В нощите, когато ги чува, Михайло Клинг излиза на балкона си на деветия етаж в Никопол (Днепропетровска област), за да наблюдава изстрелването на руски ракети към родния му град.
"Вижте сградите на реакторите там", посочва той в далечината - през широкия простор на река Днепър, към зловещите форми на реакторите на АЕЦ "Запорожие", стърчащи от отсрещния бряг.
Скрийншот: Google Maps
"Понякога руснаците изстрелват снаряди иззад тях, от Енергодар, а понякога излизат отстрани на реактора, за да стрелят. Веднага след това отново се скриват", разказва мъжът пред Kyiv Independent.
Широката близо 10 км река Днепър разделя украинския Никопол, в който преди войната живееха над 100 000 души, и град Енергодар, построен около най-голямата атомна електроцентрала в Европа, а от 4 март - окупиран от руските сили.
Централата в Енергодар е в епицентъра на руския ядрен шантаж в момента. Неколкократните руски обстрели от територията на централата, довели до спирането на един от реакторите, излагат на риск целия регион. На 25 август АЕЦ-ът остана за известно време напълно без ток - за първи път в историята си, заради военните действия в непосредствена близост. Това е много сериозен риск от катастрофа и, както каза президентът на Украйна Володимир Зеленски, "светът беше на крачка от радиационна авария".
Шестте монолитни реактора на централата в Запорожие се извисяват над Никопол от десетилетия. Сега, когато централата е окупирана от руските войски и опасенията за ядрена катастрофа бързо нарастват, градът се подготвя за най-лошото.
На ръба на катастрофата
Когато в началото на март ядрената централа е завзета от руснаците, опасността от ядрена катастрофа веднага става ясна за жителите на Никопол. "Когато за пръв път превзеха централата, всички изпаднаха в паника", казва 20-годишният местен журналист Микита Саенко пред Kyiv Independent. "Когато градските власти започнаха да раздават йодни таблетки, хората стояха на опашка с часове, за да ги получат", разказва той.
Овладяването на електроцентралата беше последвано от месеци на относително спокойствие от двете страни на реката. В средата на юли обаче руските сили подновиха сериозно обстрела на Никопол, включително от територията на АЕЦ-а. Съобщенията за влошаващите се условия в централата привлякоха вниманието на целия свят през последните седмици. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш многократно призова руската военна техника да бъде изтеглена от територията на АЕЦ-а, а на 19 август Владимир Путин обвини украинците, че техният обстрел създавал риск от "ядрена катастрофа" (по време на телефонен разговор с Еманюел Макрон).
ОЩЕ: Путин предупреди Макрон за възможна катастрофа в украинската ядрена централа
На фона на световния медиен шум е имало и опити за всяване на паника в Никопол. На 10 август Евгений Евтушенко, началник на Никополския военен окръг, публикува снимка на листовка, разпространена в жилищните райони на града. Брошурата е написана на украински език, но е пълна с граматически грешки. "Обстрелът на Запорожската атомна електроцентрала продължава", се казва в нея. "В случай на експлозия на реактора ще чуете силен взрив, придружен от ярка синьо-бяла светлина". Жителите били посъветвани да покрият прозорците си с мокри кърпи и бързо да напуснат града.
В интервю за Kyiv Independent 44-годишният Евтушенко коментира мистериозните листовки: "Очевидно това е руска фалшификация, която са създали, за да може първо да всяват паника сред хората на територията на страната, и второ, да поддържат и развиват този мит за обстрела на атомната електроцентрала от наша страна".
В началото на август Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) съобщи за щети от обстрела по външното електрозахранване и комуникационната инфраструктура на централата. И двете страни обвиниха другата в обстрел на територията на АЕЦ-а. На 25 август украинската държавна ядрена агенция "Енергоатом" съобщи, че в резултат на обстрела атомната електроцентрала е била изключена от мрежата. Независимо дали потенциалната ядрена катастрофа би била предизвикана умишлено или не, журналистът Саенко е категоричен за заплахите както за Никопол, така и за останалата част от Европа.
Ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г. е в живата памет на населението и то все още е настръхнало от заплахата всичко това да се повтори. "Наистина не мога да проумея идеята, че те (б.а. - руснаците) биха могли доброволно да изложат собствения си народ на такава сериозна опасност", казва Саенко. "Но в момента просто не могат да те изненадат с нищо".
ОЩЕ: Ердоган след срещата със Зеленски: Не искаме да преживеем нов Чернобил. Поддържаме Украйна
Размяна на огън
Докато 72-годишният Клинг наблюдава руската ракета от балкона си, 68-годишната му съпруга Любов Хармаш има по-малко опасни начини да разбере кой къде стреля. Майката и сестрата на Хармаш живеят от другата страна на река Днепър, окупирана от Русия, в село Водяне. От време на време тя получава обаждане от тяхна страна.
"Руснаците минават през селото с артилерия и системи "Град", споделя ми сестра ми", разказва Хармаш. "Разполагат ги зад селото и стрелят над главите им към Никопол. Веднъж, когато се обаждах на сестра ми, тя излезе навън и видя, че стрелят над къщата ѝ".
Евтушенко потвърждава, че ракетите се изстрелват към Никопол от три места - от територията на електроцентралата, както и от близките села Камянка и Водяне.
