Европа предложи българката Кристалина Георгиева да наследи Кристин Лагард като ръководител на Международния валутен фонд (МВФ). Макар и трудно, тя се пребори за номинацията, но получи приветствия и суперлативи от високопоставени фигури.
Авторитетни западни медии като германските Handelsblatt и Süddeutsche Zeitung, британският Financial Times и американският New York Times също подкрепиха кандидатурата на Георгиева, изктъквайки положителните ѝ качества, опита и професионализма ѝ.
Изборът на Георгиева е победа за френския президент Еманюел Макрон, смятат New York Times и Financial Times, отбелязвайки подкрепата на Париж за българката, след като стана ясно, че Лагард ще оглави Европейската централна банка.
Франция определено е в силна позиция, след като успя да спечели шеф на ЕЦБ и да осигури, че начело на Съвета на ЕС ще застане белгиец, коментира Financial Times. Париж бе сред най-големите поддръжници на Георгиева, което го противопостави на съюзниците му в еврозоната Германия и Холандия, отбелязва изданието.
Според френския финансов министър Бруно льо Мер, българският икономист има "всички нужни умения, както и опита на международната икономическа сцена, за да смени Кристин Лагард и води МВФ успешно".
Опитен икономист и политик, Георгиева е идеален кандидат да оглави МВФ, коментира Handelsblatt. Изданието припомня опита ѝ на водещи позиции в Световната банка и Европейската комисия.
Българката е силно уважаван икономист, който пожъна аплодисменти за работата си в Световната банка, ако през октомври бъде назначена, тя ще стане първият източноевропеец, оглавил МВФ, отбелязва Financial Times.
It is an honor to be nominated as a candidate for the role of Managing Director of the #IMF. After consulting with the Chief Ethics Officer, I have requested administrative leave and will relinquish my responsibilities as @WorldBank CEO for the nomination period.
— Kristalina Georgieva (@KGeorgieva) August 2, 2019
Самата Кристалина Георгиева благодари за оказаната ѝ чест в съобщение в Twitter, като стана ясно и че ще напусне поста си в Световната банка.
Подкрепата за нея от САЩ също остава отворен въпрос. Имаше спекулации, че президентът Доналд Тръмп ще поиска да номинира американец за поста. Финансовият министър на САЩ Стивън Мнучин миналия месец каза в свое интервю, че неписаното правило човек от ЕС да е начело на Фонда, а американец да е директор на Световната банка, не е константа и подлежи на промяна.
ЕС не показа признаци на недоволство, когато по-рано Тръмп номинира близкия си сътрудник Дейвид Малпас за ръководител на банката. Малпас също поздрави Георгиева за номинацията. "Вашето силно лидерство и финансова експертиза ще помогнат на всяка институция. Очаквам времето, в което ще продължим успешно нашето сътрудничество в търсене на стабилни икономически политики и просперитет в световен мащаб", написа той в Twitter.
Congratulations @KGeorgieva on her nomination to be the next IMF Managing Director. Your strong leadership and financial expertise will add value to any institution. Looking forward to continuing our collaboration to seek strong growth policies and greater prosperity worldwide.
— David Malpass (@DavidMalpassWBG) August 2, 2019
Все пак има спекулации, че президентът Доналд Тръмп може да издигне американец за поста, отбелязва New York Times и припомня скорошно интервю на министъра на финансите Стивън Мнучин, който заяви, че не е "абсолютна даденост", че начело на МВФ трябва да е европеец.
Предизвикателствата
За да застане Георгиева начело на МВФ, ще е необходимо да се заобиколи възрастовото ограничение от 65 години за ръководителя на организацията, тъй като тя скоро ще навърши 66. Според френското министерство на финансите обаче това няма да е проблем, а за заобикаляне на правилото изглежда има и негласното одобрение на Вашингтон, отбелязва Handelsblatt.
В случай, че бъде избрана, българката я чака тежко време. Търговските удари между САЩ и Китай не спират, а Аржентина, Турция и Венецуела изпитват икономически трудности. "Тъй като е работила в Световната банка, а не е издигната от правителство, тя безспорно има визията на човек, който разбира нуждата да представлява интересите на света и неговите играчи, а не само на тесен регион", казва Марк Собел, бивш висш служител във финансовото министерство на САЩ.
Ако кандидатурата на Георгиева е успешна, тя ще застане начело на една силно променена организация, коментира Süddeutsche Zeitung. МВФ бе създаден след края на Втората световна война заедно със Световната банка, за да стабилизира международната валутна система, да засича в ранен етап сигналите за предстоящи финансови кризи и да подпомага страните в затруднено финансово положение.
Дълго време той бе възприеман като студения юмрук на капитализма, отбелязва изданието. По време на азиатската криза през 90-те бе обвиняван, че предоставя помощ на засегнатите страни само при условие, че приемат жестоки програми за икономии и рестриктивна парична политика.
През последните 20 години обаче организацията значително се промени. Тя все по-често се ангажира с въпроси, свързани с равноправието и неравенствата, и се застъпва за по-високи данъци за хората с високи доходи, за да се намали пропастта между бедни и богати. Тази идея е силно критикувана от застъпниците на либералния пазар.
Други критики към МВФ гласят, че той пренебрегва основната си роля. Фондът например не се опита да посредничи в търговския спор между САЩ и Китай. Организацията обаче печели всеобщо признание със задълбочените си икономически анализи, допълва германският вестник.
