Неотдавнашната конференция в Джеда, Саудитска Арабия, на която пак беше представен украинският план за мир в 10 точки, беше опит да се привлече международна подкрепа за преговори за прекратяване на опустошителния конфликт в Украйна. Предложението предвижда пълно изтегляне на руските войски и възстановяване на контрола на Киев върху суверенната му територия. Следващата голяма стъпка ще бъде среща на върха на световните лидери, за да одобрят формулата на Киев и да увеличат натиска върху Москва да прекрати военните действия.
Какво предстои и може да се случи?
Този нов подход на Украйна и нейните западни съюзници може да претърпи същата съдба като други мирни предложения от Бразилия, Китай и Южна Африка. Въпреки това присъствието на делегации от Китай, най-големият стратегически партньор на Русия и един от нейните ключови експортни пазари, и Индия, основен вносител на руски суров петрол, изглежда показва, че най-накрая се е появил световен консенсус относно принципите, необходими за разрешаване на конфликта: Срещата за мир за Украйна в Саудитска Арабия: Продуктивни разговори, но без съвместно изявление
Присъствието на Китай може да е знак, че този най-важен съюзник на Владимир Путин би искал руският лидер да започне да прави необходимите отстъпки, за да сложи край на подпалената от него война в Украйна. По-вероятно е обаче по този начин Пекин просто да засили ролята си в бъдещи преговори. Притискането на Русия да промени курса и да спре военните действия, е опасна игра: ако Путин бъде принуден да направи компромис и властта му отслабне, Китай може да загуби стратегически партньор. В допълнение, всяко споразумение за Украйна рискува да отслаби икономическата и дипломатическа зависимост на Москва от Пекин. Залогът, че китайците не разбират това, изглежда неразумен: Китай към Русия след срещата за мир: Безпристрастни сме към войната в Украйна
Какво ще направят Путин и Русия?
По-големият въпрос е дали Русия, която не участва в преговорите в Джеда, ще направи отстъпки. Официалното мълчание на Кремъл подсказва, че САЩ са в неформални преговори с Москва. Въпреки че е възможно руският президент да обмисли компромиси, плановете му да удвои разходите за отбрана през 2023 г. и да повиши максималната наборна възраст предполагат друго: Руската Дума реши: Наборната възраст е до 30 г., не напускаш страната след призовка
Основният проблем е в различните възприятия за това как могат да изглеждат "разумните отстъпки". За Кремъл приемането на мирния план на Зеленски би се разглеждало като безусловна капитулация - макар че Русия не е била окупирана от чужди сили и от нея не се иска да се демилитаризира и предаде каквато и да е част от своите суверенни територии. Киев вижда възстановяването на пълната териториална цялост на Украйна и защитата на нейния народ като жизненоважни както по морални, така и по прагматични причини. За Русия обаче пълната или частична загуба на териториите, които заема в момента - и особено на Крим - се смята за неприемлива.
Защото това, което започна като военна операция за възстановяване на принадлежността на Украйна към "руския свят", сега се превърна в битка за екзистенциалност не само за Путин, но и за самата Русия в рамките на неговата представа за развитието ѝ. Кремъл използва разширяването на НАТО на изток, за да оправдае военните си действия, въпреки че няма конкретни планове за членство на Украйна в НАТО. И това даде обратен ефект. За Русия въоръжените от Запада военни сили на Украйна сега представляват реална заплаха. Украинските сили показаха своята ефективност на бойното поле и Москва очевидно е загрижена, че те могат да навлязат дълбоко в окупираната от Русия територия и потенциално да изтласкат нейните сили от Крим.
Освен това НАТО планира да разположи на източния си фланг с 300 000 войници в повишена бойна готовност, ако е необходимо. В резултат на това Москва вече не класифицира украинските територии, контролирани от 2022 г., като част от "руския свят" (все пак Русия атакува тази територия). Те се разглеждат само като буфер срещу Украйна и НАТО.
Кремъл все повече се примирява с факта, че Украйна няма да бъде "денацифицирана" (няма да има проруско "марионетно" правителство в Киев), "демилитаризирана" или неутрална. Сега за Москва е ясно, че Украйна вероятно ще стане част от ЕС и ще бъде обвързана с евроатлантическите структури за сигурност. За Русия приемането на тези нови реалности вече е значителна отстъпка. Приоритетите на Москва изглежда са да се защити от украинските и натовските сили, да запази част от територията, която в момента заема в Украйна (особено Крим и Донбас), и да гарантира, че Путин ще запази авторитета си, след като бъде намерен компромис.
Подадеш ли пръст на Путин, ще ти отхапе ръката
Много е рисковано обаче да се приемат условията на Русия в замяна на прекратяване на военните действия тя да запази част (ако не и всички) от окупираните територии и да даде мълчаливото си съгласие за евроатлантическия курс на Украйна. Това не само ще подкопае сериозно позициите на Киев, но и ще оправдае руската "специална операция" и дори може да провокира нови атаки, например от Китай в Индо-тихоокеанския регион. Липсва гаранция, че Русия няма да прегрупира силите си след постигане на споразумение за прекратяване на огъня, което ще създаде нова заплаха за Украйна.
По този начин предполагаемият изход от конфликта изглежда сега е недостижим. Докато воюващите изпробват силите си на бойното поле, позициите им остават далеч една от друга. Нещата обаче могат да се променят, ако никоя от страните не спечели военно предимство и настъпи студена зимна безизходица.
ОЩЕ: Китай е вратата за достигане до Русия
Източник: Financial Times
Превод: Ганчо Каменарски
