Изминалата година бе ознаменувана от упадък на демокрацията. Това неопровержимо се доказва от рейтинга на страните по света по отношение на тяхната степен на демократичност, съставен от The Economist. Според него през 2020 г. от 167 държави на планетата е имало само 23 пълноценни демокрации, в които живеят 8,4% от населението на света. Повече от половината от всички хора живеят в авторитарни или хибридни страни, които са по-често срещани, докато свободите са ограничени на всички континенти. Това пише колумнистът на Le Figaro Никола Баврез, представена от агенция Фокус.
Това явление се обяснява с много фактори, посочва авторът на статията. Първо, популяризирането на китайския модел на капитализъм, който все повече се имитира в развиващите се страни. Второ, увеличаване на броя на силните лидери, чиято власт се основава на демокрацията: от Русия на Путин до Турция Ердоган и Саудитска Арабия под ръководството на Мохамед бин Салман. Безкрайните войни, които опустошават Афганистан, Близкия изток, Сирия, Сахел и Етиопия, също подкопават глобалната демокрация.
Основната причина обаче се крие в самите демократични страни, където епидемията от коронавирус доведе до ограничения на свободите, демонстрира уязвимост и смущения в работата на представителните институции на властта и увеличи разликата между лидерите на държавите и техните граждани.
В текста се отбелязва, че карантината и комендантският час са засилили атомизацията на населението, заключването на техния свят и поляризацията на гледните точки, което е изострено от социалните мрежи. Затварянето на цели сектори на икономиката, придружено от фалити и увеличаване на броя на безработните, завърши дестабилизацията на средната класа. И накрая, огромни пропуски в разрешаването на здравната криза накараха някои хора да преминат от страх към гняв и все повече от тях клонят към авторитаризъм, за да възстановят сигурността.
Щурмът на Капитолия се превърна в символ на подкопаването на демокрацията: показа, че политическата свобода остава крехка и дори в САЩ се държи само на тънка нишка на върховенството на закона. Европа също не изостава - например Франция е сред другите несъвършени демокрации според The Economist. Това беше улеснено от участието на Съвета за отбрана в борбата с пандемията, прехвърлянето на цялата власт на ръководителя на правителството чрез обявяване на извънредно положение в здравеопазването с указ от 23 май 2020 г. и след това удължаването му до 1 юни 2021 г., саморазпускане на парламента, ограничаване на обществените свободи, липса на открит дебат и ръст на насилието в обществото.
Демокрациите в кръстосания огън на авторитарни режими и религиозен фанатизъм, популизъм и пандемии никога не са били по-уязвими от 30-те години на миналия век, когато не успяха да се обединят в лицето на Голямата депресия и тоталитарните режими. Те обаче все още разполагат с ресурси и възможности за възстановяване, ако могат да мобилизират населението и да действат като единен фронт срещу своите съперници. „Именно тази задача от 2020 г. ще бъде решаваща за бъдещето на свободата“, казва Никола Баврез.
След епидемията държавите ще се разделят още повече, както икономически, така и по отношение на властта и способността да поддържат гражданско съгласие. Както предполага журналистът, демокрациите или ще се сринат отвътре, отказвайки се от свободата и давайки решаващо предимство на Китай и демократурите, или, както през 1945 г., те ще се възстановят и обединят, за да защитят своите ценности.
Във втория случай те ще трябва да променят социално-икономическия договор, да подновят цифровия и екологичен преход в противовес на хищническия капитализъм, да инвестират сериозно в образование, здравеопазване и безопасност, за да насърчат интеграцията, укрепвайки върховенството на закона, отново да включат гражданите във вземането на решения и участие в публични дискусии и да се създадат нови демократични съюзи, които няма да разчитат единствено на уверенията на Съединените щати.
В този контекст епидемията очертава и възможни решения на кризата и дава надежда за бъдещето, отбелязва авторът на статията. Държавите, които са се справили най-добре с кризата, както санитарна, икономическа, така и политическа, всъщност са демокрации. Например, тези държави включват Южна Корея, Тайван, Нова Зеландия и Северна Европа.
Американската конституция и системата от противовеси в крайна сметка успя да устои на атаките на Тръмп. Популистките лидери показаха своята безотговорност и некомпетентност и сега в Хонконг, Каракас, Мианмар, Русия и Турция хората продължават да рискуват живота си за свобода. „Западът е този, който трябва да възроди здравия разум и свободата, които са в основата на неговия просперитет и успех“, пише Никола Баврез на страниците на Le Figaro.
