Ролята на Европейската комисия (EК) като защитник на конкуренцията и диверсификацията на енергийния пазар на Общността определено се засили, пише Йорг Химелрейх в статия за швейцарския ежедневник Die Neue Zuercher Zeitung, цитирана от агенция "Фокус".
Изграждането на газопровод в Европа рядко е предизвиквал такива разгорещени спорове в ЕС, както се случи с проекта за „Северен поток-2“, чрез който руският енергиен гигант "Газпром" ще доставя годишно 55 милиарда кубически метра газ от Виборг до Лубмин/Балнео. Маршрутът е успореден на този на газопровода "Северния поток-1". Наистина рядко може да се види толкова очевидно тясното преплитане на икономическите, политическите и правните пространства в частни икономически енергийни проекти.
Нова правна ситуация
Наскоро Съветът на ЕС одобри спорните изменения на т.нар. "Газова директива". Тя влезе в сила на 23 май 2019 г. Така борбата за различни политически и икономически интереси беше насочена към защитените зони. Това е напредък, макар че дискусиите вероятно ще продължат чрез правни процеси. За какво става въпрос от правна гледна точка и какви са последиците от тези изменения?
За да се създаде свободна конкуренция на пазара на газ в ЕС, първоначалната версия на газовата директива задължи вертикалните европейски енергийни компании да разделят собствеността си на производство и транспорт, както и да предоставят на трети страни достъп до тяхната транспортна мрежа, да формират тарифи по недискриминационен начин и да ги направят прозрачни.
Настоящият компромис разширява обхвата на настоящата директива, така че да включва външни тръбопроводи от трети страни, които влизат в държавата членка на ЕС. В морската зона, която се простира на 22 км от брега, съгласно Конвенцията на ООН за морското право, крайбрежната държава има суверенни правомощия. Сега „Северен поток-2“ също трябва да изпълни ангажимента си към директивата по протежение на германското крайбрежие до Грайфсвалд. Тъй като достъпът на трета страна до мрежата на "Газпром" в крайбрежните води не може да бъде осигурен, той трябва да бъде достъпен в руския Виборг.
Разделянето на транспортната мрежа и производството на газ също ще се превърне в трудна задача за "Газпром". Въпреки че Федералната агенция по мрежите на Германия би могла да поиска помощ или да направи изключение за „Северен поток-2“, ако бъде завършена преди влизането в сила на измененията на директивата. Това обаче едва ли ще се случи. Освен това оттук-нататък според измененията всички изключения от правилата на конкуренцията трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия и всички договори за доставка с трети страни трябва да бъдат представени пред нея. Така ЕК има широко право да се намесва и да контролира енергийните доставки на отделни държави-членки, а следователно и на ЕС - чрез трети държави.
Какви са последствията?
Измененията значително засилиха ролята на ЕK като защитник на конкуренцията и диверсификацията на енергийния пазар на ЕС. В същото време те най-накрая погребаха германско-руските специални пътища в газоснабдяването на ЕС. Франция внезапно подкрепи предложенията на Брюксел и Германия загуби кворума за вето. Упоритата подкрепа на Берлин за проекта в разрез с мнозинството в ЕС изолира Германия в нейната руска политика.
"Адвокатите на Дявола" на "Газпром" - пенсионирани германски политици, академични институции, които се оплакват, че енергийната икономика е политически мотивирана, трябва да разберат, че енергийната икономика неизбежно е подчинена на политически и икономически съображения, тъй като е стратегически твърде важна за всяка държава, за да бъде поставяна само под контрола на частния сектор. Това е вярно дори ако политиците и компаниите обичат да го отричат. Винаги е било така, и настоящето не е изключение.
Всякакви извънредни разрешителни за "Газпром" са безперспективни, дори ако "Северен поток-2" отчаяно се бори за тях законно. Основният кандидат на Европейската народна партия (ЕНП) на изборите за Европейски парламент, Манфред Вебер, вече обяви, че ще направи всичко по силите си, за да блокира проекта. "Газпром" може да следва само регулациите на ЕС, въпреки че това изглежда малко вероятно. Освен това, с помощта на "Северен поток-2", държавният глава на Руската федерация Владимир Путин се надява да изкара Украйна от газовата игра. Федералното правителство трябва най-накрая бързо да изгради инфраструктура за внос на втечнен природен газ, за да гарантира независимост от транспортната мрежа на "Газпром". Премервайки сили с ЕС, Путин и неговите германски паладини стигнаха до извода: ЕС може да укроти упорита Германия, а понякога даже и да демонстрира солидарност.
