Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Краят на войната в Украйна: Повечето войни свършват зле

01 март 2023, 07:30 часа • 16560 прочитания

Съединените щати може да предоставят финансова помощ на Украйна във възстановяването след края на конфликта, за да помогнат да се примири със загубата на част от територията, пише американското издание Time. Най-вероятният изход от конфликта е примирие или неофициална териториална линия на разделяне на силите.

Всички съвременни военни конфликти са хибридни. За да бъде една армия успешна на бойното поле, тя трябва да има подкрепата на цивилното население и ресурсите, които тази подкрепа може да осигури. Въз основа на тази предпоставка Западът трябваше да печели в Украйна без усилия. Сега украинците са обединени повече отвсякога в опозицията си срещу Русия. Поддръжниците на Киев, Съединените щати и техните съюзници, разполагат с ресурси, които далеч надхвърлят тези на Кремъл. При нормални обстоятелства това неизбежно трябва да се превърне в превъзходство на бойното поле.

Но година след началото на руската инвазия се оказва, че не всичко е толкова просто. Това не е традиционен конфликт. Пред нас е така нареченият ограничен конфликт, който се води по нестандартни правила и в който всички участници, преки и непреки, са принудени да се бият с една ръка, вързана на гърба. Западът е решен да гарантира, че този конфликт няма да излезе извън границите на Украйна, опасявайки се от неконтролирана ескалация. Кремъл също се опитва да се ограничи до територията на Украйна, защото Владимир Путин знае, че е невъзможно да се спечели война срещу НАТО. За да не победи Русия: Украйна има нужда от помощ сега

Ясна индикация колко неконвенционален всъщност е този конфликт идват от съобщенията в медиите, че Москва е била информирана предварително за посещението на Джо Байдън в Киев. Белият дом предприе тази стъпка за избягване на "конфликтна ситуация". Воюващите страни обикновено не се държат по този начин.

Тази борба - която надхвърля прокси конфликта, но все още не достига измеренията на пълномащабна война - се води на няколко нива едновременно. Освен непосредствената борба, която Украйна води за своето оцеляване, тази страна се превърна в напоена с кръв шахматна дъска, над която трите големи ядрени сили се борят помежду си за предимство. Русия, която инициира откриването на смъртоносния гамбит, иска да покаже, че Америка е в упадък и че вече не е в състояние да защити своите съюзници. Съединените щати се борят да запазят статута си на гарант на западния "основан на правила ред". Китай, нов в Голямата тройка, стои отстрани, неусетно подкрепяйки своя руски партньор и опитвайки се да разбере докъде трябва да стигне в това предизвикателство, пише Time.

В такъв конфликт информационната война е не по-малко важна от боевете на фронта. Тази седмица и трите ядрени сили използваха годишнината от избухването на военните действия, за да укрепят позициите си. Пътуването на президента Байдън до Киев и речите му в украинската столица и Варшава имаха за цел не само да уверят публично Украйна, че Съединените щати ще продължат да я подкрепят, но и да убедят американците в необходимостта да помогнат на Украйна, защото далеч не всички американци са убедени, че тази страна е в списъка с жизненоважни интереси на САЩ. Междувременно Владимир Путин каза на съвместно заседание на руския парламент, че Русия води екзистенциална борба срещу западния реваншизъм и че й предстои продължителен конфликт. Още: Анализ: Какво цели Байдън във войната на Русия в Украйна?

Досега Байдън беше много успешен не само в предпазването на западния съюз от разпадане, но и в укрепването му. И все пак, докато той публично увери президента Зеленски, че Съединените щати „няма да отидат никъде“, Белият дом предупреди, че решимостта на Запада не е безгранична. Междувременно Путин безмилостно смазва всяка опозиция в Русия. Мнозинството руснаци, въпреки че не са особено ентусиазирани от военния конфликт, продължават да го подкрепят. Хипотезите, че режимът на Путин може да падне поради тежката му болест или в резултат на държавен преврат, са празни фантазии. Като се има предвид нарастването на западната подкрепа за Украйна, лесно е да се забрави, че основната картина е забележимо по-мрачна.

През по-голямата част от първата година на конфликта мъглата на информационната война и бързината, с която се променяше ситуацията на бойното поле, създадоха непроницаем воал от противоречиви разкази. Сега, когато започна втората година от военния конфликт, контурите му започнаха да се очертават по-ясно.

