Втора вълна на COVID-19 в единствения град в света, за който се смяташе, че може да е достигнал колективен имунитет срещу новия коронавирус. Бразилският град Манаус, считан за столица на Амазония, отново се задъхва.
Проблемът там е толкова голям, че редица световни медии направиха нарочни репортажи какво се случва. Накратко – болниците в Манаус са дотам претоварени, че нямат достатъчно кислород за всички нуждаещи се болни. Има данни, че лечебните заведения в града могат да осигурят само 30% от необходимото в момента количество кислород*. И всичко това се случва, след като професор Нуно Фария, асоцииран преподавател в Оксфордския университет и вирусолог в "Импириъл Колидж" в Лондон публикува в съавторство предварително изследване, че около 75% от населението на Манаус вече се е срещало с COVID-19. Основание за такива сметки имаше – в града се получи рязък спад на броя на нови случаи през лятото и в началото на есента. Но от средата на декември тенденцията се обърна и пак се тръгна на влошаване - много сериозно влошаване.
Защо? Един от вероятните отговори е мутиралият вариант на коронавируса, по-известен вече като "бразилски". Научното наименование на този нов вариант е P1 (P.1). Проучване на Фариа за разпространението на този вариант в Манаус предизвиква тревога – на 12 януари, 2021 година той публикува изследването, съгласно което в 13 от 31 проби от средата на декември има P1.
Дали това значи, че мутиралият вариант успява да зарази отново вече прекарали COVID-19 хора? Ако успява, с каква честота? Означава ли и, че SARS-CoV-2 еволюира по-бързо, отколкото ни се иска и може да се превърне в патоген като грипа, който да бяга от ваксинално покритие и да трябва постоянно да бъде гонен? Или причината за повторната епидемия в Манаус е, че имунитетът срещу COVID-19 е нетраен – по-малко от година след първата вълна там вече има втора, защото имунната система на мнозина преболедували не успява да се справи с новия вариант? И всъщност колко заразен е SARS-CoV-2 – възможно ли е досега да е бил по-малко заразен, отколкото се е смятало, т.е. да не е имало чак толкова много асимптоматични и лекозаразени, които да не търсят помощ (например математикът проф. Николай Витанов умножава по 8 откритите официално случаи, като счита това за по-меродавно за цялата картина, но колегата му Лъчезар Томов вече говори за умножение от по 3-4 т.е. двойно по-малко – в сутрешния блок на Нова телевизия). Купища въпроси, никой от които няма категоричен отговор.
Заради P1, но и заради британския вариант B117 (B.1.1.7) и южноафриканския B1351 (B.1.351), на 12 януари имаше среща на стотици учени от цял свят под егидата на СЗО. На 14 януари СЗО създаде Комитет по спешните въпроси на COVID-19, чиято основна задача е да дискутира какво е влиянието на новите варианти на коронавируса – не само трите вече изброени по-горе. Заключението на комисията – да има световно обединение и по-бързо споделяне на информация за нови мутации, за да се откриват и по-бързо нови варианти на SARS-CoV-2, както и да се оценява опасността от тях! Великобритания вече стартира Национален проект с името G2P-UK, чиято задача е да изучава ефектите от мутациите на SARS-CoV-2. Проектът е ръководен от Уенди Баркли от "Импириъл Колидж" и трябва да отговоря на следните въпроси за всеки нов вариант на коронавируса – колко е заразен, колко променя тежестта на болестта COVID-19 и каква е ефективността на ваксините и на познатите лечения досега.
Какво е общото между трите варианта – бразилския, британския и южноафриканския? Това е мутацията N501Y, наричана "Нели". Тази мутация се е появила в т.нар. S-протеин – това е "шипът", с който вирусът влиза в човешките клетки през рецепторите ACE2, които са част от ренин-ангиотензин системата на човешкия организъм. Това е хормонална система в човешкото тяло, която регулира кръвното налягане и електроцитния баланс в организма ни. Повече подробности за нея и как коронавирусът може да ни зарази и не само през тази система, НАУЧЕТЕ ТУК!
