Световните лидери се ангажираха да прекратят всяка чуждестранна намеса във войната на Либия и да подкрепят оръжейното ембарго. Това стана по време на срещата на върха в Берлин, като част от по-широк план за прекратяване на спираловидния конфликт в Либия, предаде БГНЕС.
Президентите на Русия, Турция и Франция бяха сред световните лидери, които се подписаха под плана за спиране на намесата във войната - било то чрез оръжие, войски или финансиране.
Преговорите обаче не успяха да доведат до "сериозен диалог" между враждуващите страни - Халифа Хафтар и ръководителя на признатото от ООН правителство на Триполи Файез ал Сарадж - или да накарат и двете страни да се договорят за постоянно примирие. Ръководителите на двете враждуващи страни така и не се срещнаха в германската столица. В кулоарите на срещата в Берлин Сарадж се срещна с канцлера на Германия Ангела Меркел и турския президент Тайип Ердоган, а Хафтар с Меркел и френския президент Еманюел Макрон.
"Имаме много различна ситуация в Либия, където незабавното спазване на примирието просто не е лесно да се гарантира", заяви на срещата на върха германският канцлер Ангела Меркел. "Но се надявам, че чрез днешната конференция имаме шанс примирието да се задържи и занапред", допълни тя.
Либия е разкъсана от битки между враждуващи въоръжени фракции след падането на режима, подкрепено от НАТО през 2011 г., довело до свалянето от власт на диктатора Муамар Кадафи. От април насам, войските на премиера Сарадж в Триполи са подложени на атаки от силите на Хафтар. При сблъсъците са убити над 280 цивилни и 2000 бойци, десетки хиляди са напуснали домовете си. На 12 януари влезе в сила крехко примирие, подкрепено както от Анкара, така и от Москва.
Въпреки че правителството на Сарадж е признато от ООН, мощни играчи се откъснаха от него, за да застанат зад Хафтар - превръщайки вътрешния конфликт в това, което някои определиха като прокси война, в която международните сили се опитват да осигурят собствените си интереси.
Тревогата на международната общност нарасна през последните седмици, след като Турция нареди на свои военни да заминат за Либия.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че конфликтът в Либия е взел опасни размери през последните дни. "Досега имаме ескалация на конфликта в Либия с някаква чужда намеса. Сега сме изправени пред риск от истинска регионална ескалация. И този риск беше предотвратен в Берлин", отбеляза той и добави, че световните сили поеха "силен ангажимент за да се спре „опасната спирала.
Отделно, Гутериш каза след конференцията: „Благодарение на срещата в Берлин днес беше възможно да се приемат петимата военни делегати от страната на Маршал Хафтар. Вече имаме трима, а сега имаме още двама от страната на ЛНА", визирайки така наречената Либийска национална армия на Хафтар. "И така, сега сме имаме условия да свикаме в Женева военния комитет през следващите няколко дни", уточни Гутериш.
Той очерта три въпроса, повдигнати на срещата на върха, като каза: "Първо, не мога да не подчертая заключението на срещата, че няма военно решение на конфликта в Либия. Всички участници се ангажират да се въздържат от намеса във въоръжения конфликт или вътрешните работи на Либия. Второ, призовахме всички участници да се въздържат от всякакви дейности, които изострят конфликта. Трето, завръщането към политическия процес е от съществено значение".
Руският министър на външните работи Сергей Лавров посочи някои положителни стъпки от берлинската среща, но каза, че срещата на върха не е довела до така необходимите преговори между Сарадж и Хафтар.
"Ясно е, че все още не сме успели да започнем сериозен и стабилен диалог между тях", каза Лавров пред репортери след Берлинската конференция, където Хафтар и Сарадж не се срещнаха лице в лице. Независимо от това, страните в либийския конфликт направиха "малка крачка" напред, добави Лавров.
Силите, подкрепящи Хафтар, вдигнаха залога в навечерието на преговорите, като блокираха износа на нефт от ключовите пристанища на Либия, спирайки основния източник на доходи на страната в знак на протест срещу решението на Турция да изпрати войски в подкрепа на базираното в Триполи правителство на националното споразумение.
Преди разговорите турският президент Реджеп Ердоган критикува Хафтар, заявявайки, че трябва да се откаже от "враждебното си отношение", ако Либия иска да има някакъв шанс да постигне мир.
Разпалващата се петролна криза подчерта опустошителното въздействие на чуждестранното влияние в конфликта, в който правителството е подкрепено от Турция и Катар, докато Хафтар има подкрепата на Русия, Египет и Обединените арабски емирства.
Русия беше обвинена, че е изпратила наемници в помощ на Хафтар, тъй като Москва се стреми да разшири влиянието си в региона - твърдения, които отрича.
За Турция падането на правителството на националното единство на Сарадж може да застраши споразумението за морска граница, подписано от двете страни. То дава на Анкара широки права над Източното Средиземноморие, където неотдавнашното откриване на подводни находища от газ предизвика ожесточена борба между крайбрежните държави.
Ердоган многократно призовава Европа да се обедини зад правителството на Сарадж, предупреждавайки, че падането на Триполи може да позволи на джихадистки групи като ИДИЛ или Ал Кайда да се прегрупират. Той също така предупреди, че по-нататъшните вълнения могат да предизвикат нова вълна от мигранти, които да се отправят към Европа.
На фона на последното очевидно нарушение на прекратяването на огъня, при което силите на правителството на националното единство в неделя обвиниха милициите на Хафтар, че са открили огън по тях в южната част на Триполи, Сарадж поиска международни "войски за защита", ако Хафтар продължи да настъпва. Призивът повтори подобно предложение на главния дипломат на ЕС Жозеп Борел, който подчерта, че трябва да присъстват наблюдатели, за да се провери спазването на ембаргото и прекратяването на огъня. Великобритания и Италия изразиха готовност да помогнат.
