Нека започна с едно признание: вече не чета докрай вестници за войната в Украйна. След години писане за война и изтезания достигнах предела си. Тези дни просто не мога да вникна в подробностите на продължаващия кошмар там. Срамно е, но не искам да знам имената на загиналите или да разглеждам изображения, уловени от смели фотографи на полувзривени сгради, разкриващи детайли - обувка, стол, кукла, някакви полуразрушени вещи - на изгубени животи, докато аз оставам на сигурно и топло в Сан Франциско. Все по-често установявам, че просто не мога да го понеса.
Преглеждам заглавията и началните абзаци, за да схвана формата на ужасяващата военна стратегия на Владимир Путин: бомбардирането на цивилни цели като пазари и жилищни сгради, атаките срещу гражданската електропреносна мрежа и откровеното убийство на жителите на градовете, окупирани от руските войски. Това е умишлена стратегия на терор, предназначена да деморализира цивилните, вместо да победи вражеска армия. Това означава, разбира се, военни престъпления: нарушения на законите и обичаите на войната, както е обобщено през 2005 г. от Международния комитет на Червения кръст (МКЧК).
Първото правило на войната, както е изложено от МКЧК, изисква воюващите страни да правят разлика между (разрешени) военни и (забранени) цивилни цели. Второто правило гласи, че "актовете или заплахите за насилие, чиято основна цел е да се разпространи терор сред цивилното население" – твърде точно обобщение на воденето на война от Русия през последните 10 месеца – са забранени. Нарушаването на тази забрана е престъпление.
Военните престъпления - големите изключения
Как военнопрестъпниците трябва да отговарят за действията си? В края на Втората световна война съюзниците-победители отговориха на този въпрос със съд срещу висши германски и японски служители. Най-известните от тях бяха изправени в Нюрнбергския процес. Всички 22, с изключение на трима, бяха осъдени, а 12 бяха обесени.
Архитектите на тези процеси в Нюрнберг - представители на Съединените щати, Съветския съюз, Обединеното кралство и Франция - ги възприемат като модел на отговорност за бъдещи войни. Най-добрите от тези мъже (и повечето от тях бяха мъже) признаха своя дълг към бъдещето и знаеха, че създават прецедент, който някой ден може да застигне собствените им нации. Главният прокурор на Съединените щати, Робърт Х. Джаксън, го формулира по следния начин: "Не трябва да забравяме, че протоколът, по който съдим обвиняемите днес, е протоколът, по който ние ще бъдем съдени утре."
Очакваше се, че новата Организация на обединените нации (ООН) ще създаде постоянен съд, където военнопрестъпниците, които не могат да бъдат съдени в родните си страни, могат да бъдат изправени пред правосъдието. В крайна сметка отне повече от половин век, за да се създаде Международният наказателен съд (МНС). През 1998 г. 60 нации приеха основополагащия документ на МНС, Римския статут. Днес 123 страни са го подписали.
Русия е основно изключение, което означава, че нейни граждани не могат да бъдат съдени в МНС за военни престъпления в Украйна. И това включва престъплението, което Нюрнбергският трибунал идентифицира като източник на всички останали военни престъпления, извършени от нацистите: започване на агресивна и непредизвикана война.
Познайте коя друга суперсила никога не е подписвала МНС? Ето няколко факта за нея:
- Нейният военен бюджет за 2021 г. е почти колкото на следващите 9 държави взети заедно и е 1,5 пъти по-голям от това, което другите 144 държави в света са похарчили за отбрана през 2022 година.
- Нейният президент съвсем наскоро подписа законопроект за разходи от 1,7 трилиона долара за 2023 г., повече от половината от които са посветени на отбрана (а това от своя страна е само част от пълния бюджет за национална сигурност на тази страна).
- Тази суперсила управлява приблизително 750 официално признати военни бази в поне 80 страни.
- През 2003 г. тя започна агресивна, непредизвикана (и катастрофална) война, като нахлу в страна на 6900 мили.
