2017-та година отмина, а с нея в историята остана и Международният наказателен съд за бивша Югославия (МНСБЮ). За 24 г. работа, Трибуналът в Хага търсеше справедливост за престъпленията, извършени по време на войните на Балканите от 90-те години на миналия век. Специализираният орган вече приключи дейност и моментът е подходящ да се обърне поглед назад във времето, за да бъде направена оценка на работата му, но и да се начертаят смели планове за бъдещето, пише Серж Брамерц в специална статия за германското издание Der Spiegel.
За Европа конфликтите, които доведоха до рухването на бившата Социалистическа федеративна република Югославия, са ключов момент в новата история. Станахме свидетели на разпространението на етнически национализъм и процъфтяването на дискриминацията и омразата към "останалите". Видяхме с очите си и последиците - етническо прочистване и зверства с ужасяващи размери.
Спомняме си стотици хиляди невинни цивилни граждани, станали жертва на преследване, толерирано от държавата поради етническата или религиозната им принадлежност. Завръщането на концентрационните лагери на европейска земя. Четиригодишната обсада в Сараево. И геноцида в Сребреница. Това не беше само война. Както по-късно показахме в съдебната зала, високопоставени лидери извършиха престъпни операции, за да "прочистят" регионите от етнически или религиозни групи на обществото.
В светлината на тези зверства държавите от Европейския съюз, заедно с партньори като САЩ, стигнаха отново до категоричното заключение, че трябва да съществува мир и справедливост. Именно така през 1993 г. бе създаден Международният наказателен съд за бивша Югославия.
След 24 години вече можем да установим, че МНСБЮ изпълни своята мисия. Точно 90 души бяха осъдени за геноцид, престъпления срещу човечеството или военни престъпления - включително високопоставени лидери на всички страни, участвали в конфликта. Присъдите срещу Радован Караджич и Ратко Младич - най-висшите политически и военни лидери на босненските сърби - са доказателство за огромната справедливост, която благодарение на Трибунала в Хага най-накрая възтържествува.
Половин век след Нюрнбергските процеси, МНСБЮ също даде нов импулс на международното наказателно право. Създадохме важни правни принципи, като например този за отговорността на командващия, който може да бъде подведен под отговорност за престъпленията на подчинен. Ние показахме, че изнасилването и сексуалното посегателство може да бъдат оръжия за война. И ако днешният свят е в състояние да търси справедливост за жестокости, това се дължи отчасти на работата на МНСБЮ.
Успехът на Трибунала в Хага е също успех на Европейския съюз. Държавите-членки ни подкрепиха и направиха нашата работа възможна. От особено значение бяха политическите изисквания напредъкът в процеса на присъединяване към Общността за страните от бивша Югославия да бъде възможен, само ако те напълно сътрудничат с МНСБЮ. Това доведе до задържането на всички заподозрени и осигури достъп до важни доказателства. Така че има много причини да погледнем положително на работата на МНСБЮ и да се надяваме на непрекъснат напредък. Но в същото време все още остават големи предизвикателства.
Истината е, че страните от бивша Югославия съвсем не са извървели толкова дълъг път, колкото мнозина от нас биха искали - и колкото мнозина от нас се надяват. Това се пролича от болезнените реакции на последните присъди, произнесени в съдебната зала на Трибунала в Хага - срещу бившия командир на босненските сърби Ратко Младич и срещу военновременния генерал на босненските хървати Слободан Праляк. Те бяха осъдени за ролята им в масови етнически прочиствания и редица други зверства. Независимо от това обаче, премиери и министри в Босна и Херцеговина, в Хърватия и в Сърбия все още отричат тези престъпления и възхваляват осъдените "герои". Който познава Балканите е наясно, че това е нещо нормално за региона.
Факт е, че тези страни се нуждаят спешно от европейски ценности и институции. Но ние също трябва да си зададем въпроса дали политическите лидери на Балканите са наистина способни и готови да направят необходимите промени - не само чрез закони, но най-вече в съзнанието на хората.
Едно е сигурно: когато става въпрос за процеса на присъединяване, ЕС трябва да припомня настойчиво, че е общност, която споделя ценности, включително върховенството на закона, и че не съществува вариант за компромиси по тези принципи. Съществен въпрос ще бъде дали страните от бивша Югославия ще продължат работата на МНСБЮ и ще преследват зверствата независимо и безпристрастно.
Що се отнася до международното правосъдие, ситуацията е още по-тежка днес, отколкото беше преди десет години. Налице са и други успехи освен МНСБЮ, като например процесите за Руанда и Сиера Леоне. Но конфликти като тези в Сирия или Йемен показват, че няма реалистична надежда, че виновниците за страданието на обикновени цивилни граждани ще бъдат държани отговорни.
Какво може да се подобри? От МНСБЮ може да се научат някои важни уроки:
1. Правилно е да се търси справедливост, когато са извършени жестокости. Не е погрешно да казваме, че има мир или справедливост. Но трябва да сме реалисти и да разберем, че справедливостта понякога отнема време. Ако това не е възможно днес, то ще бъде утре - или дотогава, докато останем ангажирани с каузата.
2. Европейските държави играят решаваща роля. Без ЕС и неговата политика на условност, фигури като Караджич и Младич ще бъдат свободни и вероятно дори ще бъдат на власт. Ако ЕС последователно подкрепя справедливостта, възтържествуването й ще бъде възможно.
3. Международните трибунали могат да играят важна роля - ако е възможно обаче, акцентът трябва да бъде върху националните съдилища. Това означава както съдилища в страните, така и европейски съдилища. Инвестициите в разширяването и устойчивостта на националните съдилища се възвръщат.
4. Всички трябва да чуваме жертвите. Тези престъпления се наричат престъпления срещу човечеството, защото те засягат всички нас, независимо дали живеем в Европа или в Близкия изток.
Преди 24 г. жертвите в бивша Югославия изискаха справедливост и Съветът за сигурност откликна на техните настоявания. Но и днес има милиони жертви, които търсят правосъдие. Време е да се действа отново, ако е възможно чрез Организацията на обединените нации, чрез Международния наказателен съд или с помощта на съмишленици.
Ако не опитаме, международното правосъдие ще рухне, а това би означавало по-голяма несигурност за всички. Но сега знаем, че ако се борим срещу безнаказаността, можем да успеем. И всеки малък успех е важна стъпка по пътя към по-справедлив, спокоен и мирен свят.
