НАТО провежда най-голямото си учение от Студената война насам, наречено Steadfast Defender 2024, но въпреки това е ясно, че Алиансът остава зле подготвен да противодейства на военния капацитет на Русия в Арктика. Foreign Policy съобщи, че повече от 90 000 войници участват в учението, което се провежда от януари до май от двете страни на Атлантическия океан чак до Арктика и демонстрира ангажимента на НАТО за силно и способно присъствие в региона.
По-внимателното вглеждане обаче в способностите на арктическите държави (всички те, с изключение на Русия, са членове на НАТО) разкрива друга картина. Неотдавнашното присъединяване на Финландия и Швеция към Алианса се представя като повратна точка в сдържането на Русия на север. Въпреки това, поради близостта на тези страни до Северозападна Русия, стратегическият им фокус ще бъде предимно върху региона на Балтийско море, където Русия изгражда военна мощ срещу източния фланг на НАТО. Още: HIMARS в Арктика: Сигнал за тревога в Русия за две военни учения на САЩ (ВИДЕО)
"Неподготвени"
Нито една държава от НАТО няма кораби от „леден клас”, оборудвани едновременно с противовъздушни и противоподводни оръжия. САЩ, Канада, Дания, Финландия и Швеция дават приоритет на технологията, която е по-подходяща за други театри на война, като Индо-Тихия океан и Балтийско море. Исландия няма постоянна армия, а само кораби на бреговата охрана. Норвегия има кораби за брегова охрана от „леден клас”, но те не са предназначени за бойни действия.
Руските ядрени подводници, способни да ударят Северна Америка, могат да преминат от Баренцово море през така наречения „Мечи проход“ между Скандинавия и норвежкия Шпицберген и под леда по крайбрежието на Източна Гренландия без риск да бъдат открити. Така се очертават големи пропуски в отбраната на НАТО. Освен това войната в Украйна мотивира Москва да си сътрудничи с Китай в Арктика, включително съвместни военноморски учения и сътрудничество на бреговата охрана.
НАТО не може да концентрира всичките си сили по източния фланг, а това рискува сдържането в Арктика да остане на заден план. Ето защо трансатлантическият алианс трябва да действа спешно.
Военноморската доктрина на Русия за 2022 г. обяви Арктическия регион за основен приоритет. За петте години след 2014 г., когато нахлу в Крим, Русия изгради над 475 военни обекта в Арктика. Северният флот, базиран в Баренцово море, представлява около две трети от ядрения потенциал на руския флот. Тези способности, включително стратегическите подводници, са защитени от многопластова мрежа от сензори, ракети, системи за брегова отбрана и за електронна война. Още: Норвегия протегна ръка към Русия за Арктика
Въпреки че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг алармира по този въпрос още през 2022 г., Алиансът все още няма стратегия за Арктика. Сегашната му зона на отговорност се простира само до Далечния север - този по-скромен термин обхваща само свободните от лед части на Арктика и разкрива тлеещите разделения в Алианса относно това дали отговорностите му се простират отвъд Северния Атлантик или не.
Докато ледът се топи, все повече страни извън региона се стичат към Арктика. Това крие риск от по-нататъшни сътресения по Северния морски път и може да накара Русия да засили сигурността на входните и изходните точки към нейния военен бастион.
Ролята на Китай
Уязвимостта на Русия в Арктика повлия на стратегическото ѝ сътрудничество с Китай. От една страна Москва трябва да разшири сътрудничеството си с Пекин в области като цифровизацията, инфраструктурата, наблюдението и разузнаването, за да развие икономическия потенциал на Северния морски път и да защити своите стратегически активи. От друга страна, Русия е загрижена и за запазването на контрола над арктическото крайбрежие. Още: Хиляди ледници в Гренландия бързо се свиват, скоростта на топене е тревожна
Москва възнамерява да продължи сътрудничеството с Пекин, ако тази червена линия бъде спазена. Въпреки че достъпът до руски съоръжения и пристанища ще позволи на Китай да използва военния си капацитет в Арктика (включително ледоразбивачи и полупотопяеми плавателни съдове), Пекин няма голям интерес да бъде военна сила в региона. Десетилетията на стратегическа координация в Централна Азия и Корейския полуостров доказаха, че Китай вижда предимство във въздържането от подкопаване на Русия, дори ако геополитическият дневен ред на Москва не винаги се харесва на Пекин.
