На фона на продължаващата война на Русия срещу Украйна президентът Владимир Зеленски направи исторически опит да доближи страната до членство в Европейския съюз. На 28 февруари Зеленски подписа официална молба за присъединяване към ЕС, с което постави началото на дългия и сложен процес на присъединяване. На следващия ден Европейският парламент официално подкрепи молбата на Украйна.
"Както ясно се посочва в нашата резолюция, ние приветстваме молбата на Украйна за получаване на статут на кандидатка и ще работим за постигането на тази цел", заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.
Въпреки категоричната подкрепа на Украйна за членство в ЕС и официалната подкрепа на Европейския парламент обаче, пътят на Украйна към ЕС едва започна, като успехът е несигурен, а сроковете - неизвестни. Това пишат в коментар за Euractiv Зоран Радославлиевич и Георги Готев, цитирани от БГНЕС.
Може ли Украйна да влезе в бързата лента за членство в ЕС?
Европейският парламент одобри кандидатурата на Украйна на 1 март, но в действителност това е предимно символично послание. Всяко решение, свързано с разширяването на ЕС, трябва да бъде одобрено с единодушие от 27-те страни-членки на ЕС. Освен това присъединяването е дълъг и криволичещ процес, който включва детайлна техническа подготовка и обикновено отнема години, като се извършват проверки и е възможно да се наложи вето на всяка стъпка. Сърбия и Черна гора, двамата "първенци" от Западните Балкани, преговарят вече десетилетие, а краят не се вижда. Други две държави от Западните Балкани - Северна Македония и Албания - са кандидатки съответно от 17 и 8 години и все още дори не са започнали преговори за присъединяване.
Може ли Украйна да стане кандидат за членство в ЕС "за една нощ"?
При нормални обстоятелства всяка европейска държава, кандидатстваща за членство в ЕС, трябва да отговаря на така наречените "Копенхагенски критерии", които гласят: Членството изисква страната-кандидатка да е постигнала стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека, зачитането и защитата на малцинствата, наличието на функционираща пазарна икономика, както и способност да се справя с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на Съюза. Членството предполага способността на кандидата да поеме задълженията, свързани с членството, включително придържане към целите на политическия, икономическия и паричния съюз.
Кандидатът обикновено подписва споразумение за асоцииране с ЕС като първа стъпка, която Украйна е изпълнила. След като дадена страна официално подаде молба за членство, Европейският съвет изисква от Комисията да изготви становище или "авис" относно готовността на страната да започне преговори. След това Комисията издава препоръка дали страната да започне преговори за присъединяване. Обикновено Съветът приема тази препоръка, като по този начин страната става официален кандидат за членство в ЕС.
В случая с Украйна не е напълно невъзможно (макар и все още да не е много вероятно) страната да получи бързо статут на кандидатка като политическо послание, но това е трудно предвид дългогодишната умора от разширяването и скептицизма в някои държави-членки. Макар че те може да са склонни да го оставят за кратко настрана предвид драматичните обстоятелства и преобладаващите симпатии и подкрепа за Украйна, подобно решение несъмнено ще даде да се разбере, че останалите стъпки трябва да следват нормалния път.
Освен това, ако Украйна бъде придвижена скоростно, това вероятно ще бъде възприето като несправедливо от страните от Западните Балкани (Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина), които също се стремят към ЕС-статут.
Друга временна възможност биха били специални отношения, чрез които Украйна би получила достъп до единния пазар на ЕС, както и евентуален достъп до фондовете на ЕС.
В идеалния случай неформалният Европейски съвет на лидерите на ЕС, който ще се срещне в Париж на 10-11 март, може - но все още не е сигурно - да обсъди кандидатурата на Украйна.
Преговори за присъединяване
Придобиването на статут на кандидатка обаче не означава, че страната незабавно започва преговори за присъединяване. Започването на преговори за членство трябва да бъде одобрено единодушно от всички държави-членки на ЕС. Този етап от процеса може да се удължи, тъй като всяка страна от ЕС може да наложи вето.
След като Европейският съвет даде зелена светлина, Комисията започва процес на проверка, който включва подробен анализ на законодателството на страната, за да се установи доколко то е в съответствие с правото на ЕС. Крайният резултат от този процес е мандат за преговори, който определя целите на Комисията за бъдещото споразумение.
Смисълът на преговорите за присъединяване е да се установи съответствие между законодателството на ЕС, или acquis communautaire, и законодателството на новата държава-членка. Достиженията на върховенството на правото са разделени на 35 преговорни глави, групирани в 6 групи, които обхващат всички законодателни аспекти. Това включва и възможни "специални въпроси", както в случая със Сърбия, която трябва да нормализира отношенията си с Косово.
Именно тогава започва наистина мъчителната работа
Всяка от 35-те глави може да бъде затворена само с единодушната благословия на всички държави-членки на ЕС. Това обикновено отнема години, обикновено между 4 и 7 или дори повече, както виждаме сега със Сърбия и Черна гора.
За да е ясно, ако например Великобритания отмени Брекзит и отново кандидатства за членство в ЕС, ще трябва да следва същата процедура: всяка от 35-те глави ще бъде внимателно анализирана, преди да бъде затворена.
След като всички глави бъдат затворени, страната подписва Договор за присъединяване, в който се посочва датата на присъединяване. Договорът също така трябва да бъде ратифициран от всички 27 членове на ЕС, с което страната кандидатка става "присъединяваща се страна" и по-нататък очаква своето присъединяване.
Последните страни, които се присъединиха към ЕС, бяха България, Румъния и Хърватия. Румъния подаде молба за членство в ЕС през юни 1995 г., а България - през декември 1995 г. Двете страни бяха поканени да започнат преговори за присъединяване през декември 1999 г. На България и Румъния им отне до 25 април 2005 г., за да подпишат договорите си за присъединяване, и те окончателно се присъединиха на 1 януари 2007 г.
За Хърватия нещата се развиха малко по-бързо: тя подаде молба за членство в ЕС през 2003 г. и се присъедини на 1 юли 2013 г., така че това отне само едно десетилетие.
Следете в реално време ситуацията в Украйна тук.
