Робърт Каплан е ръководител на отдела по геополитика Робърт Щраус-Хюп в Института за външнополитически изследвания. Автор е на множество книги, включително „Отмъщението на географията“, „В сянката на Европа“ и „Добрият американец“. Америка трябва да се опита да отдалечи Русия от Китай и да подобри отношенията, като същевременно поддържа възпиране. На тази тема е посветен анализът му в американското издание National interest.
През 1812 г., когато руската степ смазва и изтощава армията, докато наблюдава жителите на Москва да си тръгват и изгарят родния си град, за да не попадне във врага, Наполеон възкликва с отчаяние: „Какви хора? Това са скити!" Наполеон говори за древния номадски народ, когото никой не може да завладее, с когото е невъзможно да се споразумеят за нещо и който е невъзможно да принуди към нищо. Всъщност в началото на 20-ти век историкът Хенри Адамс пише, че неразрешимият руски въпрос винаги е бил ключов за съвременна Европа и че „последният и най-голям триумф в историята ще бъде ... участието на Русия в атлантическата общност“.
С други думи, борбите, разочарованията, неуспехите и мечтите на Запада за Русия са част от стара история - история, която ще продължи да се развива в бъдеще. Способността на Русия да влияе на нашия геополитически свят не е нещо ново. Поражението на Русия от Германия на Вилхелм послужи като предпоставка за началото на Руската революция, която от своя страна коренно промени целия 20-ти век. Съветската победа при Сталинград през 1943 г. е преломен момент, който предвещава поражението на Хитлер и разделението на Европа по време на Студената война. Що се отнася до жертвите, Съветският съюз изигра решаваща роля за резултата от Втората световна война - роля, с която САЩ не могат да се справят. Разпадането на Съветския съюз под натиска на вътрешните противоречия сложи край на Студената война. което завърши с триумфална победа на Запада. И именно неспособността на Запада да „преработи” агресивно смазаната Русия по свой образ и подобие в икономически и политически смисъл е провал, сравним по мащаб с поражението на Наполеон, довел до появата на реваншисткия авторитарен режим на Владимир Путин.
Русия винаги се оказва непоносимо изпитание за съвременния Запад. И това е нещо, с което за съжаление трябва да се примирим. Опитите ни да осъдим нарушаването на човешките права в Русия на Путин са само проява на нашето благоприличие. Те обаче по никакъв начин няма да ни помогнат да продължим напред по отношение на разрешаването на многогодишната руска дилема. Защото има нещо неоспоримо руско - сякаш копирано от Достоевски и Солженицин - в начина, по който Путин се справи с дисидента Алексей Навални: той изпрати Навални в прословутата поправителна колония, където затворниците извършват физически труд и където са принудени да стоят часове в мълчание със сгънат гръб с ръце. Междувременно самият Путин е в добро здраве и може да остане начело на страната в продължение на много години напред.
Болезнена истина е, че Путин не само трябва да бъде сдържан и публично осъждан. Също така е необходимо да се взаимодейства с него, тъй като вероятността режимът да се промени и да стане подобен на нашия също е малка, точно както вероятността за престрояване на Русия по наш образ и подобие през 1990-те години или включване на Русия в империите на Наполеон или Хитлер.
Русия е тясно свързана с всички водещи геополитически играчи в света. Тя е важна за Германия, която е най-мощната държава в Европейския съюз. Германците искат да завършат изграждането на газопровода Северен поток-2 от Русия до Германия, защото това е от голямо значение за германската икономика. При необходимост германците биха могли да получат природен газ по изградения тръбопровод от Източното Средиземноморие, както и от Северна Америка чрез терминали за втечняване на газ.
Германците обаче се нуждаят от Северен поток-2, защото, от една страна, той ще им доставя относително евтин природен газ и ще осигурява директни енергийни доставки, а от друга страна, ще стабилизира политическите отношения на германците с Русия, т.е. , със страна, която им се струва твърде голяма и силна за промяна или опит за преодоляване.
Поведението на Германия отразява фундаментална трагична реалност: публичното признаване на стойността на правата на човека обхваща неизказано и безпощадно прагматична политика. За разлика от германците, американците са защитени от всички страни с океани и те трябва само да осъзнаят тази жестока истина, с която Путин е готов да се примири. Германците знаят, че има определени ограничения при взаимодействието с Русия, въпреки че те също така добре осъзнават, че няма военна заплаха от Русия. (Що се отнася до съдбата на Полша и балтийските държави, германците са уверени, че в крайна сметка американците ще успеят да защитят техните източни съседи.)
Разбира се, ерата на кибер технологиите компрометира защитата на океаните за Съединените щати и показва смъртоносността на руската агресия. Намаляването на географските разстояния и намаляването на допуснатата грешка не само изисква енергичен отговор, но и налага ангажиране с Русия.
Американците се заблуждават като вярват, че Русия е със западнала сила и че не трябва да преговарят с нея по начина, по който го правят германците. В тази американска хипотеза има достатъчно истина, за да се повярва, но при внимателно проучване тя се оказва погрешна.
