В статия за ядрения шантаж на Кремъл "Новая газета. Европа" разказа какво представляват стратегическите бомбардировачи Ту-160 и стигна до извода, че те са безполезни в съвременната война (вижте Архангел "Сатана". Защо чудодейното оръжие на Путин не работи?). Сега изданието продължава разговора за руската ядрена триада с "Посейдон" – секретно ядрено торпедо, с което руският тв пропагандист Дмитрий Кисельов обеща да изтрие САЩ от лицето на Земята.
Първите съобщения, че Русия разполага със свръхсекретен ядрен морски дрон, се появяват много по-рано от посланията от 2018 г. През октомври 2015 г. федералните телевизионни канали показват сюжет от поредната среща на Путин с генералите. И уж по недоглеждане пускат някакъв "слайд №3" с разработка под названието "Статус-6".
От надписите и рисунките на слайда следва, че "Статус-6" представлява супер-хипер-секретно торпедо, което е способно да развива скорост от 100 километра в час на дълбочина 1000 метра, а целта на разработката е "поразяване на важни обекти на икономиката на противника в района на крайбрежието и нанасяне на гарантирано неприемливи щети на територията на страната чрез създаване на зони с широко радиоактивно замърсяване, непригодни за осъществяването в тези зони на военни, икономически и други дейности за дълго време".
Тоест, представете си го. Секретният документ е публикуван в праймтайма на руската телевизия. Уж погрешка.
Руските медии, разбира се, послушно изпадат в екстаз от това предполагаемо изтичане на информация и съобщават, че "този абсолютно екзотичен вид оръжие просто на място порази западните експерти". НАТО е в шок, Западът трепери. "Иновативната атомна енергоустановка на този апарат е абсолютно уникална", изпада във възторг „Московский комсомолец“.
А военни наблюдатели един през друг се надпреварват да говорят, че един-единствен залп на "Посейдон" е способен да предизвика цунами, което не само ще унищожи напълно Съединените щати, но и ще отмие Европа. "Височината на цунамито ще достигне повече от километър и половина, зоната на унищожение ще надхвърли 1500 км от брега, а обратната вълна ще отмие Европа", пише в изданието "Военнопромишлен куриер" някой си Константин Сивков.
Тишина и ужас. Вие тайно доставяте ядрен заряд до бреговете на САЩ с ядрен дрон. И отмивате САЩ и Европа с един удар. Недоумението и ужасът донякъде преминават, ако се запознаете директно в рускоезичната Уикипедия със статията Т-15 (проект). В статията буквално се казва следното: "Т-15 е проект на отбранителната промишленост на СССР от 1949 до 1954 г. за създаване на гигантско торпедо, носещо термоядрен заряд до бреговете на САЩ. За това торпедо се разработваха атомните подводници от проект 627. Проектът за торпедо беше закрит след експертиза от специалисти на ВМФ."
Главната причина за създаването на проекта е много проста. В този момент СССР не разполага с добри средства за доставка на ядрен заряд. Стратегическите бомбардировачи са несъвършени, а балистични ракети просто няма.
Веднага след като на въоръжение се появяват балистични ракети, въпросът за торпедото отпада от само себе си по същата причина, поради която с появата на автомобила изчезва въпросът за каретата като транспортно средство.
Седем години по-късно обаче проектът отново оживява. И хрумва в главата на академик Сахаров. Сахаров се замисля за цар-торпедо с ядрен двигател.