Да, Съединените щати са другото голямо изключение от правилата на войната. Въпреки че през 2000 г., в последните дни на своето президентство, Бил Клинтън подписа Римския статут, но Сенатът така и не го ратифицира. След това, през 2002 г., докато администрацията на Буш форсираше своята глобална война срещу тероризма, включително катастрофалната си окупация на Афганистан и незаконната глобална програма за изтезания на ЦРУ, Съединените щати просто оттеглиха подписа си изцяло.
Тогава министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд обясни защо по този начин: "Разпоредбите на МНС претендират за правото да задържат и съдят американски граждани - американски войници, моряци, летци и морски пехотинци, както и настоящи и бъдещи служители - въпреки че Съединените щати не са дали съгласието си да бъдат обвързани от договора. Когато договорът за МНС влезе в сила това лято, гражданите на САЩ ще бъдат изложени на риск от наказателно преследване от съд, който не е отговорен пред американския народ и който няма задължение да зачита конституционните права на нашите граждани".
През август, 2002 година, в случай че позицията на САЩ остане неясна за някого, Конгресът прие, а президентът Джордж У. Буш подписа Закона за защита на американските военнослужещи от 2002 г. Както Human Rights Watch съобщи по това време: "Новият закон разрешава използването на военни сила за освобождаване на всеки американец или гражданин на държава съюзник на САЩ, задържан от [Международния наказателен] съд, който се намира в Хага". Оттук е и прякорът му: "Законът за нахлуването в Хага". По-малко известна разпоредба също позволява на Съединените щати да оттеглят военната подкрепа от всяка нация, която участва в МНС.
Внушението, вградено в обяснението на Ръмсфелд, беше, че има нещо специално и дори изключително в гражданите на САЩ. "За разлика от останалия свят, ние имаме "конституционни права" (които очевидно включват правото да се извършват военни престъпления безнаказано). Дори американец да бъде осъден за подобно престъпление в американски съд, той или тя има добри шансове да получи президентско помилване. И ако такъв човек се окаже един от "настоящите и бъдещите длъжностни лица", споменати от Ръмсфелд, неговият или нейният шанс да бъде изправен пред съда би бил приблизително същият като моят да бъда назначен някой ден за министър на отбраната.
ОЩЕ: Германия иска специален трибунал за Путин и кликата му заради Украйна
Съединените щати не са член на Международния наказателен съд, но Афганистан е член. През 2018 г. главният прокурор на съда Фату Бенсуда официално поиска да бъде образувано дело за военни престъпления, извършени в тази страна. The New York Times съобщи, че "разследването на г-жа Бенсуда ще се фокусира най-вече върху широкомащабни престъпления срещу цивилни, приписвани на талибаните и афганистанските правителствени сили". Съдът обаче също така ще разгледа "предполагаемите злоупотреби от страна на ЦРУ и американските военни в центровете за задържане в Афганистан през 2003 г. и 2004 г. и в обекти в Полша, Литва и Румъния, поставяйки съда в пряко противоречие със Съединените щати".
Бенсуда планира пътуване до Съединените щати за събиране на доказателства, но през април 2019 г. администрацията на Тръмп отмени визата ѝ, като ѝ попречи да разпитва свидетели в САЩ. След това последваха финансови санкции срещу г-жа Бенсуда и друг прокурор на МНС, Факисо Мочочоко.
Републиканци като Буш и Тръмп обаче не са единствените президенти, които се противопоставят на сътрудничеството с МНС. Възражението срещу неговата юрисдикция стана забележително обединение и за Републиканската, и за Демократичната партия. Вярно е, че през април 2021 г. президентът Джо Байдън отмени ограниченията срещу г-жа Бенсуда и Мочочоко, но като подчерта съпротива на тази изключителна нация срещу МНС като подходящо място за съдене на американци. Това се отбелязва в преамбюла на неговата изпълнителна заповед:
"Съединените щати продължават да възразяват срещу твърденията на Международния наказателен съд за юрисдикция над неподписали Римския статут като Съединените щати и техните съюзници, без тяхното съгласие или сезиране от Съвета за сигурност на ООН и ще защитават енергично настоящи и бивши американски граждани от всякакви опити за упражняване на такава юрисдикция".