Силата на Русия не може да бъде отхвърлена. В допълнение към демонстрираната си способност да предприема мащабни кибератаки, да пречи на американския изборен процес и да снабдява голяма част от света с нефт и газ, Русия е и най-големият доставчик на зърно в света. Освен това Русия продава атомни електроцентрали, значителни количества строителни материали, никел, диаманти, модерно минно оборудване и високотехнологични оръжия, според Катрин Е. Стоунър, руски експерт и заместник-директор на Института „Фрийман Спогли” към Станфордския университет.
Намесата на Русия в делата на Близкия изток е знак за нарастваща сила, а не за упадък. В един момент американците вярваха, че руската военна кампания в Сирия ще я отрезви, точно както американците отрезвяват от военната си кампания в Ирак. Но урокът, който руснаците научиха, беше различен. Те осъзнаха, че ако не се въведе голям контингент от техните сухопътни сили, цената на военния авантюризъм в настоящия свят всъщност е доста ниска и опитът, който военните могат да придобият в реални бойни операции, е много ценен и по-късно може да бъде приложен в рамките на нови интервенции.
Не бива да се очаква, че Русия ще рухне в близко бъдеще или ще драматично покорена. Путин ще продължи да действа навсякъде, където види възможности. И дори ако Путин се разболее или напусне президентството, няма надежда след него да дойде по-добродетелен режим. Русия може да се разпадне или да се окаже в ръцете на насилствени националисти, които ще се държат много по-малко отговорно от сегашния си лидер. Путин е нашата реалност.
Понастоящем отношенията между САЩ и Русия са особено нестабилни. Това се дължи не толкова на факта, че Западът разшири границите на Организацията на Северноатлантическия договор за сметка на страните от бившия Варшавски договор, а на факта, че включи в НАТО трите балтийски страни, които преди бяха част от Съветския съюз и чиито граници са опасно близо до Санкт Петербург и Москва. За Путин това е историческа и географска провокация, на която той трябва безмилостно да се съпротивлява. Освен това има Украйна, Крим и Черноморския регион, където замразеният конфликт, провокиран от Русия, може потенциално да повлияе на присъствието на военноморските сили на НАТО. Като цяло стратегията на Русия е за възстановяване, под една или друга форма, на границите на бившия Съветски съюз и неговите зони в сянка. Целта на Запада е да го предотврати това. Но тъй като това ще бъде дълъг процес с неясен резултат, дипломацията и компромисът трябва да играят важна роля в него.
Дори и да се появи по-либерален режим в Русия, Москва пак ще се заинтересува от разширяване на влиянието си извън своите граници. Не забравяйте, че през своята история Русия е била нападана не само от французи и германци, но и от шведи, литовци, поляци и тевтонски рицари. Русия завинаги ще остане нервна държава, чувстваща ненадеждността на своите позиции и съответно склонна към агресия.
Всъщност предвид тежката ситуация на геополитическата шахматна дъска, е невъзможно да спечелим ясна победа. Западът няма да успее да доведе до смяна на режима, като оказва подкрепа на руските опозиционни сили, които са слаби и разделени, въпреки факта, че всички са против Путин.
И да не забравяме, че Китай, друга велика сила, чиито отношения с Русия са по-близки и хармонични от всякога, провежда съвместни военни учения с руските сили и закупува руски природен газ.
Съединените щати вече не могат да се конфронтират с Китай и Русия на всички нива – с морално порицание вместо с нюансирана стратегия, произтичаща от дипломацията и икономическия натиск - без да подхранват руско-китайския съюз, който съществува от много години и може да разсее американската мощ. Когато президентът на САЩ Ричард Никсън и неговият съветник по националната сигурност Хенри Кисинджър подновиха отношенията си с Китай в опит да компенсират Русия и след това започнаха да провеждат политика на ограничаване срещу Русия, Културната революция в Китай все още беше в ход и обширната система от лагери в Русия все още функционираше. Но това не се превърна в пречка за администрацията на Никсън. Това не беше нито нарушение, нито противоречие, а просто състояние на нещата в света.
Взаимодействието не е същото като умиротворяването. Усилието е да се съчетаят различни форми на натиск и дипломация, за да се разбере къде Русия и САЩ могат да работят заедно, за да облекчат напрежението и да мотивират Русия да се оттегли от едностранния си съюз с Китай. Русия ще може да се възползва от сътрудничеството със САЩ срещу Китай. Америка също ще го извлече изгода. Почти всяка промяна може да се счита за подобрение на студа и враждебността, които проникват в отношенията между Съединените щати и Русия днес.
Днес не можем да постигнем това, което са постигнали Никсън и Кисинджър. По тяхно време Русия и Китай на практика бяха във война и поради това лесно се поддадоха на американската манипулация. Днес обаче все още можем да постигнем постепенно и умерено разделяне на Русия и Китай. Поне в тази посока сега трябва да се движим. Самото обвиняване на Русия не е стратегия. Трябва да анализираме опита на Наполеон.
Превод: Ганчо Каменарски
