Редовното двудневно заседание на държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз започва днес (28 юни) следобед. На дневен ред преди всичко са предизвикателствата на имиграцията в Съюза, за които малцина очакват лидерите да успеят да намерят надеждно европейско решение, пише агенция БГНЕС.
Въпреки че не е единствената тема в дневния ред днес, за лидерите имиграцията вече се явява като най-жестокия дебат, в контекста на дълбока поляризация между държавите членки. Докато някои се надяват на общоевропейско решение, други смятат, че са необходими бързи действия, за да се преодолеят преди всичко вътрешните национални кризи.
Такъв е случаят с Германия, където коалицията на канцлера Ангела Меркел виси на косъм под ултиматума на министъра на вътрешните работи, който даде на Меркел срок до началото на юли да намери решение. Той и без друго възнамерява да предотврати тези "вторични движения", т.е. да върне мигрантите обратно в страните от ЕС, откъдето са пристигнали в Германия.
Друг проблем за Меркел е позицията на новото италианско правителство в коалиция с крайнодясното, откъдето идва вътрешният министър Матео Салвини. Италия предупреди, че ако ЕС иска решение за тези вторични движения на мигрантите в ЕС, ще трябва предварително да се постигне споразумение за приемането на мигранти и търсещите убежище на пристанищата.
Именно Италия е страната, която носи най-големия товар, след като "Балканският маршрут" беше затворен и след като се сключи договор с Турция да задържа търсещите убежище на своя територия в замяна на финансова помощ. По този начин броят на бежанците от Сирия значително намаля и сега повечето мигранти идват от Африка през Средиземноморието.
Италия търси също така френско-испанска подкрепа за откриване на "гореща точка" или точки за приемане на мигранти - не само за италианските пристанища. Но Франция се крие зад принципа, че в случай на спасяване в морето, корабът трябва да акостира в най-близкото пристанище и с това да се избегне тези кораби да пристигат във Франция.
Мадрид и Париж предлагат мигрантите да пристигат на едно място на територията на ЕС, в един вид затворени центрове. Тези центрове ще бъдат управлявани от ЕС.
Проблемът е, че концепцията на квоти за разпределяне на мигрантите срещна огромна съпротива от страна на новите страни членки като Унгария и Полша, но и от председателя на Европейския съвет, Доналд Туск.
Той предлага "регионални платформи за излизане", т.е. затворени центрове извън ЕС, в страните по произход или транзитно преминаване на мигранти. Балканските държави, особено Албания, бяха споменати като някои от възможните места за изграждане на тези центрове, но предимно фокусът падна върху няколко държави в Северна Африка. Проблемът е, че до сега нито една трета страна не е приела да се отворят такива центрове на нейна територия, а Швеция, Франция и Германия се съмняват в законността на такова предложение и изискват изрична подкрепа от агенцията на ООН за бежанците в Нова Зеландия и от Международната организация по миграция.
Комисарят на ООН за бежанците в писмо, изпратено до Българското председателство, написа наскоро, че би бил готов да подкрепи такава идея, ако не се поставя в опасност правото на убежище. А именно, не е ясно кои мигранти ще отидат в тези центрове: дали тези, на които е отказано убежище в ЕС? Или тези, които чакат разрешение за убежище?
Много въпроси остават неясни и без отговор и в контекста на толкова силни различия между всички страни, не е сигурно дали днес срещата ще доведе до конкретно решение на европейско равнище, или ще завърши с двустранни и тристранни споразумения, както наскоро намекна Ангела Меркел.
