Решението на Върховния съд на Румъния да осъди Ливиу Драгня, лидерът на управляващата Социалдемократическа партия (СДП) в Румъния, на 3,5 години затвор, бележи най-ниската точка в румънската политика. Драгня, който не е само ръководител на управляващата партия, но и председател на Камарата на депутатите, третата най-висока позиция в държавата, е най-могъщият политик, изпратен в затвора в Румъния през последните 30 години. Той е и първият румънски политик, чието лишаване от свобода се празнува по улиците.
След почти 28 години щателно планиране на пътя си към управленския връх, Драгня не успя да се наслади на трудно спечелената си власт и прекарва последните две години и половина в битки срещу местната съдебна система, за да запази свободата си, и срещу президента Клаус Йоанис, опозицията, Европейската комисия и опонентите в собствената му партия, за да запази своята власт, като се превърна в най-презирания човек в Румъния. Но той загуби всичко - и силата си, и свободата си.
"Г-н. Драгня е история в Румъния", побърза да заяви един от заместник-председателите на СДП, преди официалното обявяване на поражението на партията в изборите за Европейски парламент.
Възходът на авторитарния лидер
През последните две години международните медии посветиха много статии на Ливиу Драгня, описвайки го като един от автократичните лидери на Европа, наред с унгарския премиер Виктор Орбан заради начина, по който използваше властта си, опитвайки се да пречупи съдебната система, като пренебрегне принципите на Европейския съюз.
Драгня обаче не винаги е бил могъщ. Той не идва от старото комунистическо ръководство и не се ползва от подкрепата на мощно семейство, както повечето от неговите предшественици. Властта не му е завещана. Неговото издигане беше дълъг и внимателно планиран процес, който го направи най-опасният лидер, който Румъния е имала през последните 30 години.
Драгня е роден на 28 октомври 1962 г. в село Грация, окръг Телеорман. Баща му е началник на полицията в това село. Завършва гимназия в Турну Мъгуреле и след това транспортния факултет на Политехническия университет в Букурещ, през 1987 г. След това работи като инженер във фабрика в Крайова.
В годините непосредствено след революцията, наближавайки 30-те, Драгня отваря няколко селски бара в Телеорман. Той е карал бурета с бира със стария си автомобил ARO, според биография, написана от Recorder.ro, една от малкото автобиографии за лидера на СДП.
От самото начало обаче той знае как да използва други хора, за да постигне целите си и след това да ги захвърли, подчертават от Recorder.ro. Тъй като по това време държавата раздаваше активите си, Драгня поема управлението на хотел и няколко ресторанта в Турну Мъгуреле, град с 22 000 души в южна Румъния. После ги купува за "жълти стотинки". Той продължава да развива тези бизнеси и до 1995 г. става един от най-добрите бизнесмени в окръг Телеорман.
После се обръща към политиката. През 1996 г., на 33-годишна възраст, той става префект на окръг Телеорман, а именно - върховният представител на правителството в окръга. За да постигне тази цел, той влага пари в предизборната кампания на Демократическата партия (ДП), водена по онова време от бившия премиер Петре Роман. Роман е и един от учителите на Драгня в Политехническия университет.
Драгня, местният барон
През 2000 година Драгня става ръководител на окръжния съвет на Телеорман, след като убеждава членовете на съвета да го изберат вместо друг кандидат, предпочитан от ръководството на партията за тази работа. За да постигне това, Драгня очевидно е поканил всички членове на съвета на вечеря в един от неговите хотели и им е обещал различни позиции в администрацията, според хора, запознати със събитията, цитирани от Recorder.ro.
Една година по-късно Драгня напуска Демократическата партия, която потъва, за да се присъедини към Социалдемократическата партия (СДП) на Йон Илиеску и Адриан Нъстасе, която спечели изборите през 2000 г. Само няколко месеца преди това Драгня заявява в интервю, че няма да се присъедини към СДП или че ако го направи, ще подаде оставка като председател на окръжния съвет. По-късно той ще обоснове решението си да остане на поста си, като заяви, че интересите на окръга са над всякакви лични интереси, според Recorder.ro.
В края на 2001 г. Драгня прави най-голямата си сделка. На последното заседание на окръжния съвет през тази година той одобрява възлагането на голям договор за рехабилитация на пътища на строителна компания, наречена Tel Drum, собственост на окръжния съвет, който отговаря за големите инфраструктурни проекти в страната. Няколко месеца по-късно Драгня приватизира Tel Drum чрез официалния купувач Мариан Ф., който е негов бивш колега.
