За да успее самообявилият се за временен президент на Венецуела Хуан Гуайдо да вземе властта, той трябва да разруши връзката между правителството на Николас Мадуро и военните, или да вкара страната в регионален военен конфликт. Това казва живеещият в САЩ венецуелски писател Даниел ди Мартино в материал за списание National Interest, публикуван без редакторска намеса.
На 23 януари Хуан Гуайдо, лидерът на парламента на Венецуела, се обяви за президент. Тогава се разрази истински хаос.
Гражданите на Венецуела по света излязоха на улиците, за да протестират срещу социалистическия режим на диктатора Никола Мадуро и да отпразнуват потенциалната промяна в ръководството. Въпреки че почти всички западни страни официално признават Гуайдо за легитимен президент на Венецуела, победата над Мадуро ще отнеме повече от думи и признание от чужбина.
От 20 години Венецуела страда под социалистическите политики, които причиниха недостиг, хиперинфлация и престъпност, принуждавайки милиони да напуснат страната. Режимът на Мадуро, също така, спонсорира терористични групировки, като „Хизбулла“, „Националноосвободителната армия“ (Колумбия) (ЕЛН), а освен това печели от трафик на наркотици в други страни. Въпреки това предишните опити за отстраняване на Мадуро и Чавес (диктаторът преди него) доведоха само до смъртта на стотици мирни протестиращи заради контрола на режима над военните.
Този път е различно. Венецуелците вече имат международно признат лидер и очертан път към края на потисничеството. Но това ще изисква действия от Гуайдо, който трябва да прекрати прекъсне властта на режима над военните или вкара страната във военна конфронтация в региона.
Хуан Гуайдо се обяви за президент, защото легитимният Венецуелски върховен съд обяви новият президентски мандат на Мадуро за нелегитимен заради това, че той е победил заради поредните нагласени избори. Съгласно член 233 от Конституцията на Венецуела, председателят на Народното събрание е следващият по ред за президенството, ако държавният глава бъде отстранен от поста си през първите две години от мандата му от Върховния съд. Изисква се и новият президент да проведе избори в рамките на тридесет дни.
С право, САЩ, Канада и повечето латиноамерикански държави, включително съседите на Венецуела Бразилия и Колумбия, признаха Гуайдо за единствения легитимен лидер на Венецуела.
Мадуро отговори, като се опита да прекрати дипломатическите отношения със САЩ и поиска целият персонал на американското посолство да напусне страната в рамките на 72 часа. Гуайдо обаче бързо излезе с изявление, в което призова всички да не се съобразяват с това, тъй като сега той е президент на Венецуела. Държавният секретар Майк Помпео игнорира искането на диктатора да изгони американския персонал и заяви, че Мадуро няма легитимна власт да скъса дипломатическите отношения.
След като конфликтът започна, следващите няколко дни са от решаващо значение за борбата на Венецуела за свобода. Гуайдо трябва да продължи да получава международно признание и да предприема действия, които да поставят Мадуро под контрол, припомня агенция Фокус.
Първото от тези действия вече е на масата и има дата на изтичане. Ако военните на Мадуро нахлуят в американското посолство, това ще бъде война. Мадуро е изправен пред избор: да подкопае легитимността си, като отстъпи или да влезе във военен конфликт със САЩ.
Следващият ход на Гуайдо, за да освободи Венецуела, трябва да бъде искане към всички държави, които вече са подготвили хуманитарна помощ, като лекарства и хранителни доставки, да я доставят във Венецуела. Ако той направи това искане, Мадуро ще бъде принуден да пусне помощта или да рискува военна конфронтация. Да се противопостави на пристигането на така необходимите и законно разрешени доставки само допълнително ще подкопае Мадуро в региона.
Освен това Гуайдо трябва да назове нови посланици и ръководители на Citgo, държавната петролна компания на Венецуела в САЩ. След това администрацията на Тръмп трябва да поеме контрола над Citgo и всички венецуелски посолства, като изгони всички, посочени от Мадуро, за да ги предаде на правителството, оглавявано от Гуайдо. Другите латиноамерикански правителства вероятно ще следват водещата роля на Америка.
Гуайдо трябва също да призове венецуелския народ да продължи да протестира по улиците, като в същото време предупреди режима на Мадуро, че е готов да се позове на принципа „Отговорност за защита“ (Отговорността за защита (R2P или RtoP) е глобален политически ангажимент, който беше одобрен от всички държави-членки на Организацията на обединените нации по време на Световната среща на върха през 2005 г., за да се предотвратят четири основни опасения - за геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството – бел. „Фокус“), ако предишните две мерки не успеят да отстранят Мадуро, или ако той нареди насилие срещу протестиращите. Този международен принцип би дал на Гуайдо прерогатива да поиска военна подкрепа от страните от региона и по целия свят за защита на венецуелския народ. Тази заплаха може да бъде достатъчна, за да принуди високопоставени венецуелски офицери да дезертират от лагера Мадуро.
Десетки хиляди венецуелци умират от глад, липса на лекарства и престъпления всяка година, а до седем милиона души се очаква да напуснат страната само през 2019 г., което би направило изгнаниците общо 10 милиона. Няма повече време за губене. Мадуро и неговите крумпирани съдружници-убийци, вече не трябва да бъдат третирани като държавни актьори, а като окупационна нарко-терористична сила. Международната общност чака, така че с тяхна помощ Гуайдо трябва да принуди Мадуро да освободи Венецуела веднъж завинаги.
