75 години след Холокоста и Втората световна война става ясно, че паметта избледнява, а историята се преиначава за целите на текущата политика. На 8 май 1985 година тогавашният президент на Германия Рихард фон Вайцзекер казва:
„Да помниш, означава да мислиш случилото се толкова честно и чисто, че то да стане част от душата ти. Това изисква от нас високо ниво на правдивост." 35 години по-късно мрачното пророчество на Вайцзекер се сбъдва: паметта за мрачните събития избледнява, съзнанието на хората се формира наново, пише германското издание Süddeutsche Zeitung.
2020 е опасна година. Историческата политика се върна в качеството си на мощно оръжие в противоборството между държавите. Но днес се води не с помощта на комисии от историци и институти. Сега става въпрос за преосмислянето в голям мащаб, става въпрос за представяне на историята в огледалото на проблеми и конфликти на днешния днес, става въпрос за манипулиране не истината, пише журналистът Штефан Корнелиус.
Историята става инструмент в търсенето на идентичност. Сега, когато светът губи ред и опора, откъсването от достоверните исторически факти от техния пристан може да причини сериозни щети. Владимир Путин е майстор на дестабилизацията. Неговата мисия е историческа, а амбициите му са почти безгранични. Историческата политика на Путин се документира добре през последните 20 години. Възкресяването на Русия се отразява в учебниците, във възхищението към героите и дори в нови празници. Впечатленията, получени от младия Путин в Ленинград, травмиран от страшната блокада, определя неговото виждане за историята. По този начин, отражението на представите на Путин за историческата справедливост във външната политика, по-точно в историческата външна политика, беше само въпрос на време.
Историческият ревизионизъм на Путин е особено опасен, защото взима на прицел централната тема на европейската политика на държавите, а именно пакта Рибентроп-Молотов за разделянето на Централна Европа. Всъщност Путин не е сам. Европейският парламент със своята безславна резолюция за историческото самосъзнание на Европа даде повод за критики и нова опора за Путин в спора за трактовката на пакта. Полското правителство със своя закон за Холокоста направи наказуемо болезненото разглеждане на собственото минало.
От Украйна до Балканите национализмът и евтиният патриотизъм препятстват осмислянето на миналото и всяват раздор. В Германия бившият лидер на партията "Алтернатива за Германия" Александър Гауланд нарече Хитлер и нацистите "Тъмно петънце в славната история на Германия.
Всичко това е предизвикателство за историческата наука, лишава я от нейната правдоподобност и от примирителните ѝ функции. Мъглата на недоверието и липсата на правдивост обгръща Европа. отново се пробужда враждебността, налагат се обиди. Няма примирение без спомени, каза Рихард фон Вайцзеккер.
