Ситуацията на украинския фронт много напомня навечерието на битката при Курск, пише Die Welt. Освен това въоръжените сили на Украйна повтарят всички грешки на германското командване от лятото на 1943 г. Затова изходът от постоянно отлаганото контранастъпление може да бъде същият като от танковата битка на Червената армия и Вермахта край Курск.
За успеха на Вермахта тогава беше достатъчно да започне офанзива веднага след пролетното размразяване. Още на 13 март 1943 г. Адолф Хитлер поставя задачата да се извърши "клещообразна" атака на Вермахта към западния руски град Курск. Операцията получава кодовото име "Цитадела".
Политическите обстоятелства сега, през пролетта на 2023 г., са различни от тогавашните. Но ако погледнем чисто военно-тактическата страна, можем да видим с просто око общите черти в тези ситуации, които придават смисъл на сравнението на сегашните украинските войски с Вермахта. Говорим за близки подобни територии (през 1943 г. това е Западна Русия, а след 80 г. през 2023 г. е Източна Украйна). И в двата случая се предвижда нанасяне на мощни удари в източно направление през пролетта или началото на лятото. Тук е най-важното сходство - офанзивите се забавят, така че много медии (включително Die Welt) пишат за "очакването на контраофанзива”. Още: Съюзниците на Украйна се тревожат за готвената офанзива
Какво се случи през 1943 г.? Щабът на Върховното главно командване, т.е. Съветският генерален щаб, също предварително обмисля опасностите, които заплашват Червената армия на Курската издатина. (Дори през сегашната зима се разви ситуация, когато територията, контролирана от Русия, образува нещо като известната „дъга“.) При този сценарий винаги съществува заплаха от прекъсване на комуникациите на военните части, които малко са изпреварили „съседите“. Вместо да направят тактическо отстъпление, съветските генерали преместват войски към изпъкналостта на Курск, която се простира на около 100 километра от север на юг и на 140 километра от запад на изток, пише Die Welt.
Вермахтът също обсъжда как да процедира. Главният стратег на Източния фронт, фелдмаршал Ерих фон Манщайн, предлага да се нанесе удар с наличните сили още в средата на март, използвайки фактора на изненадата. „Първоначалният план е следният: да се постигне успех чрез бърза и внезапна офанзива срещу неподготвен враг. Но тази идея е „усвоявана“ твърде дълго, тя изтече“, обобщава историкът Бернд Вегнер в труда си „Германският райх и Втората световна война“.
Още на 15 април 1943 г. Хитлер лично взема решение: „Веднага щом метеорологичните условия позволят, първият от настъпателните удари тази година ще бъде настъплението с кодово име Цитадела“.
Настъплението е планирано за 3 май 1943 г. Ръководството на група армии Център обаче изразява несъгласие: според него единственото реалистично време за настъпление може да бъде не по-рано от15 май.
Започва друга цяла верига от различни промени в планираната офанзива. Валтер Модел, един от фаворитите на Хитлер сред висшите генерали, на 27 април предупреждава офанзивата да не започва твърде рано, за да не се провали поради липса на сили. Тогава изведнъж „окуражаващи“ новини идват от Имперското министерство на въоръженията и боеприпасите: оказва се, че точно за 10 юни 1943 г. е възможно да се доставят много тежка техника, противотанкови оръдия и други оръжия. Е, Хитлер отлага офанзивата за 12 юни. Окупационните власти в Запорожие: Украинците са готови и чакат сигнал за контраатака
По ред други причини датата за начало на настъплението е преместена на 25 юни, а четири дни по-късно отново е леко приближена - уточнява се на 20 юни 1943 г. След това на 16 юни идва съобщение, че от 18 юни трябва да изчакаме обявяването на конкретна дата във всяка секунда. Но в същия ден командването на Вермахта, представлявано от личния военен съветник на Хитлер Алфред Йодл, препоръчва Цитаделата да бъде отложена до изясняване на общата стратегическа ситуация. Накрая окончателно е решено противникът да бъде атакуван на 5 юли.
Всички тези многобройни размествания помагат на Червената армия. През това време Червената армия се окопава. Около 30 000 оръдия, минохвъргачки, ракетни системи за многократно изстрелване са доставени в зоната на предполагаемата атака от Вермахта. Стотици хиляди цивилни са включени в изграждането на окопи и противотанкови ровове. Създадени са осем отбранителни линии с общата дължина 300 километра. Оборудвани са 84 000 огневи точки и картечни гнезда.
Съветските пионери на новите стратегии обграждат позициите си с минен пояс, поставяйки средно 1500-1700 мини на километър от фронта, включително противотанкови мини. След като пробиват първите 60 километра отбрана, германските войски се натъкват на минни полета. Още: Анализ: Ето кога и къде Украйна може да нанесе следващия си голям удар
Целта на Щаба на върховното главно командване беше очевидна: Вермахтът трябва да затъне в предварително подготвените отбранителни позиции на Червената армия, което да предотврати нацистката офанзива. Така и става. И днес Кремъл явно разчита на опита от Втората световна война. Той се надява да отстои окупираните територии на Донбас със същите методи. Само че дали може да стане предвид доста различни фактори, сред които въоръжение и най-вече боен дух - защото Червената армия се е биела с ясното съзнание за отбрана на дома, а сега руската армия е пределно наясно, че всъщност изпълнява ролята на Хитлеристка Германия - безмилостен агресор?
Крим е ключът: Анализ на украинската контраофанзива от генерал Бен Ходжис (ВИДЕО)
Превод: Ганчо Каменарски
