Съпротивата на Пентагона срещу така необходимите промени в самата структура на армията, съчетана с основните разпоредби на Стратегията за национална отбрана, оставя САЩ неподготвени за бъдеща евразийска война. Това е основното заключение в анализ, публикуван в Asia Times.
Какво пише в анализа:
Тъй като рисковете от такава война (бел. ред. - авторът има предвид конфликт с Китай) нараснаха през последните месеци, администрацията на Джо Байдън трябва да преразгледа позицията си, да промени курса и да признае, че живеем в "решаващо десетилетие", но не в интерпретацията на Белия дом, а в смисъла на военна конфронтация.
Засега Вашингтон се подготвя за обичайната бюджетна война, която ще се разиграе през следващите седмици. Министерството на отбраната — или по-скоро Катлийн Хикс, изключително влиятелният и проницателен заместник-министър на отбраната — въпреки всички възражения на Корпуса на морската пехота на САЩ и Конгреса е нетърпелива да сложи под ножа няколко големи военни кораба, единият от които влезе в експлоатация през 2020 г.
Междувременно Пентагонът публикува Стратегията за национална отбрана, която се представя като военен еквивалент на Стратегията за национална сигурност.
Те трябва да бъдат разгледани по приоритет. По правило бюджетните спорове по разходни позиции не предизвикват политически спорове на високо ниво. Но този случай е изключителен.
Конгресът и морската пехота искат да запазят големите надводни военни кораби (особено крайцерите от клас Ticonderoga) във флота, заедно с две експедиционни военноморски бази, редица малки военни кораби и още няколко десантни кораба. Те също така искат да гарантират, че броят на десантните кораби на разположение на флота никога няма да пада под 31.
Аргументите на Конгреса стъпват на плана на ВМС, наречен Force Design 2030, който е може би най-последователното, амбициозно и добре обмислено усилие за разработване на военна стратегия и структура в морската сфера на отбраната от началото на 80-те години на миналия век. Това не означава, че е перфектен: от техническа гледна точка леките десантни кораби в него са или твърде малки, за да формират системи за точкова отбрана, или присъстват в достатъчен брой, но са твърде големи и бавни, за да избегнат вражеския огън. Това обаче е отдавна закъсняла първа стъпка към обновяване на застоялия стратегически начин на мислене на САЩ, така че армията им наистина да е готова да се "бие днес", както винаги се хвалят.
Пентагонът е готов да се защитава - чрез Службата по въпросите на държавния бюджет на Белия дом. Основният аргумент на Катлийн Хикс е, че флотът е на път да се модернизира, така че сега той е изправен пред масови съкращения, за да освободи ресурси за развитие и разширяване до края на десетилетието.
Въпреки това корабите, които администрацията се стреми да наложи на ВМС в бъдеще, ще се окажат безполезни в китайско-американски конфликт, ако той пламне през следващите няколко години. И, както каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в свое интервю, китайската атака срещу Тайван може да се случи "много по-бързо" от очакваното.
Всъщност корабите, които администрацията иска да натрапи, ще бъдат полезни в евентуална война с Китай. Крайцерите Ticonderoga са най-добрите платформи за противовъздушна отбрана и командване във ВМС на САЩ. Експедиционните предмостия, които Пентагонът възнамерява да намали, са неразделна част от "Прототипа на въоръжените сили 2030" както сега, така и в бъдеще: без тях ще бъде трудно за морската пехота да достигне до "Първата островна линия" (бел. превод. - в американската военна традиция - Алеутските и Японските острови, островите Рюкю, Тайван, Филипинските и Големите Зондски острови). Дори крайбрежните бойни кораби (LCS), зле проектиран плод на погрешна стратегия, ще могат да охраняват подходите към „Втората островна линия“ (бел. превод - японските острови, включително групата острови Огасавара и архипелага Казан, Марианските острови, включително Остров Гуам, острови Яп, острови Палау, остров Халмахера и Малакския проток), особено ако са подсилени с нови сензори с двойна употреба.
Цялостно възпиране
Стратегическата мисъл на администрацията на Байдън се характеризира със заблудата, че времето е на страната на САЩ. Нещо повече, това е един от двата стълба на цялата ѝ отбранителна стратегия, както става ясно от Националната отбранителна стратегия, публикувана на 27 октомври. Двата основни приоритета на администрацията на Байдън са "защита на родината", "възпиране на стратегически атаки" и след това "възпиране на агресия".
Текстът на стратегията обяснява всеки термин: "защита на родината" означава защита на ключова американска и съюзническа инфраструктура – на практика от саботаж; "възпиране на стратегически атаки" - предотвратяване на използването на ядрено оръжие; "възпиране на агресия" се отнася до конвенционални оръжия.
Устойчивото възпиране е умен термин, но лишен от смисъл: по-точно това е форма на възпиране чрез избягване, а не нещо отделно. От друга страна, в частта за възпиране чрез наказание, стратегията се фиксира върху санкциите, всякакви "нападателни кибердействия" и други мътни средства, освен традиционните, същински кинетични действия.
С други думи, разбира се, че дори във военно време основният акцент ще бъде върху невоенните средства. Това обяснява отказа от изграждане на платформи, необходими за успешни бойни действия.
Едновременно с Националната отбранителна стратегия излязоха още два документа - Прегледът на противоракетната отбрана и Прегледът на ядрената позиция. Второто е много по-подходящо за стратегическата картина на администрацията на Байдън. В него изрично се посочва, че предвид многобройните заплахи от големите сили е напълно възможно САЩ да трябва да използват ядрени оръжия, за да попречат на някой от евразийските съперници да се възползва от непредвидени обстоятелства и да започне завоевателна война.
С други думи, ядреното управление на ръба се завърна, въпреки че САЩ стесняват собствените си ядрени способности и намаляват броя на новите ядрени крилати ракети, както предполага самият преглед.
Тези въпроси на отбранителната стратегия и военната структура губят всякаква неотложност, ако, следвайки администрацията на Байдън, изхождаме от предположението, че няма да има голяма война през следващото десетилетие, че Съединените щати все още имат време да се подготвят и че основното е да се осигури стабилност, а не военна мощ.
Но рискът е, че самата предпоставка на администрацията на Байдън е грешна. Чрез бавно, но сигурно намаляване на военната мощ в краткосрочен план и обещавайки вместо това дългосрочни инвестиции и интелигентни отбранителни политики, Белият дом и Пентагонът сами поставят САЩ в стратегическа задънена улица. В края на краищата, ако през следващото десетилетие избухне голяма евразийска конфронтация, на Съединените щати може да се наложи да прибягнат до немислимото - било то нападателно използване на ядрени оръжия или, обратно, капитулация.
Но никой не е отменил старата изтъркана истина: страната влиза във война с това, което има, а не с това, което би искала.
ОЩЕ: Коя е по-голямата заплаха за САЩ - Русия или Китай?
Автор: Сет Кропси. Основател и президент на Йорктаунския институт. Служил е като офицер от ВМС на Съединените щати и заместник-помощник-секретар на ВМС.
Превод: Ганчо Каменарски
