„Нежеланието на Запада да прехвърли критични технологии за противовъздушна отбрана на Турция тласка членката на НАТО в орбитата на Русия и руското оръжие и конкретно към придобиването на платформата С-500, която в момента с разработва. Това пише американското военно списание Defense News в материал, цитиран от агенция "Фокус".
Турция прояви интерес към американската система за противовъздушна отбрана Patriot и макар правителството в Анкара да заяви, че няма да поставя предварителни условия за подобна сделка, Вашингтон многократно оказва натиск върху Турция да не активира своите системи за ПВО С-400, произведени от Русия.
Освен това Турция обвини Франция във възпрепятстване на предишните ѝ опити за придобиване на SAMP/T, система за противовъздушна отбрана, направена от европейската компания Eurosam. „Всяко нежелание на Запада да споделя технологиите по политически причини би ни накарало да търсим алтернативни технологии в страни, с които нямаме политически проблеми“, заяви служител в турския военно-промишлен комплекс, запознат с усилията на Анкара за придобиване на системи за противовъздушна отбрана. „Най-вече включително Русия“. Той отказа да обсъжда специфики относно състоянието на преговорите за С-500 с Русия, но каза: „Всичко върви добре, както е планирано“.
Припомняме, че Русия обяви на 28 декември, че ще започне предварителни изпитания на своите най-нови системи за ПВО, С-500 „Прометей“, през 2020 година. През май 2018 година направи първия пуск на ракети „земя-въздух“ от С-500. Очаква се платформата да има максимален обсег от 600 километра срещу балистични ракети и 500 километра при други въздушни заплахи. С-500 ще може да открие и унищожи едновременно до 10 балистични хиперзвукови цели, които летят със скорост от около 11 000 мили/ч до 16 000 мили/ч.
Очаква се С-500, който има максимален обхват от 3500 километра, също така да може да проследява и унищожава балистични ракети. Проектирани са да бъдат мобилни, а касетите за изстрелване са монтирани на 10-колесно задвижване на военно камионно шаси BAZ-69096.
„В Анкара е взето решение да стигнем колкото е възможно по-далеч в придобиването на руски технологии, докато западните съюзници продължават да ни лишават от подобни технологии“, заяви високопоставен турски дипломат, ангажиран с въпросите на сигурността. „И това включва новата система С-500“.
Миналата година Турция получи, като част от сделка за 2,5 милиарда долара, първата си партида от руската система С-400, съдържаща две батареи, въпреки опасенията на съюзниците от НАТО. В отговор Вашингтон прекрати партньорството с Турция в ръководената от САЩ многонационална програма за производство на F-35. САЩ помоли Турция да не активира системата С-400, но Анкара продължава да действа в посока пускането ѝ през тази година.
„Ние не ги купихме (С-400), за да ги държим в складовете“, заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу в отговор на американския натиск. През май турският президент Реджеп Тайип Ердоган отбеляза, че сделката за С-500 вероятно ще бъде под формата на съвместно производство.
През декември министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар коментира, че Анкара и Москва са в процес на преговори за втора сделка за С-400, отбелязвайки, че Турция се стреми към съвместна продукция, трансфер на технологии и право на износ към трети страни при всяка нова сделка за С-400.
Също миналия месец Исмаил Демир, ръководител на турската дирекция за отбранителна индустрия, потвърди, че Анкара все още се интересува от закупуването на системата Patriot.
Турция също води преговори с френско-италианската компания Eurosam за съвместно производство на системата за ПВО SAMP/T в партньорство с контролирания от държавата специализиран в електрониката концерн Aselsan и производителя на ракети Roketsan.
Демир обаче обвини Франция на 7 януари, че възпрепятства усилията на SAMP/T. Той каза, че френското правителство възпрепятства напредъка по потенциална сделка след започналата през октомври военна операция на Турция в Северна Сирия.
„Сега сме на етап проучване на дефинициите. Франция има негативно отношение към следващата фаза. Това създава проблеми за придвижването дори с една стъпка напред“, обясни Демир. „Ако това отношение продължи, ще продължим с другия партньор Италия“.
Турция и Eurosam подписаха в началото на 2018 г. предварителна, 18-месечна сделка за проучване на съвместната продукция на национална турска система за ПВО, основана на SAMP/T.
От 2000-те години Турция се опитва да изгради собствена система за противовъздушна отбрана на далечни разстояния, но и досега няма напредък. Едва през октомври 2019 г. първата местна система за противовъздушна отбрана за цели на малка височина, Hisar-A, успешно премина теренни тестове. Системата, произведена от Aselsan и Roketsan, сега ще попадне в серийно производство с планирана доставка през 2021 година.
Hisar-A осигурява защита срещу множество цели във въздуха поради своята способност за вертикално изстрелване. Системата е монтирана на самоходно бронирано превозно средство и може да бъде напълно автономна с помощта на 3D радари, комплект с електрооптичен сензор и управление на огъня. Използва се за защита на военни бази, пристанища, летища и мобилни войски. Системата може да сваля самолети с неподвижно и роторно крило, дронове, крилати ракети и ракети въздух-земя.
Aselsan и Roketsan също разработват Hisar-O, версията за средна височина. Очаква се да влезе на въоръжение в турската армия през 2022 година.
Системата Hisar-O е съставена от наземна станция и три батареи, всяка от които разполага с достатъчно количество пускови установки, ракети, радари, системи за командване и управление и комуникация и друго оборудване за поддръжка.
Когато се комбинират, Hisar-A и Hisar-O ще предоставят на Турция възможността да унищожава заплахи на ниска и средна надморска височина. Програмата Hisar включва разработването и производството на два вида наземни системи и самата ракета, която се проектира да бъде изстрелвана от самоходна система или бронирано колесно превозно средство.
