Борбата за металите, използвани в производството на батерии, заплашва да повтори един от най-разрушителните процеси в историята на световната икономика, пише американското издание Foreign Policy. Мръсната тайна на зелената революция се крие в ненаситната нужда от ресурси, които се добиват в Африка.
През юни Европейският парламент гласува ефективна забрана на продажбата на нови бензинови и дизелови автомобили след 2035 г. Ако този закон бъде одобрен в рамките на Европейския съюз, той ще революционизира третия по големина автомобилен пазар в света след Китай и Съединените щати, като ще ускори глобалния преход на цялата автомобилна индустрия към технологията на батериите.
Европейският парламент обаче не взе предвид една важна подробност: светът просто не може да добива и обработва огромните количества минерали, които се използват в производството на батерии - литий, никел, кобалт, манган, паладий и т.н., за да поддържа този бърз преход към електрически автомобили.
Мръсната тайна на зелената революция се крие в нейната ненаситна нужда от ресурси, които се добиват в Африка и други региони с помощта на най-мръсните технологии в света. Нещо повече, ускоряващият се преход към батерии сега заплашва да повтори един от най-разрушителните процеси в историята на глобалната икономика, а именно систематичния добив на суровини в глобалния юг, който се извършва по такъв начин, че развитите страни стават невъобразимо богат, а множество страни от развиващия се свят са принудени да се смиряват с влошеното състояние на околната среда, с нарушаване правата на човека и неизменно ниското равнище на икономическото развитие.
Някои държави се опитват да обърнат тази тенденция и да приберат по-голям дял от богатството, което енергийният преход обещава. Например през 2020 г. Индонезия наложи забрана върху износа на непреработена никелова руда, което на практика принуди чуждестранните компании да върнат обработката на никел в Индонезия. Но много икономисти се съмняват, че подобни забрани наистина могат да стимулират развитието. В един конкурентен глобален пазар подобни инициативи често са възпрепятствани от липсата на местни умения и неразвитите вериги за доставки. Боливия също се опита да се възползва от запасите си от литий, но досега резултатите от тези усилия са доста посредствени.
И работата не е само в икономиката. Тъй като металите, използвани в производството на батерии, стават все по-стратегически, в много отношения толкова централни, колкото петролът беше дълго време, ще бъде много трудно за богатите на ресурси развиващи се страни да защитят своите пътища на развитие от грубата сила на геополитиката. И най-добрият пример за този проблем е Демократична република Конго, която контролира най-големите доказани залежи на кобалт в света, метал, който играе ключова роля в зеления преход, тъй като батериите за електрически превозни средства, направени с кобалт, позволяват по-големи разстояния между зарежданията.
Тук се намесва Китай, чието правителство отдавна определя батериите за електромобили и техните вериги за доставки като стратегическа индустриална ниша. През 2016 г., когато цената на кобалта беше относително ниска, Пекин драстично увеличи покупките си. Китайският минен гигант China Molybdenum купи от американската компания Freeport-McMoRan едно от най-големите находища на кобалт в света - Tenke Fungurume, разположено в югоизточно Конго.
Днес китайските компании контролират 60% от глобалните резерви на кобалт и 80% от капацитета за преработка на кобалт, което дава на Китай значително предимство като производител на батерии за електрически автомобили. Като цяло само китайска компания CATL контролира една трета от световния пазар на батерии.
Фактът, че Китай направи батериите част от своето стратегическо индустриално планиране, предизвика тревога в Съединените щати. През май администрацията на Байдън обяви програма за 3 милиарда долара за разработване на батерии за електрически превозни средства в Съединените щати. Но ако опитите да се вземе по-голям дял от веригата за доставки на батерии от Китай успеят, американските производители ще трябва да разширят достъпа си до минерали като кобалт. Ето защо Вашингтон насочи вниманието си към Конго и към действията на китайците в тази страна.
Конго не може да се нарече обикновена африканска държава. Заемаща площ, приблизително равна по площ на тази на цяла Западна Европа, тази богата на ресурси република в много отношения играе ключова роля в икономическата съдба на целия африкански континент. Всеки потенциален партньор, насочен към минералните богатства на Конго, ще трябва да преодолее същите препятствия, които спъват развитието на целия континент. Поради огромните си размери, вътрешно разположение и изолация от морски пътища, както и поради изключително ограничения достъп до транспортни възли, систематичното разработване на залежите на Конго неизбежно ще засегне съседните страни и ще създаде прецеденти - както добри, така и лоши - за целия континент.