Международната общност осъди използването на АЕЦ-а като щит от страна на руснаците, срещу който не може да бъде даден ответен огън. Това не означава, че няма снаряди, които да се движат в обратна посока. В следобедните и вечерните часове често се чува тъпото, празно бумтене на изходящия огън откъм Никопол, а каналите в "Телеграм" уверяват жителите, че "фермерите работят" - това е кодът за приятелска артилерия.
По този въпрос Евтушенко е по-сдържан. "Всичко, което се намира на пътя или е разположено извън жилищните райони, можем да го обстрелваме", казва той. "Невъзможно е да не отговорим изобщо".
Поемане на ударите
От другата страна на пътя, срещу прашния съветски военен мемориал в Никопол, работници от спешна помощ обикалят около пететажна жилищна сграда. Ракета "Град" от предишната нощ е оставила огромна дупка на последния етаж, унищожавайки половината апартамент. Обитателят му, мъж на средна възраст, е избегнал сериозни наранявания. Леките рани са превързани и той седи спокойно в колата си, докато негов приятел изнася вещи от руините на апартамента.
"Изпаднали сме в дълбок гняв и искаме виновните да бъдат наказани", заявява на мястото на инцидента управителката на сградата Анна Сидлиева пред Kyiv Independent. "В тази сграда живееха предимно пенсионери. Когато си лягат, пенсионерите на 70 години не знаят дали ще се събудят на сутринта".
Един такъв удар често прекъсва подаването на комунални услуги, което прави голяма част от сградата негодна за обитаване с наближаването на зимата. 84-годишната пенсионерка Клавдия живее под апартамента, който е разрушен от ракетния удар, и сега очаква решението на местните власти. "Казват ми, че не ми е позволено да остана тук, но аз ще го направя", казва тя. "Живея тук от 54 години, така че ме извинете, че не искам да напускам дома си".
Щетите, които руският обстрел е нанесъл на хората, техните домове и местната икономика, може да са живи и след десетилетия. Преди войната 49-годишната Алла Алевтина наема над 500 души в мебелната фабрика, която ръководи заедно със съпруга си. Впоследствие той се присъединява към въоръжените сили. На 30 юни предприятието е поразено от три ракети "Град", като са унищожени превозни средства, машинни халета и офис помещения. Почти всички нейни служители са напуснали града и докато обстрелът продължава, няма изгледи предприятието да се върне към работа.
"Ще можем да възобновим работата на фабриката едва когато войната приключи", казва Алевтина. "Най-напред хората трябва да възстановят домовете си и едва тогава ще се замислят за покупка на мебели".
Според 51-годишната служителка на градския съвет Наталия Хорболис почти половината от стоте хиляди жители на града са напуснали. "Това са мирни хора, те просто искат да живеят и да работят", казва тя. "За мен има само едно обяснение за това, което прави Русия - обикновен психологически тормоз".
В хватката на терора
В Никопол има два вида сигнали за въздушно нападение. Единият е за цялата Днепропетровска област и в повечето случаи се игнорира от жителите. Другият е за обстрела на града от руски ракети и артилерия, който се приема много по-сериозно.
Често обаче, тъй като ракетите "Град" достигат Никопол от Енергодар само за 15 секунди, сирените започват да звучат едва след първите попадения. Вместо това местните жители разчитат на каналите в "Телеграм", за да ги информират за потвърдени ракетни изстрелвания.
Скрито под невзрачен жилищен блок в центъра на Никопол, бомбоубежище от съветската епоха, превърнато във фитнес зала, сега през нощта изпълнява първоначалната си функция. Велоергометрите и машините за преса отстъпват място на матраците и спалните чували, тъй като десетки хора, млади и стари, прекарват всяка нощ там. Собственикът на фитнес залата казва, че за един месец на нощен обстрел подслонът е спасил живота на 18 души, които на следващата сутрин са се прибрали, за да открият, че домовете им са били поразени.
От вътрешността на приюта звукът от обстрела е приглушен - достатъчно, за да не събуди вече заспалите хора. Това се променя на 19 август, когато посред нощ снаряд от гаубица пада в съседния двор. "Всички се събудиха, децата плачеха", казва собственикът на спортната зала, който се е преместил от Донецк преди 8 години. "Признавам, че беше наистина страшно. Всички мислехме, че следващият снаряд идва за нас".
Силен дух
В една топла слънчева сутрин в края на август, в двора пред църквата, носеща името на казашкия светец Петър Калнишевски, 37-годишният пастор Меркурий произнася проповедта си. "Нека Бог да пази всички вас от вражеските куршуми, от злото, което се крие отвъд реката", пее той.
"От началото на войната" - казва Меркурий - "погребахме 55 наши войници, жители на Никопол, оженихме 15 войници и кръстихме почти 100 деца".
Той работи едновременно като пастор и като свещеник в армията и често пътува до фронтовата линия, носейки духовна подкрепа, както и така необходимите доставки. "Ние, като християни, разбира се, не можем да желаем смъртта на нашите врагове", отбелязва Меркурий. "Но като религиозни хора можем да им пожелаем да се срещнат с Бога възможно най-скоро".
"Името на Никопол идва от гръцки език и означава победа" - разказва той - "а победата със сигурност ще бъде наша".