"Реших – пише Сахаров, – че такъв носител може да бъде голямо торпедо, изстрелвано от подводница. Фантазирах, че за такова торпедо е възможно да се разработи водно-паров атомен реактивен двигател. Целта на атака от разстояние няколкостотин километра трябва да бъдат пристанищата на врага. [...] Корпусът на такова торпедо може да бъде направен много здрав, да не го притесняват мини и оградителни мрежи. Разбира се, разрушаването на пристанища – както чрез повърхностна експлозия на торпедо с "изскачащ" от водата 100-мегатонен заряд, така и чрез подводна експлозия – неизбежно е свързано с много големи човешки жертви. Един от първите хора, с които обсъдих този проект, беше контраадмирал [Пьотър] Фомин... Той беше шокиран от "човекоядния характер" на проекта и отбеляза в разговор с мен, че военните моряци са свикнали да воюват с въоръжен противник в открит бой и че самата идея за подобно масово убийство за него е отвратителна. Почувствах се засрамен и никога повече не обсъждах този проект с никого".
Самият проект за подводен взрив обаче не умира. През 1962 г. академик Михаил Лаврентиев в доклад до Хрушчов предлага да се предизвика изкуствено цунами с помощта на подводна експлозия от 100 мегатона край брега. Идеята е харесана и са проведени съответните експерименти в Централния изследователски институт (ЦНИИ-12) на Министерството на отбраната на СССР.
На пясъчния бряг на Ладожкото езеро е моделиран континентален шелф и прилежащата част от Източното крайбрежие на САЩ. Но в резултат на моделирането се оказва, че сериозно цунами не се получава. Максималните щети, според изчисленията на ЦНИИ, се простират на 2, максимум 5 км от брега. "С това проблемът беше затворен и повече не се върнаха към него", пише физикът Борис Адамски в мемоарите си.
Тоест на нас ни разказват за най-новите оръжия, които ще отмият Съединените щати, а обратната вълна ще отмие Европа. Но се оказва, че всички тези буквално мокри фантазии са прехвърляни през 1962 г. и се оказва, че това просто не съществува.
За да разберем как и защо възкръсва идеята за ядрено торпедо, нека се върнем към това, за което стана дума по-горе. А именно, че атомните подводни ракетоносци не са особено успешен начин за доставка на ядрени оръжия през Атлантика до Вашингтон. Русия има малко незамръзващи пристанища с излаз към Атлантика, всички са на север, в Баренцово море, изходите от него са блокирани, подводниците на НАТО стоят там и се ослушват, а от 80-те години на ХХ век дъното там е осеяно с американски сензори, чиято главна задача е да слушат шума на витлата на вражеските подводници.
Изглежда, през 80-те години на миналия век дори са провеждани специални учения в този регион, за да се намери начин да се навлезе незабелязано в Атлантика. Ученията били обявени за успешни, но по някаква причина оттогава не са повтаряни.
Самото съществуване на ядрен подводен флот в СССР, а след това – и в Русия, е донякъде нещо ирационално. Той съществува не защото е стратегически необходим. А за да може Кремъл да каже: "И ние като САЩ имаме ядрена триада".
Ако военните или бюрокрацията са направили някоя глупост, тази глупост никога не се отменя. Напротив, започват да я задълбочават. Около нея се издигат нови подпори, конструкции, служебни помещения.
Същото е и с подводниците. Когато в СССР разбират, че съветските подводници не могат да влязат в Атлантика заради американските сензори, какво става? Точно така, започват да проектират дълбоководен апарат, който може да елиминира тези сензори. И също така да се включи към дълбоководните кабели и да ги прослушва.
Това е много малък свръхдълбоководен апарат, носен от атомната подводница "Подмосковие". Апаратът има красноречиво име: "Проект 10831 "Калитка" ("Порта" – б.р.), известен още като AC-12. Проектиран е в KБ "Малахит" още през 1988 г., пуснат на вода през 2003 г. Той има собствен свръхмалък ядрен реактор. Може да съществува автономно 30 – 40 дни и да се гмурка на дълбочина най-малко три километра, а според пропагандистки медии – на шест.
"Главното тясно място на такава подводница е екипажът", казва военният експерт Павел Лузин.
