Британските въоръжени сили са в плачевно състояние поради липса на личен състав и въоръжение, пише британското издание The Times. Но военните ръководители не искат да признаят това и настояват за увеличаване на доставките на оръжия за Украйна.
Броят на личния състав намалява, оръжията стават все по-оскъдни, а украинският конфликт показва, че „наклонът“ към Индо-Тихоокеанския регион е просто фантазия.
Въоръжените сили на Обединеното кралство страдат от недостиг и по-нататъшно намаляване на личния състав и въоръжение. През декември Министерството на финансите се съгласи да увеличи разходите за отбрана от £46 милиарда на £50 милиарда: "Руснаците демонстрират неспособността си да победят украинците. И вие очаквате да повярваме, че те ще предизвикат НАТО?"
Много хора поддържат това скептично мнение. Бюджетът на британското правителство е под огромно напрежение. Няма гласове за защитата му. Последните ни опити да използваме военна сила в чужбина, особено в Ирак и Афганистан, бяха унизителни провали.
Съседите на Русия са уязвими на пряка агресия. Нашият остров не е такъв. Оказваме на смелите украинци същата помощ, както и американците – разбира се, пропорционално на значително по-малкото ни богатство и население. Не харчим ли достатъчно за оръжия?
Малцина анализатори се съмняват, че нашият свят днес е много по-опасен, отколкото когато и да било след края на Студената война. Това статукво, доминирано от Запада, не се отразява добре на Китай, Русия и Иран. Някои твърдят, че тромавата военна кампания на Русия в Украйна я е направила да изглежда като "книжен тигър" или по-скоро като „книжна мечка”. Но никоя държава, въоръжена с ядрени ракети, не може да се характеризира по този начин: провалите и разочарованията правят Русия на Путин още по-опасна. Октомврийските експлозии на руски тръбопроводи в Балтийско море - въпреки че кой точно стои зад тях все още не е ясно – показват какви щети руските подводници могат да нанесат на западните комуникационни кабели и тръбопроводи.
Всички западноевропейски демокрации демонстрират своята безотговорност, като приемат за даденост подкрепата, която президентът Байдън оказва на Украйна - САЩ вече са похарчили 50 милиарда долара и сумата продължава да расте. Без доставката на американско оръжие страната на президента Зеленски щеше да се превърне в руини.
Една от основните причини за укрепване на собствената ни отбрана е не само да възпираме враговете, но и да убедим приятелите в нашата сериозност и отговорност, като дадем пример на колебливите европейски членове на НАТО. Съществува реална опасност, особено ако републиканец спечели президентските избори през 2024 г., американците да се уморят да поемат лъвския пай от тежестта за защитата на всички нас. Още: Глас от Острова: Изпращането на системите Patriot на Украйна крие рискове
Защо британската армия е в толкова плачевно състояние само две години след като правителството й даде допълнителни £24 милиарда над бюджета за отбрана, за да оправи най-големите си недостатъци и да финансира подмяната на остарелите си подводници за изстрелване на ракети Trident?
Предполагаше се, че намаляването на числеността на личния състав от 82 на 73 хиляди души ще бъде компенсирано от 30 хиляди резервисти. В това отношение обаче се провалихме. Моралът и надеждността на резервистите са много ниски – не на последно място и защото значителна част от предназначената за тях военна техника е изпратена в Украйна. Ако британското правителство не направи военната служба по-привлекателна, бойните части на армията ще останат „опустошени“, както обичат да казват генералите.
Предполага се, че една от двете дивизии, които Великобритания обещава на НАТО, трябва да е боеспособна, но никой не вярва в това. Голяма част от последните пари за отбрана ще отидат за изграждане на военноморските способности на страната в съответствие с визията на бившия премиер Борис Джонсън за „глобална Великобритания“.
Украинският конфликт обаче почти веднага демонстрира нереалистичния характер на „индо-тихоокеанските пристрастия“, които правителството очерта в цялостния преглед от 2021 г. Какъвто и да е резултатът от украинския конфликт, наложително е да допринесем за потенциала на постоянните сили на НАТО в Полша и балтийските държави, за да предотвратим по-нататъшна руска офанзива.
