Израелският модел едва ли е подходящ за затрудненото положение, в което се намира Украйна, и едва ли е добър опит, върху който да се изградят желаните отношения за сигурност между Съединените щати, НАТО и Украйна. Търсенето на модел за сигурност от страна на Вашингтон, целящ да гарантира "стратегическото поражение" на Русия в Украйна, продължава с лъкатушене. Това гласи анализ, публикуван в консервативното американско издание The National Interest.*
Украйна в НАТО: Или Трета световна война, или усмиряване на Русия
В интервю за CNN, насочено към подсилване на дискусиите на неотдавнашната среща на върха на НАТО във Вилнюс, президентът Джо Байдън обясни, че "Съединените щати биха били готови да гарантират на Украйна сигурността, с която разполага Израел: оръжията, от които се нуждае, за да се защитава".
Уместността на израелския модел, прегърнат от Байдън, за сигурността на Украйна е дълбоко погрешна концептуално и практически. Интересът на Байдън към концепцията предполага, че той е бил зле информиран за историята на връзките в областта на сигурността между САЩ и Израел.
От оперативна гледна точка моделът на Израел едва ли е подходящ за затрудненото положение, в което се намира Украйна, и едва ли е достатъчно добър, за да се изградят желаните отношения за сигурност между Съединените щати, НАТО и Украйна. В концептуално отношение има малко повече от повърхностно сравнение между Йерусалим и Киев, за да се препоръча този модел.
Историята на израелския модел и големите разлики с Украйна
Връзките в областта на сигурността между САЩ и Израел се раждат от три основни елемента:
- конкуренция в Близкия изток от Студената война;
- огромната победа на Израел през юни 1967 г.;
- тайно разработване от Израел на ядрено оръжие от 50-те години на миналия век насам.
Почти невъзможно е Украйна да успее да излезе от войната с Русия с онзи вид тотална териториална победа, която даде основата на връзките между САЩ и Израел след юни 1967 г. Изглежда, че Байдън в своите бележки обуславя трайни отношения в областта на сигурността с Украйна, да не говорим за нейната покана за НАТО, при прекратяване на огъня и мирно споразумение с Москва, далеч от недвусмислената победа на Израел, която осигури основата на връзките в сигурността между САЩ и Израел.
Ангажиментът на САЩ да доставят на Израел конвенционални оръжия, главно самолети, винаги е бил в основата на отношенията в областта на сигурността между САЩ и Израел, както трябва да е и с Украйна. Започвайки с F-4 Phantoms в сделка, сключена с посредничеството на израелския премиер Ицхак Рабин и американския дипломат Пол Уорнке, и продължавайки наскоро със стелт самолети F-35 - доставката на такива оръжия остава изричен и жизненоважен елемент от сделката, в която Израел поддържа неяснота относно арсенала си с ядрени оръжия и впоследствие да декларира, че Израел няма да бъде първият, който ще "внесе" ядрени оръжия в Близкия изток.
В този контекст може би има хора в Украйна (но се надяваме, че не и във Вашингтон), които виждат израелския модел - създаване на опция за интегрирано ядрено оръжие, която същевременно поддържа ядрена двусмисленост, докато пътят за конвенционални оръжия от Вашингтон е отворен.
Но и тук реалността се намесва. Сделката на САЩ с Израел изрично цели да гарантира превъзходството на Израел в конвенционалните оръжия срещу всяка комбинация от арабски/ирански врагове. За тази цел до финансовата 2020 г. Съединените щати са предоставили на Израел 146 милиарда долара във военно, икономическо и противоракетно финансиране.
Само през първата година от войната Украйна получи 77 милиарда долара от Вашингтон, около половината от общата ѝ военна, икономическа и хуманитарна помощ.
В най-добрия случай военната подкрепа на САЩ на сегашните исторически нива спечели на Киев военна безизходица. Украйна, която е извън НАТО, никога няма да се радва на качествено военно предимство над Москва в израелски стил или да може да командва стратегическата програма или програмата за сигурност на региона, както направи Израел в Близкия изток.
За разлика от Украйна, Израел никога не се е стремял да спечели ясни и публични гаранции на Алианса, докато искането на Украйна е за официално участие в НАТО. Ангажиментът на Вашингтон да поддържа оръжейното превъзходство (QME) на Израел е ключов елемент от политика, предназначена да уважи предпочитанията на Йерусалим (и на Вашингтон) да държи Израел извън НАТО. Всъщност Израел решително се противопостави на всяко споразумение с Вашингтон, което би ограничило неговата свобода на действие в стратегически периметър, определен някога от Ариел Шарон, за да включва всяко място между Мароко и Пакистан.
Администрацията на Байдън продължава да търси работеща формула за подпомагане на сигурността, която обещава на Украйна нещо повече от тактически подход към поетапност, способен да постигне мащабната цел за налагане на "стратегическо поражение" на Русия. Израелският модел в най-лошия случай е опасен стимул за Киев да възроди ядрените си способности, предадени по време на медения месец между САЩ и Русия преди едно поколение. В най-добрия случай интересът на Байдън е отражение на объркването, което в момента минава за стратегическо мислене на Пенсилвания Авеню.
28 години по-късно: В деня, когато Русия гарантира независимостта на Украйна, я бомбардира
Автор *: Джефри Арънсън, за The National Interest. Той е чуждестранен сътрудник в Института за Близкия изток и бивш съветник на ЕС и други по регионални политически въпроси и въпроси на сигурността.
Превод: Ганчо Каменарски