Нито Доналд Ръмсфелд, нито Доналд Тръмп биха могли да го кажат по-ясно.
И така, къде са тези потенциални афганистански случаи днес? Новият прокурор Карим Хан пое поста в края на 2021 г. Той обяви, че разследването наистина ще продължи, но няма да се проверяват действия на САЩ и американски съюзници като Обединеното кралство. Вместо това той ще се съсредоточи върху действията на талибаните и афганистанското разклонение на "Ислямска държава". Когато става въпрос за потенциални военни престъпления, Съединените щати остават голямото изключение.
ОЩЕ: Международният наказателен съд реши да не разследва военни престъпления на САЩ в Афганистан
С други думи, въпреки че тази страна не е член на съда, тя има по-голямо влияние от много други държави, които са членове. Всичко това означава, че през 2023 г. Съединените щати не са в най-добрата позиция, когато става въпрос да обвинят Русия в ужасяващи военни престъпления в Украйна.
Обвинявам 7-те си десетилетия живот за начина, по който умът ми сега може да криволичи. За мен "големите изключения" напомнят за класическия разказ на Чарлз Дикенс "Големите надежди". Неговите романи разкриват жестоката реалност на живота сред бедните в една индустриализираща се Великобритания, със специално внимание към болката, изпитвана от децата. Дори хората, чието единствено докосване до Дикенс е било четенето на "Оливър Туист" или гледането на The Muppets Christmas Carol, знаят какво означава изразът "бедност ала Дикенс". Това е бедност с този допълнителен обрат на жестокост - видът, който американската версия на капитализма толкова ефективно увековечи.
Що се отнася до бедността сред децата, Съединените щати наистина са изключителни, дори сред 38-те нации с високи доходи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Към 2018 г. средният процент на детска бедност в страните от ОИСР е 12,8%. (Във Финландия и Дания той беше само 4%!) За Съединените щати, страната с най-големия брутен вътрешен продукт в света, обаче той е 21%.
Тогава се случи нещо забележително. През втората година от ковид пандемията Конгресът прие Американския спасителен план, който (наред с други мерки) разшири данъчния кредит за деца от 2000 долара до 3600 долара на дете. Плащанията идваха на месечни вноски и, за разлика от кредита със спечелени доходи, семейството не трябваше да има никакви доходи, за да отговаря на изискванията. Резултатът? Почти незабавен спад от 40% в детската бедност, представете си!
Като се има предвид такъв успех, може да си помислите, че запазването на разширен данъчен кредит за деца би било очевиден ход. Спасяване на малки деца от бедност! Но ако е така, вие сте пропуснали да вземете предвид забележителния ангажимент на Републиканската партия да поддържа своята версия на американската изключителност. Един от елементите, които представителите на партията в Конгреса успяха да изтрият от законопроект за 1,7 трилиона долара за 2023 г., беше този много разширен данъчен кредит за деца. Изглежда, че жестокостта към децата е била цената на Републиканската партия за финансиране на правителствени операции.
Чарлз Дикенс би разпознал тази изключителна — и безвъзмездна — подлост.
Същият законопроект, между другото, също благодарение на републиканците, сложи край на универсалното федерално финансиране на обществени обеди в училище, въведено през най-тежките години на пандемията. И за да не си помислите, че загрижеността на републиканците относно (разширяващата се) бедност е приключила с гладуващи деца, законопроектът също така ще позволи на щатите да възобновят изгонването на хората от Medicaid (федерално субсидирано здравеопазване за хора с ниски доходи) от април 2023 г. Прогнозите на Kaiser Family Foundation са, че всеки пети американец ще загуби достъп до медицински грижи в резултат на това.