Тъй като надеждите на Путин за бърза и безболезнена победа се оказаха илюзия, той неохотно се приспособи към перспективата за война на изтощение, която вероятно ще продължи до президентските избори в Русия и Съединените щати през 2024 г. или вероятно по-дълго с десетки хиляди жертви. Президентът Зеленски и лидерите на НАТО също трябваше да се приспособят към тази нова реалност.

В момента страните са не просто в задънена улица, а в наистина безнадеждна ситуация. Путин все още вярва, че рано или късно вълната от западна подкрепа ще отшуми и Русия най-накрая ще може да се закрепи в Донбас, в Крим и в сухопътния коридор между тях или дори в още по-широки украински територии, ако съпротивата на Киев отслабне.

Обемът на подкрепата, която Западът продължава да оказва на Киев, предавайки му модерни оръжия, остава решаващ фактор, който ще определи развитието на конфликта.

Теоретично, с достатъчна западна подкрепа, украинците може да успеят да изтласкат руснаците от Източна Украйна и вероятно дори от Крим. Но на практика това няма да се случи, въпреки че Русия също няма да може да завземе цялата територия на Украйна. Още: Колко още ще се бият в Украйна: Die Welt търси отговори

Полша, балтийските държави и Чехия призовават за тотално поражение на Русия с аргумента, че ако Путин не бъде спрян, те може да са следващите. Въпреки че тези техни опасения са напълно разбираеми като се има предвид, че те до неотдавна бяха под игото на съветската власт и все още се чувстват уязвими, те са неоснователни. Украйна е специален случай. Директният конфликт с държава-членка на НАТО би бил самоубийство за Русия и поведението на Путин през изминалата година показа, че той е решен да не позволи това да се случи.

Въпреки че никой не е готов да говори директно за това, има версия, че Белият дом изобщо не иска Украйна да изгони руските войски от всички територии, които те окупират. Антъни Блинкен е предпазлив, когато казва, че Русия трябва да се върне към границите от преди 2022 г., а не през 2014 г. Ако украинските войски навлязат в Крим, където по-голямата част от населението се смята за етнически руснаци и който от гледна точка на Москва е също толкова руски регион, колкото всеки друг, това рискува неуправляема ескалация, която администрацията на Байдън се стреми да предотврати. През последните няколко месеца стана много по-малко вероятно да чуем разговори, че Русия може да използва тактически ядрени оръжия. Но изявлението на Путин, че Русия спира участието си в договора Нов СТАРТ, последното голямо останало споразумение за контрол на ядрените оръжия между Москва и Вашингтон, беше фино напомняне, че ядрената карта все още е на масата.

За разлика от Втората световна война, която приключи, когато съюзниците превзеха Берлин, сега никой не може да си представи, че един ден украинското знаме може да се вее над Кремъл. Ако вариантът за цялостно поражение на Русия бъде изключен, тогава в крайна сметка страните ще трябва да стигнат до някакво политическо решение. Най-вероятният изход е някакъв компромис – като примирие или неофициална линия на разделяне – който би оставил на Русия достатъчно окупирана украинска територия, за да позволи на [руския президент Владимир] Путин да обяви известен успех в своята „спецоперация”, а САЩ да заявят, че именно тяхната подкрепа е изиграла решаваща роля за способността на Украйна да устои на опитите на Москва да я подчини на волята си. Още: Украинците ще се учат да побеждават руснаците с по-малко снаряди

Този резултат не е предопределен, но най-вероятен. Ако това се случи, украинците ще го считат за предателство [от страна на западните страни], но в крайна сметка Киев няма да има друг избор, освен да се примири. И Западът ще подслади хапчето, като предостави щедра помощ за възстановяването на Украйна.

Това едва ли е светла перспектива. Но повечето военни конфликти завършват зле. Нямаме причина да се надяваме, че този път нещата може да са различни.

Автор: Филип Шорт. Автор на книгата "Путин", както и на биографиите на Мао Цзедун и Пол Пот. Дълго време е бил чуждестранен кореспондент на Economist, Times of London и BBC, работил е в Москва, Пекин и Вашингтон

Превод: Ганчо Каменарски

Ганчо Каменарски
Ганчо Каменарски Отговорен редактор
Новините днес