Да живееш един месец на дълбочина от три километра за човек е невероятно трудно. Подготовката на офицери за такива апарати отнема десет години. Първо човек се учи за офицер. След това се подбират най-добрите – и като физическа форма, и като интелект. После с месеци се учат да живеят, да оцеляват на дълбочини, където налягането достига 300 атмосфери. И тогава, буквално след няколко години служба, на 30 години ги пенсионират.
На 1 юли 2019 г. тази подводница АС-12, известна още като "Лошарик" (препратка към съветски анимационен филм за конче, състоящо се от топки – б.р.), се запалва. В резултат на пожара на "Лошарик" загиват 14 членове на екипажа. Седем от тях са капитани 1-ви ранг, двама – герои на Русия. Само това показва колко струва подготовката на подобен офицер.
Естествено, следващата стъпка е проста: нека да направим тези дълбоководни апарати автономни дронове. Нека изобщо да минем без екипаж. "Лошарик" без екипаж – това е "Посейдон".
На пръв поглед ядрените морски дронове са наистина невероятни. Това са елементи на асиметрична война, които правят всяка част от американския флот уязвима. Дори и да не са в състояние да предизвикат цунами, със сигурност могат да унищожат американски самолетоносачи. Те ще изстрелват ракетите си "буквално от швартовата стена", пише по този повод военноморският разказвач Виктор Сокирко.
Но, както се казва, има подробности. Някои са теоретични, други са практически.
Например "Посейдон" няма надеждна система за ориентация. Ракета, която лети в Космоса, се насочва от GPS или GLONASS, но тези сигнали не действат под вода. Разбира се, "Посейдон" може да следва инерциална навигационна система, но на големи разстояния тя дава сериозна грешка. Виждаме в Украйна как дори ракетите се разминават на стотици метри – а за сляп и глух подводен дрон, който си проправя път по неизследвано дъно на голяма дълбочина, няма нужда да говорим.
Да предположим, че американският бряг няма да отиде никъде, дори и да сбъркате със сто километра, но ще трябва да се сбогувате с фантазиите, че можете да пуснете сляп дрон "от швартовата стена" и след няколко дни да го ударите в американска авионосна група. Корабите, както знаете, променят местоположението си. А ако поставите "маяци" за "Посейдон" на дъното, то противникът веднага ще ги открие.
Има още редица въпроси. "Какво ще стане със слепия и глух "Посейдон", ако автоматиката откаже", пита военният експерт Павел Лузин. Ами ако ядрената установка експлодира? Ще прегрее ли? Ами ако подводният апарат, който си проправя път по дъното, удари подводна планина? "Посейдон" не може да бъде извикан обратно. Абсолютно всички съществуващи средства за доставка на ядрени оръжия могат да бъдат изтеглени. Стратегическият бомбардировач може да бъде изтеглен. Специални кодове позволяват да се отмени детонацията на вече пусната бойна глава. Но "Посейдон" не може да бъде изтеглен.
Практическите подробности са още по-лоши. А именно – дроновете все още не могат да се изстрелват от швартовата стена. Те трябва да бъдат изстрелвани от носител, а именно от подводницата "Белгород", която беше заложена през 1992 г., пусната на вода през 2019 г. и все още е в ход на морски изпитания. (Още: Руският флот получи най-голямата подводница – носител на "оръжието на Страшния съд")
"Белгород" е само един от проектите, консервирани през 1994 г., които десетилетия (а не години) скучаят в елингите на "Севмаш". Подводницата е преправяна многократно, консервирана, адаптирана за нови проекти и накрая е удължена за "Посейдон" до 184 метра. "Това е с 11 метра повече от известната "Акула", смятана за най-голямата (и най-шумната) подводница в света. Тези качества предполагат възможността за бързо откриване на торпедоносеца", пише военният експерт Александър Холц.
