Миналия петък (8 октомври) руският енергиен гигант "Газпром" обяви, че противоречивият газопровод "Северен поток" 2 е напълно готов да бъде пуснат в експлоатация. От Кремъл обясниха, че пускането му ще балансира увеличаващите се цени на природния газ в Европа, но според критиците това е поредният инструмент на Русия да увеличи зависимостта на Европа от руския газ.
"Газпром" е изправен пред сложна задача – резервите с газ са изпpaзнeни до peĸopдни нивa и въпреки високите очаквания на eнepгийния миниcтъp Hиĸoлaй Шyлгинoв те да бъдат запълнени, не е много сигурно как ще се случи това. Ще успее ли Русия да захрани нуждите на най-големия си клент – Западна Европа, където газът вече е дефицит? Чисто технически ли са затрудненията на руския енергиен гиганта или има и стратегически предпоставки за ограничаване на износа за Европа?
Аналитици прогнозират, че в близките 20 години делът на тръбопроводния газ в световното потребление на енергоресурсите на практика няма да се измени и ще се намира в диапазона 10-12% , докато в същото време се очаква ръст на световния пазар на втечнения природен газ с изпреварващи темпове така, че през 2030-та година неговият дял ще се увеличи до 16-20%. Основните страни – производители на втечнен природен газ се очаква да бъдат Австралия с обем на производство от 70 до 90 млн. тона в година, Катар с обем на производство от 70 до 140 млн. тона в година, Русия – около 140 млн. тона в година и САЩ с обем от 100 до 300 млн. тона. Още един възможен доставчик в световен мащаб би бил Иран, въпреки че това не е сигурно заради сложната геополитическа обстановка със страната.
С оглед на съществуващите тенденции в енергетиката може да се очаква, че след 2040-та година действащите газови проекти ще бъдат изправени пред тенденция на намалено пазарно търсене - заради цената. Ключова причина за тази тенденция ще бъде усъвършенстването на технологии, които ще снижат себестойността на алтернативните енергийни източници - т.е. токът от тях ще става по-евтин. Подобна тенденция би могла на практика да спре ръста на използването на изкопаемите източници на енергия след 2035-та година. За последните 20 години строителството на терминали за прием на втечнен природен газ позволи оперативно и икономически ефективно обезпечаване на потребителите с газ. Регазификационните мощности се увеличават с бързи темпове. В края на 2019 година мощността на съществуващите регазификационни установки в света стигна 920 млн. тона. Има тенденция към увеличаване.
Руските проекти в газовия отрасъл имат редица конкурентни предимства, но и потенциални недостатъци, пише в Енергийната стратегия на Руската федерация от пролетта на 2021 година. Трябва да се има предвид, че тръбопроводният и втечненият газ не бива да се противопоставят един на друг и да се конкурират на външните пазари, те се явяват взаимодопълващи се видове руски ресурси, пише в документа. Ключова мярка за развитие на производството на втечнен природен газ се явява по-лесното му транспортиране при създаване в същото време на контролен механизъм, който следи икономическите интереси на Руската федерация да не се накърняват заради конкуренция на световния пазар между тръбопроводния и втечнения природен газ. От досегашния опит успешни са резултатите на проектите "Северен поток-1" и "Северен поток-2", " Силата на Сибир", "Силата на Сибир- 2", "Алтай", които могат напълно да реализират потенциала на газовите местонаходища в зоната на Единната система на газоснабдяване, отговаряйки на повишените потребности на вътрешния пазар, се посочва още в текста от документа.
Запасите на природен газ в Русия са разпределени неравномерно – 63% се намират в Западен Сибир, а на шелфа на остров Сахалин има 2%. В Западен Сибир ключов се оказва Ямало- Ненецкият автономен окръг, където са повече от 90% от запасите и 82% от добива. Местонаходищата в Източен Сибир са разположени на територията на Красноярския край, Иркутска област, както и Якутия и се намират на значително разстояние едно от друго, което увеличава инвестиционните и транспортните разходи. На шелфа на Охотско море голямата част от местонаходищата се разработват при условия за разделяне на продукцията, а шелфът на Арктика на практика не е усвоен заради инфраструктурни ограничения. В Европейската част на Руската федерация 62% от добива се пада на две ключови местонаходища – Астраханското и Оренбургското.
Изпълнението на заявените проекти за производство на втечнен природен газ ще позволи на Русия да увеличи почти три пъти обема си на производство към 2035-та година и допълнително да добие 2,5 трлн. куб. М. газ до 2040-та година.
В момента в Русия действат 21 големи проекта за втечнен природен газ, това са предимно акционерни дружества на "Новатек", "Газпром", "Роснефт" и др. Предстои пускането на нов гигант в този сектор – "Арктик СПГ-2" с проектна мощност 19,8 млн. тона в Арктическия район. Той е публично акционерно дружество на "Новатек". Първата линия на проекта ще бъде пусната през 2023-та година, втората и третата – съответно през 2024 и 2025 година. До края на тази година "Газпром" ще пусне проект на име "Пристанищна СПГ" с мощност 1,5 млн. Предстоят и други проекти. Газпром обмисля строителство на завод за производство на втечнен природен газ в района на Черноморското крайбрежие с мощност от 500 хиляди до 1 млн. тона втечнен природен газ с възможност за увеличаване на производството да 1.5 млн тона в година.
Руската федерация има строг планов график за въвеждането на бъдещите заводи за производство на втечнен природен газ за близките 6 години, което е възможно след изпълнението на редица мерки за подкрепа на газовия отрасъл. Стартирало е дори разработването на собствена технология за втечняване на газа "Арктическа каскада". И всичко това на фона на редовните публични битки относно втечнения газ, който идва от САЩ и е конкуренция на идващия от Русия газ - но на газът, идващ по големите газопроводи, а не на руския втечнен газ.
Последните изказвания на Владимир Путин относно газовата криза в Европа в общи линии звучат така: "Ако бяхте сключили дългосрочни договори с нас, сега щяхте да се радвате на добри цени". Руският президент бе категоричен, че "Газпром" може да увеличи доставките за да компенсира недостига. Междувременно обаче пред Европа стои дилемата – могат ли да бъдат сключени дългосрочни договори с Русия на добри цени за доставка на газ, след като това би се превърнало в пречка за постепенното преминаване към нови енергийни източници и крах във вече добре известната "Зелена сделка" на ЕС. Така или иначе очакванията са, че поне до 2030-та година европейските държави ще трябва да купуват руски газ.
Превод: Веселина Божилова