Мутацията "Нели" обаче се появява не само в трите описани варианта от Бразилия, Южна Африка и Великобритания – нея я има и в други варианти на SARS-CoV-2, които изобщо не се разпространяват толкова бързо и не се считат за толкова заразни, колкото B117, B1351 и P1. А това подсказва, че е възможно "Нели" да е невинна мутация, но в комбинация с други да става опасна и да помага на вируса да избегне човешкия имунен отговор. Друга обща мутация, но само между бразилския и южноафриканския вариант, е E484K. За нея е доказано, че помага на вируса да избегне ефекта от някои моноклонални антитела, които до този момент спират много успешно SARS-CoV-2 и изобщо не му позволяват да проникне в човешките клетки.
Тепърва Университета в Сао Паоло стартира проучване дали бразилският коронавирус заразява вече боледували и в какъв процент – изследването се води от молекулярния биолог Естер Сабино. Според епидемиолога от Оксфордския университет Оливър Пайбъс е напълно възможно сегашната втора вълна в Манаус да е факт заради по-заразния P1, който удря по хора, които не са се сблъсквали още с COVID-19, а не защото заразява масово изкарали вече друг вариант на коронавируса. Може обаче и да е комбинация от фактори – има гледна точка, че вирусът еволюира, но не чак толкова, че изцяло да избяга от имунния отговор на вече преболедували някакъв вариант на COVID-19 или вече ваксинирани. Това е гледна точка на биолога Джеси Блум от изследователския център по ракови болести "Фред Хътчисън". Именно той и негови колеги публикуваха предварително проучване, че бразилският и южноафриканският коронавирус са до 10 пъти по-устойчиви срещу лечение с кръвна плазма – с важното уточнение, че това не значи, че новите варианти ще са 10 пъти по-силни срещу имунния ни отговор. Но определено възникването на еднакви мутации, помагащи разпространението на вируса в среда, където много хора вече са го преболедували, предизвиква опасения, че SARS-CoV-2 търси начин да се превърне по-трудно уловим от имунния ни отговор въпрос.
Моноклоналните антитела – колко са ефективни?
Буквално в края на миналата седмица списание Science публикува статия – че проучване в старчески домове в САЩ е показало, че моноклонални антитела, произвеждани от фармацевтичния гигант Eli Lilly, може да предпазят хората да развият симптоматичен COVID-19. Проучването обхваща почти 1000 души, разделени на група, която е получила антитела и такава, която е получила плацебо. В период от 8 седмици е станало ясно, че тези, които са получили моноклонални антитела, са били по-защитени от другите – при тях рискът да развият болестта COVID-19 със симптоми е намалял с 57%. Учудващо, що се отнася само до пребиваващите в старческите домове (имало е и медицински и друг персонал, работещ в старчески домове, който също е получил моноклонални антитела), рискът е намалял с 80%! Имало е само 4 смъртни случая и всичките са в плацебо групата. Дадената доза моноклонални антитела е 4 пъти по-голяма от терапевтична доза.
Важното уточнение обаче е, че става въпрос за терапия, не за лечение – т.е. продуктът на Eli Lilly има ваксинален ефект. Има обаче опасение, че антителата Regeneron може да отслабят ефекта на РНК ваксините на BionTech/Pfizer и Moderna.
* В България, от 22 януари, 2020 година, със заповед на здравния министър проф. Костадин Ангелов беше отменена забраната за износ на медицински кислород, въведена у нас в средата на месец декември, 2020 година. "От началото на 2021 г. намаля броят на пациентите, нуждаещите се от интензивно лечение, изискващо кислород. За последния месец в Министерството на здравеопазването няма постъпили сигнали за проблеми с доставките на кислород", добавят от здравното министерство.
Още: Мутиращият коронавирус - спокойствие преди буря и за България, и за света
