Балканите се нуждаят от малко помощ. За това сигнализира албанският депутат Генк Поло, бивш министър по европейските въпроси на страната, пред европейското издание New Europе. Материалът е цитиран от агенция "Фокус".
На 25 юни вотът в община Шабац в Сърбия, единственият град, управляван от опозицията, беше отменен от избирателната комисия. Доказателствата за купуване на гласове и попълване на бюлетини бяха достатъчни за назначаване на повторни изборите. Три дни по-рано в Брюксел един евродепутат, който говори на заседание на Комитета по външни работи, изрази съмнение, че изискването за започване на производство срещу обвиняемите за купуване на гласове в Албания е надлежно съобщено на властите и гражданското общество на страната. Това, заедно с 14 други подобни условия, трябва да бъде изпълнено от Албания, преди да започнат преговорите за присъединяване към ЕС. Това беше решението на Европейския съвет преди три месеца.
Епизодите на фалшифициране на вота в Сърбия и Албания не са свързани. Въпреки че желанието за елегантно завладяване на последния бастион чрез „други средства“ е разбираемо, нямаше нужда от такива „средства“ на сръбските общи избори. След бойкот на опозиционните партии, които твърдят, че изборите не са нито свободни, нито честни, сега националният законодателен орган дори не може да се разглежда като плуралистичен и още по-малко като коректив на изпълнителната власт. В Албания това се случи, след като бяха публикувани съдебни подслушвания и бе показано фалшифициране на вота в индустриален мащаб и свързване на политици от управляващата партия с подземния свят опозицията напусна парламента и бойкотира местните избори.
И двата епизода обаче могат да послужат като доказателство за кризата с демокрацията и отстъпването на върховенството на закона на Балканите, сериозна тенденция през последното десетилетие. Тази тенденция е добре документирана в различни международни доклади, които посочват ерозията на разделянето на властите, заглушаване на медиите и произтичаща от нея голяма корупция.
Всяка от страните в региона има свой специфичен контекст; всеки трябва да намери свой собствен изход от този проблем. Отговорността за спасението е на първо място на реформистки настроените и истински проевропейски сили, независимо дали в политическото тяло или в гражданското общество като цяло.
Въпреки че всички страни са в процес на интеграция в ЕС, неговото влияние има значение. И ако се използва добре, това може да има много положителен ефект. Трябва да се припомни първият критерий от Копенхаген през 1993 г., който гласи, че за да започнат преговорите за присъединяване, „трябва да се постигне стабилност на институциите, гарантиращи демокрация, върховенство на закона, права на човека и зачитане и защита на малцинствата“. Първата точка от този списък, която ни идва на ум, са свободни и честни избори.
В случая на Сърбия реакциите в политическия съвет бяха много различни - от поздравления за очевидния победител до отказ от автокрация от групи, свързани с бойкотиращите партии. В случая с Албания Европейският парламент постигна ценностно ориентирана позиция, тъй като прие с голямо мнозинство доклад на Западните Балкани, в който се подчертава, че 15-те условия са фокусирани в голяма степен върху изборите, както и върховенството на закона.
На друго място, в Северна Македония, посредничеството на ЕС и САЩ създаде преди пет години институцията на преходното правителство, насочено към ограничаване на потенциалните злоупотреби от страна на управляващата партия. Докато в Черна гора, единствената държава, която не е видяла правителствена промяна след избори, отварянето на последната глава преговори на ЕС внасят нотки на ирония.
Някои от тях твърдят, че необходимостта от стабилност и способността на силните лидери да водят проевропейска политика, карат ЕС да си затваря очите за първобитните недостатъци в страните от Западните Балкани. Историческият опит обаче ни напомня, че принудителната стабилност преминава често в разстройство и хаос. Силният човек винаги може да се обърне към трети страни, ако финансовата и политическата подкрепа от Брюксел бъдат поставени под въпрос и обусловени.
Следователно „преоткриването“ на някои от Копенхагенските критерии на европейско институционално и партийно ниво изглежда е от първостепенно значение. Това няма да е винаги лесно, тъй като не липсват „други фактори“. Докато почти всеки в Европа осъждаше разрушаването на албанския национален театър на фона на опасенията за културното наследство, върховенството на закона и полицейската бруталност, председателят на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев отправи странна, ако не дори извратена похвала за действията на правителството.
Въпреки това строгата любов, проявена от Европейския съвет и наскоро Парламента, както и новата методология на разширяването от Комисията дава надежда, че „малката помощ от нашите приятели“ ще има по-добро въздействие в близко бъдеще.