Подводницата трябваше да бъде пусната в експлоатация през 2019 г., след това през 2021 г., а сега се твърди, че е предадена на руския ВМФ, но още не е на въоръжение. Като се има предвид мястото, което играе ядреният шантаж в стратегията на Путин, можем лесно да разберем колко важно е било за него да пусне тази подводница преди войната с Украйна.
Можем да предположим, че ужасната новина, която трябваше да прозвучи в навечерието на войната, изобщо не трябваше да бъде новината за полета на летящ сандък образец от 70-те години на миналия век, а новината за пускането на носителя на "Посейдон" на бойно дежурство. Тук щяхме да чуем от Соловьов за цунами от 1,5 километра и как цяла Европа, включително италианската му вила, ще бъдат отнесени от обратната вълна. Но това не се случи.
Дори многострадалната подводница-носител на "Посейдон" все още не е поела бойно дежурство.
Ядреният флот на САЩ разполага със 72 атомни подводници и 10 атомни самолетоносача. Ядреният флот на Русия разполага с 10 атомни подводници и 0 (словом – нула) атомни самолетоносача. Освен това Русия изобщо няма самолетоносачи. Единственият ѝ авионосен крайцер "Адмирал Кузнецов" беше ударен "по главата" от собствения си кран преди четири години и все още не може да се възстанови от този инцидент, който го спаси от съдбата на крайцера "Москва".
И ето че на фона на това безкрайно несъответствие между флотовете се разказва, че, видите ли, Русия има чудо, каквото никой друг няма, и една експлозия на това чудо ще отнесе Америка заедно с Европа.
Какво е "Посейдон"? Това е риторичен похват.
Точно както в бойния доклад губещата страна не пише какво се е случило с битката като цяло, а пише: "един такъв и такъв офицер показа чудеса от храброст", така и Русия, вместо да говори за реалния баланс на сили, говори за чудотворно оръжие, което няма аналози. Разбира се, няма аналози! Ако имаше, руският експерт Виктор Сокирко веднага щеше да бъде уличен, че говори глупости. Това е основното безценно качество на измисленото оръжие – могат да му се припишат измислени свойства.
ОЩЕ: Въоръжението, с което Путин обяви, че има преимущество
Подобно на бога на войната от бронзовата епоха, изобразен на каменни барелефи, "Посейдон" съществува само на картинки. "Ищар е с нас!" – "А с нас е "Посейдон"!
Когато (ако) се появи "Посейдон", то шест бройки ще бъдат поставени на "Белгород". Американските подводници от клас "Охайо" носят 24 междуконтинентални балистични ракети (МБР). Съветските подводници от проекта "Акула" носеха 20 МБР, всяка от които имаше 10 бойни глави, тоест по двеста бойни глави. Но "Посейдоните" на "Белгород" ще бъдат шест. В крайна сметка торпедото е огромно – има дължина 20 метра и тежи сто тона.
Въпрос: Има ли нещо, което ядреният дрон "Посейдон" може да направи, а тези бойни глави да не могат? Отговор: НЕ.
Тоест представяте ли си? Ние сами доброволно се отказваме от строителството на подводница, която носи 200 бързо движещи се бойни глави, които не могат да бъдат прехванати и които могат да бъдат контролирани през целия път, в полза на подводница, която носи шест ядрени сандъка, които:
а) ще загубят ориентация под вода;
б) със своите витла с голяма вероятност ще привлекат вниманието на противника;
в) ще стигат до целта за часове, ако не и дни, без възможност за изтегляне.
Защо? За какво? Наистина ли просто за да можеш гордо да кажеш: "Няма аналози", и да скриеш с тази фраза тоталното несъответствие на флотовете?
А "Посейдон" наистина няма аналози. Ако на Путин му предложат да построи средство за доставка на ядрен заряд на конна тяга, то също няма да има аналози.
В следващата статия от тази поредица ще стане дума за последната част от руската ядрена триада – междуконтиненталните балистични ракети.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Бойният лазер "Пересвет" на Путин - ключът към войната на Страшния съд