Големи очаквания за 2023 г. наистина.
САЩ е изключение
Всъщност има доста други начини, по които тази страна също е изключителна. Ето само няколко от тях:
Деца, убити от оръжия всяка година. В Съединените щати това е 5,6 на 100 000. Това е седем пъти по-високо от следващата страна, Канада, с 0,8 на 100 000.
Брой необходими платени почивни дни годишно. Тази страна е изключителна и тук, с 0 задължителни почивни дни и 10 федерални празника годишно. Дори Мексико налага 6 платени ваканционни дни и 7 празнични дни - общо 13. В другия край на скалата са Чили, Франция, Германия, Южна Корея, Испания и Обединеното кралство гарантират общо повече от 30 платени дни почивни дни годишно.
Продължителност на живота. Според данни от 2019 г., последните налични от Световната здравна организация за 183 страни, средната продължителност на живота при раждане в САЩ и за двата пола е 78,5 години. Не е твърде изтъркано, нали? Докато не разберете, че има 40 държави с по-висока продължителност на живота от нашата, включително Япония на първо място с 84,26 години, да не говорим за Чили, Гърция, Перу и Турция, сред много други.
Икономическо неравенство. Световната банка изчислява коефициент на Джини от 41,5 за Съединените щати през 2019 г. Джини е мярка за неравенство от 0 до 100 точки, като 0 означава перфектно равенство. Световната банка определя икономиката на САЩ като по-неравностойна от тази на 142 други страни, включително толкова бедни места като Хаити и Нигер. Доходите със сигурност са по-ниски в тези страни, но за разлика от Съединените щати, мизерията е разпределена много по-равномерно.
Правата на жените. Съединените щати подписаха Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените през 1980 г., но Сенатът никога не я ратифицира (благодарим ви отново, републиканци!), така че тя няма силата на закон тук. Миналата година Върховеният съд, формиран от Мич Макконъл и Тръмп, помогна на Сената с решението си по делото Dobbs v. Jackson Women's Health Organisation да отмени Roe v. Wade т.е. правото на аборт. Оттогава няколко щатски парламента побързаха да се присъединят към шепата нации, които забраняват всички аборти. Добрата новина е, че избирателите в щати от Канзас до Кентъки ратифицираха телесната автономия на жените, като отхвърлиха предложенията за гласуване срещу абортите.
Емисии на парникови газове. Е, ура! Вече не сме номер едно в тази категория. Китай ни надмина още през 2006 г. Все пак, дайте ни пълно признание: ние сме втори и оставаме исторически най-големият източник на парникови газове за всички времена.
Не би ли било прекрасно, ако бяхме малко по-малко изключителни? Ако, например, през тази нова година прехвърлим част от тези стотици милиарди долари, с които Конгресът и администрацията на Байдън току-що са поели ангажимент за обогатяване на корпоративните производители на оръжия, като същевременно поддържат крайно неустойчив военен апарат, за действителните нужди на американците? Не би ли било прекрасно, ако само малко от тези пари се вложат в нов данъчен кредит за деца?
За съжаление, това не изглежда много вероятно тази година, като се има предвид Конгрес, в който, макар минимално и безумно, републиканците контролират Камарата на представителите. И все пак, каквито и да са разочарованията, аз не мразя тази моя страна. Обичам я - или поне харесвам това, което би могло да бъде.
Нямам големи очаквания за 2023 г., но все пак можем да се надяваме на няколко изключения, нали?
Автор: Ребека Гордън, за The Nation. Преподавател във философския факултет на университета в Сан Франциско. Тя е автор на American Nuremberg: The US Officials who Should Stand Trial for Post-9/11 War Crimes (Hot Books, април 2016 г.). Други книги: "Включване на изтезанията: етични подходи в Съединените щати след 11 септември" и "Писма от Никарагуа".
Превод: Ганчо Каменарски
