Сингапур е златният стандарт в борбата срещу коронавируса, докато съществуващите неравенства се изострят в България и Колумбия, пишат за International Politics and Society Мирко Гюнтер, Хелен Кортландер, Кристина Бирке Даниелс.
Европейските тенденции често бавно пристигат в България. В края на февруари, докато останалата част от Европа с тревога осъзнаваха, че коронавирусът може да достигне епидемични размери, за известно време България изглеждаше като Островът на Блажените.
Брой случаи: нула. В аптеките обаче стана ясно доколко българите се доверяват на тази статистика: маски, дезинфектанти и ръкавици за еднократна употреба са разпродадени, преди да има дори един потвърден случай в България.
България официално не съобщи първите четири жертви на коронавирус до 8 март - в отдалечените градове Габрово и Плевен. Веригата на инфекцията не може да бъде проследена; случаите изглежда са дошли от нищото. Училищата в цялата страна вече бяха затворени, уж поради чести грипни инфекции. В средата на март е обявена национална извънредна ситуация. Дневните центрове бяха затворени и скоро последваха магазини, обществени сгради и съоръжения.
В историята на България с коронавируса някои части просто не се връзват. Но обяснението е просто: няма тестове, следователно няма случаи. Първоначално българското правителство закупи 2000 теста - за международно пътуващо население от седем милиона. Междувременно частни донори се намесиха и общо 5000 души бяха тествани за вируса - все още твърде малко, за да се получи дори приблизителна реалистична картина на ситуацията. Когато всички български сезонни работници се завърнат от затворените курорти в северната част на Италия, броят на недекларираните случаи вероятно ще бъде огромен.
Още по-лошото е, че колкото по-дълго трае блокадата, толкова по-малко неща могат да се предоставят. В най-бедната страна в ЕС две седмици на карантина означават фалит за много малки предприятия и неплатен отпуск за безброй служители. Със среден доход от 671 евро на месец, средната класа също няма резерви за тази ситуация.
Президентът Румен Радев наскоро предупреди, че кризата може да постави стотици хиляди българи на ръба на оцеляването: "Гладът ще бъде по-голям от страха и последиците ще бъдат пагубни."
Реакцията на българите е отчасти цинична - убеждение, че правителството просто чака европейски фонд за помощ, преди да обяви първите си случаи - и отчасти с типичен фатализъм, виждайки още една криза в дългата поредица от български катастрофи. В момента има малко доверие, тъй като едва ли някой действително вярва, че правителството или здравната система могат да управляват кризата. Доверието в българските институции е ниско: фалшивите новини и теории на конспирацията процъфтяват, но над всичко това е българското убеждение, че всеки трябва да разчита единствено и само на себе си.
Въпреки че навсякъде има предупреждения за паника, никой не изглежда да изпада в паника. Но хората са загрижени. Мнозина в България все още си спомнят затрудненията в доставките на храни, съществували до 90-те години на миналия век. Увереността на правителството, че складирането на продукти от потребителите не е необходимо, е по-скоро въпрос на трезво изчисление, отколкото на бягство от страх. Повечето хора разчитат, че ще успеят да издържат на кризата у дома, независимо дали са болни или здрави.
Дори при нормални условия здравната система е с дефицит по отношение на оборудване и персонал. Хората казват: "Ако нямаш пари, трябва да умреш.
"Това, което преди бе корупция, сега е приватизация - държавното здравно осигуряване едва ли покрива основния минимум. Останалото идва от частни услуги, които трябва да можете да си позволите.
