Дълго време украинските бойци, които бяха блокирани в подземията на завода “Азовстал”, се намираха в безизходна ситуация – без всякаква помощ отвън. Въпреки това се отбраняваха самоотвержено. “Не получаваме подкрепа, нито помощ, нищо. Но всеки един от нас се бори с превъзхождащите ни руснаци”, каза преди дни лейтенант Иля Самойленко.
Днес 264-ма от тях попаднаха в руски плен - след цели 11 седмици на обсада. Мариупол е в руски ръце. Триумф, за който Кремъл плаща висока цена и който в очите на целия свят е по-скоро поражение, отколкото победа.
Мариупол - град герой
Мариупол се превърна в символ на украинския дух на решителност и съпротива пред лицето на руската агресия. Още в началото на март украинският президент Зеленски нарече Мариупол “град герой” - титла, давана само на градовете в Съветския съюз след Втората световна война. По това време в Мариупол вече нямаше вода и електричество, храната беше на изчерпване и хиляди цивилни бяха загинали.
Русия бомбардира дори едно родилно отделение и разпространи лъжата, че атаката е била инсценирана от самите украинци. Стотици цивилни, които се криеха в театъра на Мариупол, а сред тях и немалко деца, също загинаха при ракетен обстрел.
Малкото останали живи се скриха в подземията на завода “Азовстал”, а руският президент Владимир Путин обяви по националната телевизия, че ще обсади завода и няма да позволи “дори муха да излети оттам”.
Заканата на Путин предизвика вълна от солидарност и подкрепа за батальона “Азов”, който отбраняваше завода и цивилните в него. Въпреки превръщането на града им в символ, бойците от “Азов” бяха категорични, че не се борят за почести и слава. Нещо повече. Чуха се и думи на критика към Киев. Командирът им Самойленко каза в интервю, че правителството ги подкрепя само на думи и носи вина за десетките хиляди загинали цивилни в Мариупол.
Години на сдържан гняв
Фактът, че и последният бастион на съпротива в Мариупол, какъвто беше „Азовстал“, падна в руски ръце, с охота се използва от руската пропаганда. Някои крайни националистически настроения на “Азов”, които бяха много по-силно изразени при основаването му през 2014 г., сега се използват като “доказателство”, че цяла Украйна се управлява от фашисти.
Гневът на Кремъл беше насочен срещу батальона “Азов” още през 2014 година. Тогава проруските сепаратисти, контролирани от Москва, окупираха местната администрация в Мариупол, а новосъздаденият Азовски батальон беше този, който с помощта на Националната гвардия, успя да ги спре. Така Мариупол остана под украински контрол.
Военни експерти твърдят, че това унижение е предизвиквало силна емоционална реакция на Путин. Из Москва се говорело, че Путин е “лично обиден, защото Мариупол не преминал доброволно на руска страна”, казва Густав Гресел от Европейския съвет по международни отношения. Именно тази лична обида предначертава и съдбата на града, който явно е трябвало да бъде сразен на всяка цена.
Цинична радост
Още в началото на май Путин постигна военната си цел - да отвори сухопътен коридор от Донбас до Крим. А това, че Мариупол е почти изцяло унищожен и само няколко от забележителностите на града още стоят по местата си, дори става повод за цинична радост.
Водещ в руския пропаганден канал “Russia Today” казал, гледайки кадри от опустошения град, където се откроявали силуетите на само две оцелели черкви: “Дали това не значи, че и Бог е с нас?”.
Източник: Дойче веле
