока на България.
Страната откри в петък новата част от своя газопровод за Турция, който ще ѝ позволи да удължи една от отсечките на „Турски поток“ до своята граница, съобщават местните информационни агенции, цитирайки българския премиер Бойко Борисов.
Новата тръба е с дължина 20 км и ще увеличи капацитета на Трансбалканския газопровод /по който България получава руски газ от Украйна/ до 15,7 милиарда куб. м. газ годишно от текущите 14 милиарда, уточнява агенция „Прайм“. Сега тези мощности се планира да бъдат използвани в реверсен режим. “Днес ние изградихме тръбопровод, който ще позволи да се използват реверсните потоци, за да получаваме газ от Турция, Азербайджан и Русия“, заяви Борисов, цитиран от турското издание Hurriyet Daily News.
След провала с „Южен поток“ България кроеше планове за създаването на газов хъб край Варна и „сега в Брюксел ясно дават да се разбере, че имат интерес от създаването на такъв хъб и съответно в изграждането на втора отсечка на „Турски поток“ до територията на България“, пише още и Deutsche Welle. „Европейската комисия напълно подкрепя стремежа на България да обедини доставките на газ“, заяви в интервю заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович. Това ще съдейства за диверсифицирането на доставките.
Любопитното е, че на фона на експортните проекти на Русия, все повече страни заявяват своите амбиции да станат газови хъбове. Преди всичко става дума за Турция, която вече използва „Турски поток“ като инструмент за шантажиране на Русия. Турските власти започнаха игра с няколко страни износителки наведнъж. По-конкретно, турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви по-рано огромния интерес от строителството на Трансанадолския газопровод ТАНАП, който трябва да свърже Азербайджан, Грузия, Турция и Южна Европа. Освен това в Турция полагат „големи усилия, за да може туркменският газ да стане също част от този проект“. След тях Ердоган спомена и за Русия с „Турски поток“.
В противовес на вече съществуващите и строящи се руски газопроводи в Европа Франция, Испания и Португалия изразиха желание да осигурят диверсификация на енергийните доставки за сметка на втечнения газ, включително и от САЩ. Така че проектите за газови хъбове „никнат“ в Европа като гъби след дъжд. Връщайки се към перспективата за втора отсечка на „Турски поток“, ще припомним, че българският обрат наистина се е обсъждал, но окончателни официални решения за момента не са обявени.
„Русия се нуждае от гаранции, за да вземе решение за изграждането именно през България на втората „транзитна“ отсечка от „Турски поток“ за Европа“, заяви през май руският министър на енергетиката Александър Новак. „Газпром“ обсъжда варианти за маршрут на втората отсечка през България и Сърбия или през Гърция и Италия. „По принцип Русия не се отказва от сътрудничество, готови сме да обсъдим всички тези варианти. За нас е важно всички големи бъдещи инфраструктурни проекти, които са възможни, да бъдат гарантирани от гледна точка на купувачите на природния газ, да отговарят на изискванията на европейското законодателство, да имат гаранции от българското правителство и от ЕК“, уточни Новак.
След това през юни председателят на управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер като че ли хвърли по-голяма светлина по този повод. „В момента в България, Сърбия и Унгария са взети решения за развитието на националните газотранспортни мрежи... Тези решения са взети в съответствие с действащото европейско енергийно законодателство. По тази причина газът от „Турски поток“ в началото на 2020 г. може да премине през газотранспортната система на България, Сърбия и Унгария“, заяви Милер.
Но ключовата дума тук е „може“.
Що се отнася до въпроса за възможното строителство на директна тръба за България през Черно море, то Милер на този въпрос отговори, че в такъв случай трябва да има „твърди, 100-процентови гаранции от Европейската комисия и България“. За момента на официалния сайт на „Газпром“ в раздела, посветен на „Турски поток“, не е посочено къде именно ще завие втората отсечка. Споменават се само някакви „съседни държави“.
Експерти смятат, че Русия не е имала и не би могла да има друг вариант освен да се влее във вече съществуващата система на България. „Ако говорим, че „Турски поток“ ще влезе в тази газотранспортна система на България, която вече съществува, само че в реверсен режим, то това е неизбежно. Ако говорим, че трябва да има някакъв допълнителен маршрут, който ще мине по дъното на морето директно за България, то за момента въобще не става дума за това“, заяви директорът на Института за национална енергетика Сергей Правосудов.
“Никой, както разбирам, официално не е признавал, че това ще бъде изначално неизбежен вариант, че тези газотранспортни мощности, които ще се освободят заради това, че през Украйна ще се транспортира по-малко газ, ще бъдат натоварени в реверсен режим“, добави Правосудов. По неговите думи единственото, което е необходимо при този вариант, е да се построи „свръзка“ между България и Сърбия.
Когато вече съществува работеща инфраструктура и са необходими само незначителни допълнения към нея е безсмислено да се строи от нулата нова тръба, това е икономически нецелесъобразно, продължава експертът. Правосудов смята, че и такъв вариант също така не носи политически рискове: „Политическите рискове винаги съществуват при строителството на нови мощности, а за задействането на вече стари те вече не съществуват“.
Но не всички анкетирани експерти са толкова оптимистично настроени по повод на България и нейните планове да стане хъб. Ако разглеждаме различните варианти за маршрути, то България е най-слабото звено, смята членът на президиума на „Опорите на Русия“ Ирина Капитанова. И това е по политически причини. Експертът припомня рисковете от рязка промяна на българската позиция при обща смяна на настроенията в Евросъюза.
“По-рано съществуваше дилемата: или да се избере България с неясните перспективи заради противоречивото отношение към Русия, или Гърция и да се започне конкурентна борба с Трансанадолския газопровод от Азербайджан. Сега ситуацията с България е повече или по-малко ясна“, заяви директорът на Института за актуална икономика Никита Исаев. Изглежда, че сега българският обрат е изгоден. Но експертът уточнява: рисковете за всички европейски проекти са общи – „това са антируските санкции и натискът на САЩ върху Европа“. „Американският президент Доналд Тръмп също така се стреми да заеме своето място на европейския газов пазар и прави това много агресивно. И напрежението ще нарасне, властите на Евросъюза могат да пожертват интересите на България заради интересите на Европа“, уточнява още Исаев.