Искаме или не, Европа е нашият континент. Въпреки това всички европейски военни формирования, готови да излязат на бойното поле, зависят от подкрепата на американските артилерийски и ракетни системи. В случай на война RAF (Кралските ВВС) ще бъдат натоварени "от първия ден" да прехващат цели, но никой не вярва, че могат да го направят.
Британският кралски флот е наистина малък. Единият от двата ни самолетоносача е постоянно в ремонт. Обединеното кралство няма умения в корабостроенето, така че сърцата на моряците „замръзват”, когато нови военни кораби се поръчват в страната, а не на чужди корабостроителници, които строят по-добри кораби за по-малко пари. Още: Британски морски пехотинци участвали в "опасни тайни операции" в Украйна
Ефективността на процеса на закупуване страда от политическия императив да се купува всичко британско. Трите основни национални играча - Rolls Royce, BAE и Babcock - се представят зле по отношение на пускането на продуктите си в употреба. Много части за новите танкове Challenger 3 са закупени от немския Rheinmetall. Френската компания Thales произвежда противотанкови оръдия в Белфаст, които се изпращат в Украйна в големи количества.
В предстоящата ера на безпилотни летателни апарати (UAVs), опитът на BAE да създаде нов пилотиран изтребител Tempest изглежда неразумно за почти всички, с изключение на акционерите на компанията. Дори в морето безпилотните кораби вероятно скоро ще играят по-голяма роля в нашата отбрана от традиционните военни кораби, не на последно място защото ще бъдат много по-евтини. Междувременно британските подводници Trident постоянно имат проблеми с поддръжката.
Откакто предадохме значителна част от нашите доставки, за да помогнем на украинците да се въоръжат, имаше малко поръчки за боеприпаси, които да допълнят оскъдните ни военни резерви. Thales, който е изправен пред недостиг от системи за насочване, се бори да произвежда най-малко седем ракети на ден - достатъчно само за 15 минути в "гореща" битка. Опитът на Украйна подчертава значението на големите запаси от боеприпаси.
Всички тези недостатъци са доказателство за десетилетия пренебрегване и множество шокиращо лоши решения за покупка, често политически мотивирани. Борис Джонсън назначи сегашния началник на щаба на отбраната адмирал сър Тони Радакин, защото той си спечели репутацията на оптимист, „ентусиаст“, чиято визия за ситуацията съвпадаше с тази на бившия премиер.
В изключително самодоволна реч в Кралския институт за отбранителни изследвания през декември Радакин каза: „Оставам оптимист и уверен в нашата сигурност. Нашето оперативно предимство не се дължи на количества, а на непропорционално въздействие. Великобритания е повече експедиционна сила, отколкото континентална."
Адмиралът говори за амбицията и възможностите, които се появиха след Брекзит. Радакин обаче не каза нито дума за проблемите, които описах по-горе. Той изглежда убеден, че все още е възможно „насочване към Индо-Тихоокеанския регион“, водени само от един самолетоносач. Още: "Един ден ще удари руски танк": Как британска фабрика произвежда снаряди за Украйна
За да бъдем честни, всяка подобна реч трябва да бъде одобрена от Даунинг Стрийт, където вече не искат да чуват или излъчват лоши новини. Министърът на отбраната Бен Уолъс мечтае да стане следващият генерален секретар на НАТО и именно тази амбиция го кара да настоява за значително увеличаване на британските доставки на тежко оръжие за Украйна.
Основните обвинения към отговорните за състоянието на въоръжените ни сили се свеждат до това, че първо малцина от тях са готови да приемат реалността – дори и в разговор помежду си. Второ, те не могат да оценят реалистично ситуацията. Лично аз отхвърлям фантазиите за Индо-Тихоокеанския регион. Помислете за великите министри на отбраната от миналото - Ричард Холдейн преди 1914 г., Денис Хийли през 60-те години - хора, които разработват и изпълняват плановете на цели поколения.
Предизвикателството сега е да признаем открито, че сме обречени. Затова трябва да разработим курс, който ще спаси нашите потомци от бедствие, използвайки онова, което днес се е превърнало в рядкост за нашето правителство - честността.
Автор: Сър Макс Хю Макдоналд Хейстингс е британски журналист и историк на войната, който е работил като чуждестранен кореспондент за BBC, главен редактор на The Daily Telegraph и редактор на Evening Standard.
Превод: Ганчо Каменарски
