САЩ се оттеглят от световната политическа сцена. Политиката за ограничаване на американската глобална интервенция, започнала по време на двата мандата на бившия президент Барак Обама, с преждевременното изтегляне на САЩ от Ирак и неуспеха на намесата в Сирия, вече е напълно реализирана от администрацията на Тръмп.
Това пише анализаторът Бату Джошкун в коментар на турския вестник "Сабах", цитиран от БГНЕС.
Доналд Тръмп многократно е изразявал желанието си да спре американското участие в чужди войни и да върне американските войски у дома. С приключването на първия мандат на неговото президентство, администрацията му предприема значими стъпки в това отношение, включително решението да намали американското присъствие в Сирия или да избере да стане просто зрител на либийската криза.
Така ерата на американския мир - Pax Americana – бързо върви към своя край. Хегемонистичният статус, предоставен на САЩ след Втората световна война и подновен с разпадането на Съветския съюз, се оказа неустойчив. Сега САЩ доброволно се оттеглят към традиционната максима на външната политика на САЩ: изолационизма. По този начин, еднополюсността в глобалния политически ред отстъпи място на нова многополюсност, при която компетентни нации поеха кормилото на управление на световната политика.
Поради липсата на американско ръководство, регионалните сили трябва да се стремят да осигурят някаква форма на ред в международната политическа система. Турция е една от тези сили и може би една от най-способните в региона. Последните развития в турската външна политика, особено тези след неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 г., са свидетелство за новата роля на Турция в зенита на регионалното политическо развитие.
След предотвратяването на кървавия опит за преврат на Гюленистката терористична група (FETÖ), парадигмата на външната политика на Турция рязко се измести. Предишната реактивност на Турция отстъпи мястото на проактивното вземане на решения, което стресна противниците на Турция в региона. Тъй като вземащите решения в Турция проявиха наличието на голям стимул да премахнат гюленистката заплаха вътре, заплахите, идващи от чужбина, също бяха третирани със същата обосновка за сигурността. Антитерористичните операции на Турция в Северна Сирия срещу терористичната група YPG/PKK, активната подкрепа на международно признатото правителство на националното споразумение (ПНС) на Либия и мерките за блокиране на действията на свършените факти в Източното Средиземноморие са пример за този нов външнополитически подход.
Проактивната политика дава резултати
През изминалата седмица координирани усилия от различни либерални медии се опитаха да характеризират това изместване в турската външна политика като такова, което е агресивно и вредно за интересите на западната сигурност. „Икономист”, ”Ню Йорк таймс” и „Льо Монд” публикуваха текстове за Турция, разглеждащи неотдавнашна турска намеса в региона. Главният дипломатически кореспондент на „Таймс” Стивън Ерлангер определи Турция като отговорност за НАТО, докато „Икономист” критикува Турция за „повече използване на сила, отколкото дипломация”. Това координирано усилие от страна на утвърдени медии е свидетелство за признаването на Турция като мощен регионален участник, който много добре би могъл да промени статуквото.
Възходът на Турция сега се признава от политическите и медийните среди в световен мащаб. Нахлуванията на Турция в Северна Сирия за спиране на напредъка на YPG/PKK бяха прелюдията за такова признание, показвайки, че новата обосновка на външната политика на Турция е за бързи действия, които дават незабавни резултати. Сега Турция активно защитава своите суверенни права в Средиземноморието чрез доктрината „Синя родина“, която очертава претенциите на Турция за икономически права в оспорвания регион.
Засега Турция успя да задържи на разстояние коалиция от асиметрични партньори, които споделят общата цел за спиране на турския напредък. Коалицията, начело с Гърция и администрацията на кипърските гърци, намери съюзници в арабския свят - като Египет на Абдел-Фатах ал-Сиси, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) - всички те работят за противодействие на позицията на Турция. Срещу тази коалиция Турция остана непоколебима и се доказа като играч от тежка категория, безкомпромисно се придържа към външнополитическата си доктрина за запазване на турския суверенитет.
Аргументът, че новата настойчивост на Турция във външната политика е пагубен за Запада и НАТО, не работи. Всъщност, в интерес на Европейския съюз, както и на САЩ, е Турция да бъде държана обвързана към Запада. Турция е една от малкото страни в региона, които могат да повлияят по същество на промените и не страдат от някои дефицити на други влиятелни участници в Близкия Изток. Турското присъствие в широкия Близкък Изток е узаконено до голяма степен от подкрепата на хората от местното население. В сравнение с актьори като Израел, Иран и Саудитска Арабия, Турция има предимство да бъде възприемана като сила за надежда и просперитет.
Погледнете Ливан, посетен наскоро от вицепрезидента на Турция Фуат Октай и министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу. Тълпите поздравиха Октай и Чавушоглу, скандирайки лозунги в полза на Турция и президента Реджеп Ердоган. Турция успя да създаде и поддържа силна обществена подкрепа в Близкия изток, Източна Европа и различни части на Азия. Докато Турция може да е загубила престиж на Запад поради постоянните атаки на либерални медии, Анкара все още е приветствана като спасител в по-малко щастливите части на света. Турският флаг остава символ на надеждата и стабилността в райони, поразени от конфликт и катастрофа.
Западът ще се нуждае от институционалеия капацитет на Турция, както и от военните ѝ сили, ако иска да осигури собствените си интереси. Италия и Малта по-специално са застанаха на страната на Турция по отношение на либийския хаос, което показва, че възприемането на Анкара в европейските столици не е еднакво. Италианските и малтийските инициативи да се изправят до Турция в голям конфликт, който предизвика интереса на няколко участници, предполага, че влиянието на Турция не е ограничено до Близкия изток. Турция наистина може да повлияе на решенията в европейските столици, създавайки силната позиция на Турция като бастион за стабилност и рационално вземане на решения в прословут с нестабилност регион.
Турският път
Удостоверенията на Турция като регионална сила са ясни и са твърдо установени. Тъй като силовите центрове продължават да се множат в този нов многополюсен ред, Турция може наистина да се превърне в глобален актьор. Турция досега е запален привърженик на реформите в международната система, главно чрез основен ремонт на Съвета за сигурност на ООН. Популярният лозунг на Ердоган „светът е по-голям от пет“ е настроение, което споделят много други нации. Сега, когато Волкан Бозкир - бивш турски министър по въпросите на ЕС - беше избран да ръководи Общото събрание на Организацията на обединените нации, турската роля в дневния ред на ООН може най-накрая да получи някакво внимание.
Ясно е, че световният ред няма да се измести отново в резултат на катастрофална война в глобален мащаб. Вместо това, тъй като по-малките конфликти по света се разрастват, особено в Близкия изток, ще се появят места, където нациите ще се издигнат на по-видни позиции в постамериканския глобален ред. Регионалните развития показват, че Турция е една от тези държави. Турция, а не САЩ, се втурнаха да помогнат на Бейрут при катастрофата от неотдавнашната пристанищна експлозия. Турция е един от най-добрите претенденти за запълване на празнотата, която остава след напускането на Америка от региона. Новата мисия на Анкара се узаконява исторически и чрез нововъзникващия баланс на силите, който затвърждава позицията на Турция като лидер не само в региона, но и в световен мащаб.
Темата продължава и в тези материали.
