За Световното първенство по футбол Москва и още няколко руски града бяха излъскани до блясък. Страната се представя в нова светлина - модерна и отворена към света. Но има и една друга Русия, която гостите няма да видят, пише Фридрих Шмит в анализ за Deutsche Welle.
Който смята, че Русия днес е същата онази „пълна скръб“, каквато беше по съветско време, ще трябва да промени мнението си: из парковете ще видите млади хора да карат скейтбордове, такси можете да си поръчате направо от смартфона, да платите с кредитна карта или да си поръчате суши или бургер даже на английски - в добрите ресторанти. Любезни доброволци отзивчиво указват пътя към стадионите, както впрочем е било и при предишни големи спортни състезания в Русия. Отново страната се представя пред света в добра светлина - отворена и модерна. И това не е само фасада. Но е само част от истината.
Западът - идеал и заплаха едновременно
Гостите на Световното първенство ще срещнат отзивчиви и приятелски настроени домакини. Обвинението, че руснаците не се усмихвали, не е вярно - те се усмихват най-вече на гостите от Запада, които предизвикат много голям интерес сред руснаците. Което малко ни изненадва, защото кремълската пропаганда представя Запада преди всичко като съперник и враг. Но Западът винаги е бил и си остава за Русия и двете: пример за подражание и заплаха.
Посланието на руското ръководство, че Русия е жертва на постоянни нападки и обиди, поставя рамки на това отваряне на страната към света: войната в Украйна, свалянето на малайзийския пътнически самолет, държавният допинг, отравянето на Скрипал, касетъчните бомби в Сирия - Кремъл използва тези обвинения, за да изгради, чрез медиите си, един групов манталитет на капсулирането. За тази цел му помага широкоразпространеният съветски мит за прогресивното, добросърдечно и мирно общество, заобиколено от външни врагове. И националната гордост веднага заема отбранителна позиция.
Родните неуспехи се премълчават, разкрасяват или попадат в кривото огледало на пропагандата срещу западните машинации. Особено обезпокоителен пример в това отношение е епидемията от СПИН с над един милион заразени. Тя бива представяна като „елемент от информационната война срещу Русия“. И всеки, който се опитва да помага, например с разяснителна дейност, бива обявяван от властите за „чуждестранен агент“. Или пък бива тормозен. Така постъпват най-вече с руснаците, много рядко с чужденци, да не говорим за туристите и футболните запалянковци. Добре дошли в Русия са също и исландците и англичаните, чиито правителства бойкотират Световното първенство. Посланието тук е, че ако политиците не се разбират, това не важи за обикновените хора.
Само угодното на Кремъл
Така мислят също и на Запад. Но, за разлика от гражданите на демократичните страни, руснаците могат да се радват и благодарят, но не и да участват във вземането на решения. Например за престижните обекти на Путин нямат никаква възможност да си кажат мнението. Приемат се само такава гражданска активност, която се харесва на държавното ръководство. Всичко останало попада под ударите на репресивния апарат. Затова и протестите срещу въвеждането на винетки и заради сметищата остават изолирани, единични случаи.
В Русия благосъстоянието е толкова неравномерно разпределено, както в малко други страни. Законите и евтината работна сила позволяват супермаркетите да работят денонощно. И това трябва да си остане така. Властимащите разбират модерността не политически, а технически, и те модернизират страната на неимоверно висока цена. Разходите за Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година бяха над 37 милиарда евро, които ги превърнаха в най-скъпите олимпийски игри за всички времена. Световното първенство по футбол с очаквани разходи от над 12 милиарда евро също ще бие рекорда. Икономисват се пари за болниците и училищата, а в същото време градове с второ- и треторазрядни футболни отбори, играещи пред рехава публика, получават стадиони с места за десетки хиляди зрители. Никой не си прави сметка за това, как и с какви средства ще бъдат поддържани тези съоръжения, например в Саранск и Калининград, след края на Световното първенство.
Отчайваща пропаст
В Русия имаме огромна пропаст между отчайващо бедната провинция, и дори между районите в покрайнините на Москва, и самата Москва. След дългогодишни ремонти, центърът на руската столица се представя в нов, гранитен облик, с широки и изрядно почистени тротоари и нов парк до Кремъл, проектиран от нюйоркски архитекти. Промяната е ефектна и аполитична. В руското обществено пространство обаче почти няма място за свободното мнение. Така например опозиционният лидер Алексей Навални и неговите поддръжници не могат да свикват прояви без разрешение от властите. Когато в началото на май те излязоха за последен път на улицата, срещу тях се изправиха мъже в казашки униформи с бичове в ръцете. Но не биячите бяха осъдени, а Навални и много от неговите съмишленици.
По време на Световното първенство казаците играят ролята на помощници на полицията. Съвсем наскоро единственият останал опозиционен кмет на голям град беше свален от власт. Става дума за кмета на Екатеринбург, където също се играят мачове от Световното първенство. Неговият наследник вече няма да бъде избиран пряко. Десетки политически затворници са зад решетките. Най-известният от тях, режисьорът Олег Сенцов, е в гладна стачка от повече от месец с настояване да бъдат освободени неговите украински събратя. Той се надява на Световното първенство, в чиито блясък се къпят руските властници, както и чеченският лидер Кадиров и антуражът му, прочули се наскоро с бруталната си кампания срещу хомосексуалните. Сега ги видяхме да събират овациите на публиката на стадиона в Грозни редом до египетската футболна звезда Мохамед Салах.
Снимки: Getty images/Guliver
