Конфликтът в Украйна продължава малко повече от година и се развива по-добре за Киев, отколкото мнозина очакваха. Опитите на Русия да подчини своя съсед се провалиха, отбелязва изданието Foreign Affairs.
В същото време е трудно да бъдем оптимисти за това накъде води този конфликт. Човешките и икономическите загуби, които вече са огромни, ще нарастват, тъй като и Москва, и Киев са готови за по-нататъшното пътуване „нагоре“ и събират сили за следващите стъпки на бойното поле. Най-вероятният изход обаче от конфликта в никакъв случай не е „пълна победа“ за Украйна, а кървава задънена улица.
Разбираемо на този фон се чуват призиви за дипломатически край на конфликта. Но тъй като Москва и Киев заявиха, че ще продължат да се бият, условията за споразумение чрез преговори все още не са назрели.
САЩ и Европа се нуждаят от подход, който признава тези реалности, без да жертва западните принципи. Следователно най-добрият път напред в настоящата ситуация е последователна двустепенна стратегия, насочена първо към укрепване на военния потенциал на Украйна, а след това, когато пикът на военните действия премине в края на годината, Москва и Киев да седнат на масата за преговори.
Стратегията на Запада трябва да започне с подготвянето на план за посредничество за прекратяване на огъня и последващ мирен процес.
Военен конфликт, който никога няма да свърши
В момента дипломатическото решение на конфликта очевидно е непостижимо. Руският президент Владимир Путин вероятно се страхува, че ако спре да се бие сега, руснаците ще го обвинят в започване на скъп и безполезен военен конфликт.
Украйна също не търси мирно уреждане. Ръководството на страната и обществеността по очевидни причини искат да си върнат контрола над цялата територия, която Русия окупира от 2014 г. насам, включително и над Крим.
Въпреки всички потенциални ползи от повече военна помощ от Запада, това няма да промени фундаменталната реалност, че този военен конфликт върви към задънена улица. Дори Западът да увеличи военната си помощ, Киев пак няма да успее да победи руските войски. Украйна изчерпва войниците и боеприпасите, а икономиката й продължава да се разпада. Руските войски са се окопали на силни отбранителни линии и все повече подкрепления се изпращат към линията на съприкосновение, пише изданието. Още: Анализ: Ще успее ли Украйна да си върне Крим?
Когато "сезонът" на военните действия приключи, САЩ и Европа също ще имат основателна причина да се откажат от декларираната си политика да помагат на Украйна "колкото е необходимо". Наистина, наш приоритет остава запазването на Украйна като суверенна и устойчива демокрация, но постигането на тази цел не изисква възстановяване на пълния контрол над Крим и Донбас в близко бъдеще. Нито пък Западът трябва да се тревожи ненужно, че търсенето на прекратяване на огъня, преди Киев да си върне цялата територия, ще доведе до колапс на международния ред, основан на правила.
Как да се стигне до заветното "да"
Предвид вероятния ход на военния конфликт в Украйна, САЩ и техните партньори трябва да започнат да формулират дипломатически финален сценарий сега. Докато членовете на НАТО увеличават военната помощ в подкрепа на предстоящата офанзива на Украйна, Вашингтон трябва да започне консултации с европейските си съюзници и Киев, които да бъдат стартирани по-късно тази година.
С този подход привържениците на Киев на Запад ще трябва да предложат прекратяване на огъня, когато предстоящата офанзива на Украйна достигне своя предел. В идеалния случай и Украйна, и Русия биха изтеглили войските и тежките си въоръжения от новата линия на съприкосновение, създавайки на практика демилитаризирана зона. Неутрална организация - независимо дали е ООН или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа - би изпратила наблюдатели, за да наложат прекратяване на огъня и да изтеглят войските. Западът трябва да поиска от други мощни държави, включително Китай и Индия, да подкрепят предложението за спиране на огъня. Това би затруднило дипломацията, но получаването на подкрепа от Пекин и Ню Делхи би увеличило натиска върху Кремъл.
Мирните преговори трябва да тръгнат по две успоредни писти. По една линия ще се водят преки преговори между Украйна и Русия за мирни условия с помощта на международни посредници. По другата, съюзниците от НАТО трябва да се включат в стратегически диалог с Русия относно контрола на въоръженията и по-широката архитектура на европейската сигурност. Опитите на Путин да наруши реда за сигурност след Студената война имаха обратен ефект и в крайна сметка укрепиха НАТО. Но тази реалност само увеличава необходимостта от започване на конструктивен диалог между Алианса и Русия, за да се предотврати нова надпревара във въоръжаването и да се възстановят контактите между военните и да се решат други проблеми от обща загриженост. Още: САЩ и НАТО опитват да пресекат амбициите на Путин в Черно море
Как да се убеди Москва?
Ако приемем, че Украйна напредне на бойното поле това лято, не е неразумно да се предположи, че Путин ще види прекратяването на огъня и мирния план като спасение на престижа си. За да направи този подход още по-привлекателен за него, Западът може също така да предложи известно облекчаване на санкциите в замяна на желанието на Русия да спазва прекратяването на огъня, да се съгласи на демилитаризирана зона и да участва смислено в мирни преговори. Разбира се, напълно е възможно Путин да отхвърли или да се съгласи на прекратяване на огъня само за да възстанови военните си сили. Но тестването на готовността на Москва за компромис ще включва минимални загуби за нас.