Комбинацията от железопътна и пристанищна инфраструктура има голям потенциал. Например атлантическото пристанище Лобито в Ангола наскоро беше свързано с южната граница на Конго чрез железопътна линия от 830 мили. Няколко страни от Източна Африка вече се борят за финансиране на проекти, които ще свържат техните пристанища в Индийския океан с източно Конго. Въпреки това, тъй като различни китайски компании с различни търговски и политически интереси се фокусират върху свързването на богати на ресурси райони с крайбрежието, за да доставят суровини до Китай, те в крайна сметка – в по-широк смисъл – възпроизвеждат модела на ресурсна икономика от колониалната ера в Африка, в рамките на която страни като Конго рискуват да затънат в състояние на икономическа изостаналост. Според по-оптимистична гледна точка след като бъде изградена трансграничната инфраструктура, това ще открие алтернативни пътища за развитие, включително ще активизира търговията и производството в африканския континент.
Мнозина обвиняват китайските минни компании в допълнително понижаване на техните и без това ниски стандарти за околната среда и трудовите права и има достатъчно доказателства за нечестността на китайските работници в Африка. Освен това китайските компании умишлено забавят изпълнението на обещаните инфраструктурни проекти, които са част от големи минни сделки, но не са пряко свързани с добивната икономика, като например строителството на училища, болници и други обекти на социалната инфраструктура.
Някои виждат това като удобна възможност за западните компании да изпреварят своите китайски конкуренти, като сключат сделки с Конго с по-голям акцент върху развитието. Съвместни делегации от американски правителствени служители и бизнес ръководители, както и делегации от Европа, редовно посещаваха Конго през последните няколко години, но публичните съобщения за подписването на конкретни споразумения за сътрудничество са рядкост.
Но дори ако Китай се изправи пред по-интензивна конкуренция за правото да работи с Конго, няма гаранция, че енергийният преход няма да предизвика нова битка за африкански ресурси, която няма да донесе никакви ползи на мнозинството от жителите на този континент. Западните гиганти, опериращи в Конго, като швейцарската минна и търговска компания Glencore, далеч не са с добра репутация за нарушения на човешките права и корупция. Необходим е само един бърз поглед към историята на Конго - от ужасяващото белгийско колониално управление до подкрепата на Съединените щати за бруталния и корумпиран режим на Мобуту Сесе Секо - за да разберете, че китайските инвеститори далеч не са единствените чуждестранни участници, които не се държат много съвестно в Конго.
Освен това Китай и Западът понякога трябва да работят заедно в Конго: през 2018 г. китайската компания Molybdenum обедини сили със западни корпорации като Glencore и Ivanhoe Mines, за да се противопостави на приемането на нови минни стандарти, които увеличиха дела на правителството на Конго в минното дело. Борбата, която се разрази тогава между правителството на страната и компаниите, дори доведе до временно спиране на дейността на китайския Molybdenum. Въпреки това, тази компания има мощни съюзници в правителството на Конго, които усърдно осуетяват всеки опит за реформиране на минния сектор на страна непрозрачната - ако правителството изобщо се стреми да го направи, което също е под въпрос, тъй като политиката на Конго е изключително корумпирана и непрозрачна.
Дори ако съперничеството между Съединените щати и Китай да повиши репутацията на Конго, трудно е да се привлече интересът на повече американски компании. Тъй като сега инвеститорите обръщат все повече и повече внимание на спазването на стандартите за опазване на околната среда, социална сигурност и управление, много компании просто не искат да бъдат свързвани с толкова открито корумпирана страна като Конго. Съществуват и законови ограничения, като например Закона за корупционните практики във външната търговия, който няма еквивалент в Китай.
В изявленията си Вашингтон често подчертава, че бъдещият просперитет на Африка зависи от избора на партньори, а Съединените щати се позиционират като по-екологично отговорен, по-прозрачен и ориентиран към развитието субект. В действителност Съединените щати и Китай може да са по-близки, отколкото изглеждат. И двете страни се стремят да добиват желязна руда и предпочитат да я преработват на своя територия. Докато те могат да разположат повече капацитет за преработка в Конго, ако бъдат помолени, като по този начин оставят на африканците по-голям дял от приходите от минерали, това все още ще бъде твърде малко за Африка да процъфтява от своите минерални богатства. Същността на надпреварата за метали за батерии е в това да се гарантира собствения национален просперитет, а не просперитета на Африка.
Свещеният граал на икономическото развитие на Африка е изграждането на собствена производствена база, дори ако това изисква принудително прехвърляне на интелектуална собственост, така че компаниите да могат не само да добиват и обработват суровини, но и да произвеждат сами батерии. Засега това остава празна мечта, не на последно място защото производството изисква стабилно снабдяване с електроенергия, основен проблем в страни като Конго.
В крайна сметка съперничеството между Вашингтон и Пекин относно минерали за батерии скрива от нас дълбоко и фундаментално разделение не между Китай и Съединените щати, а между Севера и Юга. За да може Глобалният Юг наистина да се възползва от огромното си минерално богатство по цялостен начин – ресурси, които играят критична роля в прилагането на съвременната политика в областта на климата – ще има промени в глобалните вериги на доставки и икономически отношения в такъв мащаб, че те предпочитат изобщо да не говорим за тях.
Кобус ван Стаден е старши сътрудник в Южноафриканския институт по международни отношения.
Превод: Ганчо Каменарски