През годините Tel Drum получава много договори от Съвета на окръг Телеорман, ръководен от Ливиу Драгня, някои от които се финансират от европейските фондове. Така през 2016 г. Националната дирекция за борба с корупцията (DNA), водена все още от Лаура Кьовеши, започна разследване срещу Tel Drum за измами със средства на ЕС и Драгня се превърна в олицетворение на корумпирания румънски политик за международните медии.
Въпреки това още в началото на 2000 г. Драгня консолидира своята позиция на барон на Телеорман (мощните регионални политически лидери, възникнали през този период, са известни като местни барони). Той създава мрежа от хора на ключови позиции в местната администрация, подчинява местната преса и успява да задържи властта от 2000 до 2012 година. Именно през този период Драгня задължава ръководителя на Дирекцията за социални грижи и закрила на детето в Телеорман да наеме и плаща на две жени, които всъщност са работили за местния офис на СДП, ръководен от Драгня. Дирекцията е платила на двете жени около 108 000 леи (23 000 евро), въпреки че те изобщо не са работили за институцията. Това е престъплението, заради което сега Драгня влиза в затвора.
Докато Драгня се прави на невинен, твърдейки че не е знаел, че двете жени са били на заплата в държавна институция без да работят там, свидетелите, изслушани по време на процеса, го описват като много силен лидер, с който никой не смее да се конфронтира. Макар и да не е нещо необичайно (други местни барони вероятно са правили подобни неща), това показва начина на работа на Драгня, а именно: използването на влияние, пари и позиции, за да контролира хората и да ги накара да му се подчиняват.
Скокът към голямата лига
През юли 2009 г. Ливиу Драгня се издига в управленския екип на партията, като временен генерален секретар на СДП. Лидерът на партията по това време е Мирча Джоана. На конгреса на партията през 2010 г. той подкрепи Виктор Понта във вътрешните избори срещу Джоана. После става генерален секретар на СДП.
През лятото на 2012 г. той координира кампанията на партията за референдума за освобождаване на бившия президент Траян Бъсеску за предполагаемо нарушение на Конституцията. Неговите усилия да привлече повече хора в избирателните секции по-късно водят до това да му повдигнат обвинения за изборни измами и получаването на 2-годишна присъда с лишаване от свобода в началото на 2016 г.
През декември 2012 г. той печели място в Камарата на депутатите. Лидерът на СДП по това време Виктор Понта го назначи в неговото правителство като министър на администрацията и регионалното развитие. Това беше идеалната позиция за амбициозния Драгня, който я използва, за да консолидира властта си над местните лидери на партията. Министърът на администрацията разпределя правителствените средства на местната администрация, като по този начин има значителен контрол върху кметовете и председателите на окръжните съвети в Румъния. Драгня дори създаде национална програма за развитие на стойност няколко милиарда, чрез която да се отделят средства на местните власти за инвестиционни цели, като алтернатива на фондовете на ЕС.
През 2013 г. той е избран за изпълнителен президент на СДП, втори по ред след Понта, но именно той контролира местните лидери на партията, а не Понта. По-късно, след като се оттегли като лидер и беше принуден да подаде оставка като премиер заради уличните протести, Понта призна, че една от най-големите му грешки като ръководител на партията е да позволи на Драгня да контролира местните барони.
Понта подаде оставка като ръководител на СДП през лятото на 2015 г., тъй като е разследван от антикорупционния отдел в случай на фиктивни правни услуги, включващ и бившия му колега и член на кабинета Дан Сова. Фактът, че той е бил съден за изборни измами, не спря Драгня от поемане на ръководството на СДП. А оттам насетне историята вече е ясна - няколко години, в които Драгня беше "крал в сянка", защото заради случая с Бъсеску нямаше как да стане премиер, тъй като румънското законодателство не му го позволяваше. Затова Драгня тръгна да прави мащабни промени в законите, но това срещна силна съпротива както в Румъния, така и от ЕК. За да се стигне до 27 май - денят, в който окончателно Драгня пое по пътя към затвора.
Автор: Андрей Кирилиаза, главен редактор на Romania Insider; Превод: БГНЕС
