Стремежът на германския канцлер Ангела Меркел еднолично да взема решения по "спасението" на бежанците не е нищо друго освен украсена от хуманистичен патос мания за величие, за която Европа трябва да се разплаща не едно десетилетие, пише Deutsche Wirtschafts Nachrichten, цитиран от РИА Новости.
Зацикляйки на своята натрапчива идея да приеме колкото се може повече мигранти, германският канцлер не се готви да предлага програма за борба с насъщните проблеми. Непрекъснатият поток бежанци превръща миграционната политика на Меркел в "сизифовски труд" и доказва, че държавите не се справят с възложените им непосилни задачи.
По цяла Европа за регулиране на кризата общински, човешки и материални ресурси са задействани в такъв обем, за който федералното правителство очевидно няма никаква представа, отбелязва авторът на статията.
Меркел си представя интеграцията на бежанците като поредната точка в списъка, която е необходимо да се изпълни за подобряване на собствения имидж в очите на световната общественост. Но интеграцията се явява двустранен процес, за който са нужни търпение, разбиране и усилия от всяка от страните, а това значи, че само едното желание на канцлера не е достатъчно за това.
Повечето привърженици на "политиката на отворени врати" на Меркел са социално осигурени граждани от горната прослойка на обществото, които се ръководят от абстрактни представи за хуманизъм. Те едва ли често се сблъскват с мигрантите лично и подобна позиция не изисква никакви жертви от тях – именно затова им е толкова удобно да разсъждават за това, че заради спасението на бежанците европейците трябва да "затегнат колана", продължава авторът.
Но на другата половина на обществото, в която ще бъдат "интегрирани" мигрантите, няма да им е лесно. Освен това в долните слоеве на населението фактически не остава право на избор, тъй като всеки, който се обявява срещу безграничния прием на бежанци, е обвиняван в жестокост и ксенофобия.
В крайна сметка гражданите имат само един изход – да гледат на случващото се през същите розови очила, както и канцлерът на Германия, и да не мислят за това, че днешните грешки на европейските политици ще се обърнат в последствия, които ще трябва да се решават още не едно десетилетие, заключава изданието.