Въпреки опасенията на Китай относно войната на изтощение в Украйна и военностратегическото сътрудничество на Москва със Северна Корея, Пекин се възползва от твърдата си позиция спрямо НАТО. Това е вярно и за Арктика, където постоянното китайско присъствие би отворило нов фронт срещу съюзниците на САЩ в момент, когато Пекин вече е зает с горещи точки в собствения си двор.
Фарьорско-исландската граница, стратегически важен вход към Северния Атлантик между Гренландия, Исландия и Великобритания, служи като жизненоважна артерия за прехвърляне на американски и канадски войски и доставки към Северна Европа в случай на въоръжен конфликт с Русия. В момента Москва може безнаказано да прекъсне тази линия за доставки, тъй като скандинавските държави в Арктика нямат капацитета да открият руските сили в Мечия проход или край бреговете на Източна Гренландия. Още: Игра на тронове: Война между НАТО и Русия в Арктика - неизбежна ли е?
#Sweden's military exercises after the country joins #NATO
— NEXTA (@nexta_tv) April 4, 2024
Swedish troops are training to defend the alliance's new strategic Baltic outpost. pic.twitter.com/8GMgytSh2Z
Нежеланието за придобиване на скъпо струващи способности за изпълнение на отговорности, които трябва да бъдат споделени между всички членове на НАТО в Арктика, се дължи на бюджетни ограничения. Но широко разпространената липса на воля за по-нататъшно инвестиране в арктически способности е разбираема: НАТО се фокусира върху това да доведе бюджетите за отбрана на своите членове до 2% от БВП, а инвестирането в способности като военни кораби от „леден клас” не попада в тази категория. В резултат сигурността на Арктика отслабва и Русия е готова да се възползва от това.
Тъй като напрежението с Русия ескалира, важно е НАТО да не пренебрегва заплахите на Москва в Арктика. Това не означава, че трансатлантическите съюзници трябва да предприемат мащабно военно натрупване; напротив, това рискува да провокира военен отговор от Русия. Москва вероятно ще разглежда операциите за свобода на корабоплаването от държави, които не граничат със Северния ледовит океан (особено Великобритания, Франция и Италия), като ескалация на присъствието на НАТО и държави, които нямат правно задължение да патрулират в Арктика, пише Foreign Policy.
Русия се смята за уязвима в Арктика и може да отговори по-силно, отколкото е желателно от гледна точка на НАТО. Това предполага, че Съединените щати, Канада, Дания и Норвегия трябва да поемат по-голяма отговорност за възпирането в региона, като се съсредоточат върху райони, съседни на техните суверенни територии.
В годината на своята 75-та годишнина НАТО трябва да разработи стратегия за Арктика. Като начало Алиансът следва да преразгледа и актуализира своите изисквания за минимални сили и да позволи на членовете да отчитат развитието на специализирани способности (по-специално фрегати от „леден клас”) като целеви разходи. Лидерите на САЩ оказват все по-силен натиск върху други страни да повишат военните си бюджети (изисквайки те да се откажат от инвестиции в други области, включително обществено благосъстояние), но малко държави могат да приемат разходи, които дори не се считат за целеви.
Докато членството на Финландия и Швеция може да изглежда, че е засилило позицията на НАТО в Арктика, Алиансът все още има да извърви дълъг път в региона. НАТО трябва да разшири присъствието си в Арктика, за да сдържа надеждно руската военна мощ.
Автор: Лизелот Одгаард
Превод: Ганчо Каменарски