Независимо от реакцията на Русия, Западът ще продължи да доставя на Украйна оръжията, от които се нуждае, за да се защитава в дългосрочен план и да гарантира, че една пауза във военните действия няма да е от полза за Москва. Ако Русия откаже прекратяването на огъня (или го приеме и след това го наруши), тази непримиримост само ще задълбочи нейната дипломатическа изолация, ще засили режима на санкции и ще увеличи подкрепата за Украйна от САЩ и Европа.
Друг вероятен изход е Русия да се съгласи на прекратяване на огъня, за да осигури своите териториални придобивки в Украйна, но без да преговаря добросъвестно, за да осигури трайно мирно споразумение. Ето защо най-вероятно Киев ще влезе в такива преговори само ако бъдат спазени основните му приоритети: възстановяване на границите от 1991 г., значителни репарации и наказване на виновните за военни престъпления. Тъй като Путин без съмнение ще отхвърли тези искания, ще има продължителна дипломатическа задънена улица, която на практика ще създаде нов замразен конфликт. По принцип прекратяването на огъня може да бъде устойчиво. В резултат ще се образува статукво, подобно на това, което съществува на Корейския полуостров и остава стабилно дори без официално мирно споразумение в продължение на 70 години. Това не е идеален резултат, но е за предпочитане пред боевете с висока интензивност, които продължават с години.
Как да се убеди Киев?
Убеждаването на Киев да приеме прекратяване на огъня с неясни дипломатически решения може да бъде толкова трудно, колкото и Москва да се съгласи с него. Много украинци ще видят предложението като предателство и ще се страхуват, че линиите на прекратяване на огъня просто ще се превърнат в новите де факто граници. Зеленски ще трябва драстично да намали военните си амбиции, въпреки че обеща победа още в първите месеци на конфликта. Това не е лесна задача дори за най-талантливите политици.
Въпреки че краят на военните действия ще замрази новата линия на контакт между Русия и Украйна, Западът няма да поиска от Киев да се откаже от целта да си върне всички земи, включително Крим и Донбас. По-скоро планът е да се отложи определянето на статута на тези територии. Украйна би могла да се съгласи, че за възстановяване на териториалната цялост е необходимо да се изчака необходимият дипломатически пробив. Този пробив от своя страна може да бъде възможен само след като Путин напусне властта.
Стратегическият прагматизъм ще бъде съчетан с политически принципи. Мирът в Украйна не може да бъде заложник на военните цели на Киев, които макар и морално оправдани, ще бъдат непостижими. В същото време Западът не трябва да възнаграждава Русия, като принуждава Украйна да приеме загубата на територии завинаги. Решението е да се прекрати военната фаза на конфликта, като се отложи окончателното определяне на собствеността върху териториите под руски контрол.
Като друг стимул за Украйна, Западът трябва да й предложи формализиран пакт за сигурност. Въпреки че е малко вероятно НАТО да предложи членство на Киев, тъй като все още не е постигнат консенсус в рамките на Алианса по този въпрос, някои членове на организацията, включително САЩ, може да сключат с него споразумение за сигурност, което да му гарантира доставката на подходящи средства за самозащита. Този пакт за сигурност, макар и да не е желязна гаранция за сигурност, може да напомня за отбранителните отношения на Израел със САЩ или за отношенията на Финландия и Швеция с НАТО. Още: "Кой ще получи парите?": Проблем пред плана на ЕС да закупи снаряди за Украйна
Заедно с този пакт за сигурност, ЕС трябва да разработи дългосрочен пакт за икономическа подкрепа за Украйна и да предложи график за нейното присъединяване към ЕС, което би гарантирало, че Киев е на път към пълна интеграция в Европейския съюз. В най-добрия случай предстоят тежки дни за украинците. Членството в ЕС би било светлина в края на тунела, която те толкова заслужават.
Какъв е изходът?
Повече от година Западът позволява на Киев да определя успеха на украинската кампания и да поставя военни цели на САЩ и Европа. Тази политика, независимо дали е имала смисъл или не в началото на конфликта, сега още е в ход.
Става неразумно, защото целите на Украйна влизат в конфликт с други интереси на Запада. Тази политика става неустойчива, тъй като разходите за борба нарастват и западните общества и правителства се изморяват от постоянната скъпа подкрепа за Украйна. Като световна сила САЩ трябва да признаят, че максималистичният подход към заложените интереси в украинския конфликт е довел до формирането на политики, които са в конфликт с други приоритети на САЩ.
Има възможен изход от тази задънена улица. Западът трябва да направи повече сега, за да помогне на Украйна да се защити и да напредне на бойното поле, поставяйки я във възможно най-добрата позиция на масата за преговори по-късно тази година. Междувременно Вашингтон трябва да определи дипломатически курс, който ще гарантира сигурността и жизнеспособността на Украйна в нейните де факто граници. В същото време САЩ трябва да работят за възстановяване на териториалната цялост на тази страна в дългосрочен план. Този подход може да изглежда твърде смел за някои и недостатъчно смел за други. Но за разлика от останалите алтернативи, той има едно предимство: съчетава желаното с възможното.
Превод: Ганчо Каменарски
