Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Мизерията и болестите в Афганистан след една година управление на талибаните

13 август 2022, 21:00 часа • 6090 прочитания

Закритите отделения на паянтова клиника в Южен Афганистан са само един знак за катастрофалната хуманитарна криза, обхванала опустошената от война страна, откакто талибаните се върнаха на власт преди година. Миналия месец областната болница Муса Кала в провинция Хелманд беше принудена да затвори вратите си за всички, с изключение на болните от предполагаема холера. Скоро лазаретът беше задръстен от апатични пациенти, на които китките им бяха забити интравенозно, докато се възстановяваха върху ръждясали колички.

Въпреки че в клиниката липсват съоръжения за тестване за холера, около 550 пациенти се явиха в рамките на дни, показвайки симптоми на заболяване, причинено от липса на основни санитарни нужди: чиста питейна вода и подходяща канализационна система.

„Много е трудно“, каза за шефът на болницата Ехсанула Роди, който спи само пет часа на нощ от началото на наплива. „Не сме виждали това от миналата или друга година“, споделя той пред Агенция "Франс прес".

ООН казва, че хуманитарната криза в Афганистане най-лошата в света.

Гладни деца

Бедността в страната, която се усеща най-силно в южната част на Афганистан, е доведена до отчайващи нови нива, изострени от сушата и инфлацията след нахлуването на Русия в Украйна.

„Откакто емирството (талибаните) дойде на власт, ние дори не можем да намерим олио за готвене“, казва жена, стояща до недохранения си шестмесечен внук в Лашкар Гах, столицата на провинция Хелманд.

„Бедните хора са смачкани“, каза 35-годишната жена. Нейният внук се лекува за пети път в болница Boost - напечен от слънце лабиринт от обелени с боя сгради, управляван съвместно от здравното министерство и Лекари без граници (MSF). Много от леглата в отделението за недохранване приемат по двама мънички, крехки пациенти - някои сучат спринцовки с мляко, а други дишат тежко, докато се борят да възстановят силите си. „Не можем да намерим дори сух хляб. Не сме яли нищо от три-четири дни “, каза Брешна, майка на друг пациент, според която възрастта й е между 15 и 20 години.

Старшата помощничка на медицински сестри Хомера Ноурози, която се бореше да бъде чута над плачещите бебета, каза, че персоналът „няма никаква почивка“. „Имаме много пациенти, които идват в критично състояние“, каза тя, защото родителите не могат да си позволят да пътуват по-рано. „Не знаем колко са смъртните случаи... имаме ги, защото не са идвали в болница.“

Морална плетеница

Тежкото положение на Афганистан започна доста преди 15 август 2021 г., когато талибаните превзеха Кабул след прибързаното изтегляне на водените от САЩ войски и рухването на правителството, което те поддържаха. Но превземането на властта от талибаните тласна 38 милионната държава над пропастта.

САЩ замразиха $7 милиарда активи на централната банка, официалният банков сектор се срина и чуждестранната помощ, представляваща 45% от БВП, спря за една нощ. През изминалата година бъдещите донори се сблъскаха с главоблъсканицата да насочат свежо финансиране към болната нация, която талибаните преименуваха на „Ислямско емирство“ в съответствие с техните строги теократични вярвания. „Как се оказва помощ в страна, чието правителство не признавате?“ попита Роксана Шапур от мрежата на анализаторите в Афганистан.

Вносът на хуманитарна помощ за справяне с кризи като земетресението през юни, което уби повече от 1000 души и остави десетки хиляди без дом, е сравнително лесно, каза тя, тъй като е "неполитическо, това е животоспасяваща помощ". Парите също се пренасят по въздуха за финансиране на хранителна помощ и здравеопазване, но помощта за развитие за дългосрочни проекти, които биха могли да трансформират икономиката, е по-сложна. „Ако влезете и кажете: „Ще платя всички заплати на учителите“, това е страхотно. Но тогава какво ще направят талибаните с парите, които спестяват от това, че не трябва да плащат заплатите на учителите?“, попита Шапур.

Противоречиво настроение

В Муса Кала, което е прашно селскостопанско селище с пазар за транспортни контейнери, обслужван от деца на собственици на магазини, лишенията са видими. Местната икономика изглежда едва се издържа от ремонт на мотоциклети, продажба на бледи трупове на домашни птици и кутии с енергийни напитки, съхранявани в мръсни фризери.

Градът стана свидетел на някои от най-кървавите глави от войната през 2001-2021 г. и е свързан с Лашкар Гах чрез импровизиран път нагоре по изсъхнало речно корито, „облицовано” с назъбени скали. Пътят започва отново на юг при Сангин. Това е място, където оградените с кал стени са толкова силно надупчени от стрелба и артилерия, че се рушат обратно в земята.

По жестока ирония, отчаянието и търсенето на хуманитарни услуги само се задълбочиха с настъпването на мира. „Сега можем да посетим болницата, независимо дали е през нощта или през деня“, каза Маймана, чиято 8-годишна дъщеря Азия беше лекувана в Муса Кала. „Преди имаше битки, мини и пътищата бяха блокирани.“

Директорът на общественото здравеопазване в провинция Хелманд Сайед Ахмад каза пред АФП, че потокът от нови пациенти означава, че има „по-малко място“ и че „има по-малко персонал, така че има трудности“. Въпреки това Ахмад – тих лекар, чийто кабинет е пълен с медицински томове – настоява, че „цялостната ситуация е по-добра“, отколкото при предишното правителство, когато корупцията беше широко разпространена. Той обвинява икономическите санкции срещу талибаните за някои от техните неволи, като казва, че "нуждите и исканията на хората са се увеличили".

Но анализаторите казват, че ислямистите далеч не са безупречни. „Репресивната социална политика на талибаните направи по-трудно постигането на сделка за отключването на замразените активи“, каза Греъм Смит от Международната кризисна група. „Всъщност става въпрос само за емоциите на политиците, а изключването на милиони момичета от средните училища наистина влоши настроението.“

Неспособност за управление

Талибанското знаме вече се развява открито в провинция Хелманд, издигнато върху обстрелвани от куршуми сгради. Но след като жадуваха за контрол в продължение на две десетилетия, талибаните управляват държавата по възможно най-съсипващия вид. Един човек в Лашкар Гах, който пожела да остане неназован, даде собствена и остра оценка за способността на талибаните да управляват. „Дрехите на управлението са им твърде големи“, каза той.

Анализ на Агенция "Франс прес"/ Кадри: Getty images

Ивайло Илиев
Ивайло Илиев Отговорен редактор
Новините днес