Никой не може да отрече, че пандемията на Covid-19 няма аналог в съвременната история, поне по начина, по който е промени живота на хората. Това се казва в статия на френското издание Le Figaro, представена от агенция Фокус. Изданието обаче пита какво означават 70 хиляди смъртни случая във Франция и 2 милиона в световен мащаб като брой, предлагайки да ги сравнява с други събития в световната история.
Както припомня вестникът, испанският грип от 1918-1919 г. отне 50 милиона живота. Повече от 30 милиона души са починали от СПИН от 1981 г. насам (включително 700 хиляди през 2019 г.). Азиатският грип от 1957-1958 г. и Хонконгският грип от 1968 до 1970 г. причиняват между 1 и 4 милиона смъртни случая. В същото време пандемията на коронавируса далеч надхвърля мащаба на огнището на атипичната пневмония през 2003 г. (по-малко от 800 смъртни случая), грипа H1N1 през 2009-2010 г. (от 150 хил. до 600 хил. смъртни случая) или ебола (по-малко от 15 хил. смъртни случаи от 2013 г.).
„Най-добрият инструмент за исторически сравнения остава годишното изчисляване на спада в продължителността на живота“, обяснява Мишел Гийо, изследовател от Националния институт за демографски изследвания. Според Националния институт за статистика и икономически изследвания през 2020 г. продължителността на живота на мъжете във Франция е намаляла с 0,6 години.
„За да видим друг подобен откат, трябва да се върнем във времената на Втората световна война“, подчертава Гийо. Според него е очевидно, че това е важно събитие, което обаче е на същото ниво като италианския грип от 1948-1949 г. (тогава продължителността на живота е била намалена с 0,5 години). В същото време епидемията от СПИН, колкото и драматична да е била от чисто човешка гледна точка, не е оказала значително влияние върху продължителността на живота във Франция.
„За жените загубата на продължителност на живота през 2020 г. е малко по-малка (0,3 години в Европейска Франция), на същото ниво като при големите епидемии на сезонен грип, като например през 2012 или 2015 г.“, казва Мишел Гийо ... Както припомня експертът, италианският грип от 1948-1949 г., който засегна най-много жените, намали продължителността на живота им с една година.
Демографски показателите на епидемията от Covid-19 също са изключително далеч от тези на грипа през 1918 г., когато продължителността на живота е намаляла със седем години. В някои страни, като Южна Африка или Зимбабве, епидемията от СПИН през 90-те години намалява продължителността на живота с 10-15 години за 5 години. Друг исторически пример: след разпадането на СССР социално-икономическата криза предизвика рязко нарастване на смъртността, главно от алкохолизъм, в резултат на което средната продължителност на живота намаля с две години през 1991-1992 г., а след това с още три години през 1992-1993 г., продължава специалистът.
По този начин пандемията от Covid-19, която засяга предимно възрастните хора, е далеч от тези исторически демографски катастрофи, заключава изданието и добавя, че въпреки това, тя остава сериозна криза в областта на здравеопазването, социалното и икономическото развитие.
