На милиони мигранти може да бъде отказана ваксина срещу COVID-19 от глобална програма заради това кой носи отговорност при странични ефекти. Причината - такива хора не влизат в национални програми за ваксинация, съответно няма гарантирани държавно механизми за обезщетение при тежки странични ефекти, което кара производителите да се притесняват, че те ще трябва да обезщетяват пострадали. Това сочат вътрешни документи на Gavi, благотворителната организация, управляваща програмата, предаде Ройтерс.
Gavi, алиансът за ваксини, е публично-частно партньорство, създадено през 2000 г. за насърчаване на ваксинацията по целия свят. Именно този алианс управлява глобалната програма, известна като COVAX. Оказва се обаче, че поставянето на ваксини за непопадащи в държавни програми хора става главно чрез неправителствени организации, а те не могат да поемат правни рискове и трябва производителите им директно да поемат юридическата отговорност. Когато това става, производителите калкулират този риск в цената на продукта - практика, валидна за всички медицински продукти по света.
Повече от две трети от дозите по програмата COVAX са дошли от Pfizer Inc. и нейния партньор BioNTech SE, AstraZeneca PLC и Moderna Inc., посочват от Gavi.
Moderna отказва коментар по темата. От AstraZeneca и Pfizer заявяват, че са в преговори с Gavi, но отказват да коментират повече. И трите компании твърдят, че се ангажират да предоставят ваксини на по-бедните нации на сравнително ниски цени.
Главно поради правните опасения досега са изпратени по-малко от 2 милиона дози в буфера на COVAX, където те се съхраняват, разкриват от Gavi. Около 167 милиона души рискуват да бъдат изключени от националните програми, според данните на ООН, цитирани в документите.
Трима китайски производители на лекарства са се съгласили да поемат правни рискове, когато техните инжекции се доставят през буфера: SinoVac Biotech Ltd, Sinopharm Group Co. Ltd и Clover Biopharmaceuticals Co. Ltd, според документа на Gavi.
От международните федерации на фармацевтичните индустрии посочват като проблем следенето на безопасността в бежанските лагери и логистичните проблеми при доставките на ваксините. Освен това посочват, че хората могат да обвиняват ваксините за проблеми, които се появяват след ваксинацията, дори и да не са свързани с нея.
"Това би могло да доведе до увеличаване на броя на съдебните дела... по време на които безопасността и ефикасността на ваксината ще бъдат публично поставени под въпрос", се казва в изявление на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии (EFPIA) пред "Ройтерс".
В Европа са дадени няколко компенсации заради странични ефекти от ваксина, като официално не е ясно какви са изплатените суми, показват официални данни от Дания, Германия, Норвегия и Швейцария.
При нормални обстоятелства производителите на лекарства купуват застраховка за покриване на отговорността за потенциалните неблагоприятни ефекти на ваксините. Но COVID ги принуди да разработят ваксини толкова бързо, че някои странични ефекти - например рядко състояние на съсирване на кръвта при някои от хора, които са получили ваксината на AstraZeneca - не са предвидени финансово.
Много правителства и международни агенции са създали схеми за обезщетение, за да възстановят разходите на жертвите и да избегнат продължителни съдебни спорове. Това е практика при странични ефекти от всякакви ваксини, като за целта се учредяват специални фондове. В България обаче няма фонд за обезщетение при странични реакции от ваксини - не ковид ваксини, а всякакви ваксини. Законът за извънредни ситуации, действащ в САЩ, осигурява фактически правен имунитет на фармацевтичните компании за странични ефекти от техните ваксини срещу COVID-19, използвани в страната. Единственото изключение са случаите на "умишлено неправомерно поведение" т.е. умисъл, която е довела до щети.
