Ако в някои хора все още е имало илюзии за състоянието на трансатлантическите отношения в ерата на Доналд Тръмп, то 55-та Мюнхенска конференция за сигурността, проведена от 15 до 17 февруари, трябваше окончателно да разкрие пред очите им реалното положение на нещата. Това пишат Силви Кауфман и Томас Видер в материал за френския Le Monde, цитиран от агенция БГНЕС.
Изявленията на държавните глави и срещите при закрити врата между делегациите извадиха наяве рязкото влошаване на отношенията между Европа и САЩ по редица важни въпроси във все по-напрегната атмосфера на фона на преструктурирането на международния ред.
Това разделение се засили от момента, в който Тръмп през май 2018 г. обяви излизането на САЩ от ядрената сделка с Иран, независимо от всички усилия на президента на Франция Еманюел Макрон, на канцлера на Германия Ангела Меркел и на премиера на Великобритания Тереза Мей да му отговорят за това решение. Не е странно, че напоследък по отношение на Иран възникнаха разногласия между европейците и администрацията на Тръмп.
Нравоучителна реч
На международната среща на високо равнище по стализиране на ситуацията в Близкия изток, която САЩ организираха във Варшава на 13 и 14 февруари в опит да създадат единен фронт срещу Иран, вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс призова европейците също да излязат от съвместния план за действие по отношение на Иран. При това си струва да бъде отбелязано, че някои страни от ЕС, включително Франция и Германия, упорито отказваха да изпратят своите министри на външните работи на тази среща.
По-късно в Мюнхен Пенс повтори това искане пред високопоставените европейски чиновници, искайки от трите основни държави членове на ЕС (Германия, Франция, Великобритания) „да прекратят отслабването на санкциите на САЩ против Иран“, намеквайки за неотдавна създадения механизъм „Инстекс” (INSTEX), позволяващ на някои европейски компании да правят търговия с Иран, независимо от санкциите на САЩ.
Нравоучителната реч на Пенс в Мюнхен, в която се преплитаха предупреждения и упреци и която не съдържаше обичайните красиви думи за задълженията на САЩ към техните съюзници или в рамките на НАТО, получи леден прием.
Вицепрезидентът дълго говори за венецуелската криза, с удоволствие отбелязвайки, че „около 30 страни съюзници от Европа последваха примера“ на САЩ и признаха Хуан Гуайдо за „единствен законен президент на Венецуела“, и призоваваше ЕС да направи същото. Той също така призова европейците да избягват закупуването на оборудване от китайската компания Huawei и руски газ. „При Доналд Тръмп САЩ отново станаха лидер на свободния свят“, каза той в заключението на своята реч.
Само че част от „свободния свят“ явно е недоволна от методите на това ръководство. Такава тоналност не е нова за европейците след твърдото изявление през декември 2018 г. на държавния секретар Майк Помпео в Брюксел.
Но освен тона, разногласията се натрупват. Що се отнася до Сирия, то европейските партньори, задействани в конфликта във военно отношение заедно със САЩ, са възмутени от това как беше организирано или по-точно, импровизирано, изтеглянето на американските войски, за което Тръмп неочаквано обяви през декември 2018 г. Американците „поставиха съюзниците си пред свършен факт“, заявявайки: “ние се оттегляме, вие оставате“, стремейки се да прехвърлят на тях отговорността за това прибързано решение.
„Аз откровено говорих за проблемите, които възникват“, заяви министърът на отбраната на Франция Флоранс Парли в петък след безрезултатна среща с коалицията против "Ислямска държава".
Тъй като президентът на Франция отказа да пристигне в Мюнхен поради напрегнатата ситуация в страната, на Ангела Меркел се наложи да поеме върху себе си задачата да излезе с необичайно твърда ответна реч. Това, че тази роля се падна именно на Ангела Меркел, лидер на страна, която в продължение на повече от половин век е била най-верен съюзник на Вашингтон на европейския континент, твърде много говори за негативното състояние на трансатлантическите отношения.
В събота сутринта канцлерът на Германия твърдо разкритикува позициите на Тръмп. Във връзка с търговията, например, тя без колебание заяви, че е „шокирана“ от неотдавнашните обвинения от администрацията на САЩ, квалифициращи вноса на европейски автомобили като заплаха за националната сигурност. Ако тези автомобили „внезапно са станали заплаха за националната сигурност на САЩ, това ни ужасява“, каза тя с негодувание.
По въпросите за сигурността Меркел не се отказа от възможността да преподаде урок на президента на САЩ, независимо от това, че тя не го нарече по име. Тя не пропусна да спомене несъгласието си във връзка с Иран и Сирия, но отдели особено внимание в своята реч на напускането на САЩ от Договора за унищожаване на ракетите със среден и по-малък обсег на действие, подписан през 1987 г. между Вашингтон и Москва. Според нейното мнение такова решение е „много лоша новина“, доколкото този договор на първо място засяга „сигурността“ на европейците. След това канцлерът покани Китай да се присъедини към преговорите за разоръжаване между САЩ и Русия.
Предложението на Меркел беше отклонено от члена на Политбюро на ЦК на ККП Ян Цзъчи, който заяви:“ Китай развива своите възможности строго в съответствие със своите отбранителни потребности и не представлява заплаха за никого другиго. Поради това ние сме против многостранни преговори“.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров искаше да се възползва от „напрежението“ между американците и европейците, за да призове последните да се сближат с Русия и с „евразийската общност“. Независимо от уверенията за готовността на Москва да обсъди въпроса за възобновяване действията на договора „Нов СТАРТ“ за ограничаване стратегическото ядрено оръжие, срокът на действие на който изтича през 2021 г., експертите виждат малко шансове за успех.
Нима Меркел, която ще се оттегли от власт не по-късно от 2021 г., все още смята за възможно „в този свят, който се разпада като пъзел“ , „да намери общи решения“? Дори тя да е имала съмнения, тя не ги показа, цитирайки в заключението на своята реч фразата, произнесена от сенатора-републиканец от Южна Каролина Линдзи Греъм в петък: “Многостранният подход е сложен, но винаги е по-прост, отколкото действията поединично“. „Аз бих се радвала да чуя това“, заяви канцлерът преди да напусне трибуната под овации, достойни за артисти, които са били смятани за вечни и на чиито последни концерти вие, възможно е, току-що присъствате, завършва анализът на изданието.
