Как да се контролира разпространението на коронавируса се оказва трудна задача за много правителства по света. Когато Китай за първи път алармира Световната здравна организация за новия вирус на 31 декември, започна и обратното броене за страните, които трябваше да се подготвят, за среща с епидемията. Някои, като Южна Корея, Тайван и Хонконг, имаха неотдавнашен опит с други смъртоносни коронавируси, MERS и SARS и реагираха бързо на идващата заплаха. Други, като Великобритания и САЩ, завладени от вътрешнополитическите си проблеми, изчакаха, надявайки се, че този нов вирус ще отмине подобно на лош грипен щам.
Вече почти четири месеца сме в пандемия от коронавиус и изводите, които могат да се извлекат от източноазиатските държави за това как най-добре да се контролира този вирус и да се поддържат възможно най-малко нови случаи на ден, са повече от ясни. Осем са основните и най-важни стъпки, които трябва да предприеме всяка страна, докато се ориентира какви са щетите от пандемията. Тези осем важни правила са и наръчник за онези действия, които всяко общество трябва да очаква и изисква от своите правителства в тази ситуация.
Първо, трябва агресивно да се идентифицира къде е вирусът и да се прекъснат веригите на предаването му. Това изисква политика за "тестване, проследяване, изолиране", която включва масово тестване в общността, проследяване на онези, които са били в контакт през предходната седмица с всякакви положително констатирани пациенти и поставянето на всички тях под задължителна карантина. На места, правителствата и местните власти ще трябва да наемат и обучават военни, за да осъществят тази задача. Макар самото тестване да не е решение, то е решаваща част от пакет от обществени здравни мерки, необходими за продължаване на идентифицирането на групи от инфекции и унищожаването им. Поддържането на ниско ниво на ежедневни случаи чрез този подход предпазва болниците от натиск и позволява да се осъществяват макар и минимални икономически и социални дейности.
Второ, трябва да се защитят здравните и социалните работници, които са най-изложени на риск от заразяване с вируса и които са изложени на големи вирусни натоварвания по време на работа. Тази защита трябва да включва не само приоритетен достъп до тестване, но и подходяща лична защитна екипировка, която е лесно достъпна. Много внимание се обръща на осигуряването на достатъчно вентилатори, легла и кислород и много по-малко на нуждата от достатъчен и квалифициран персонал, който не може да бъде "произведен" в рамките дни или седмици.
За резервните легла за COVID-19 няма обучен персонал. Тогава колко реално са те?
Третото, трябва да се поддържа постоянно наблюдение на вируса, като се използват системи за проследяване, за да се установи дали определени части на страната се превръщат в горещи точки и дали подгрупите, като мигранти, живеещи в близки квартали, имат по-голяма честота на вируса. Това може да стане чрез изграждане на съществуващи мрежи за наблюдение на грипа и гарантиране на споделяне на данни в реално време. С тази точка е обвързан и четвъртият извод, който се отнася до мониторинга на границите за внесени случаи. Забраните за пътуване към определени страни имат ограничена ефективност, но общата 14-дневна карантина за всякакви международни пристигащи може да гарантира бързо откриване на нови случаи, вместо да създава повече групи зарази.
Пето - необходима е ясна и честна комуникация с обществеността, за да се запази доверието и спазването на необходимите политически насоки. Това е смущаващ момент за всички, тъй като правилата се въвеждат около ежедневното поведение и дезинформацията е пълна. Следователно, последователното и ясно съобщение за това защо се въвеждат политики и прозрачността за това как правителствата вземат своите решения е от съществено значение за създаването на сигнал за надеждна информация в "море от шум".
Пореден сигнал за неадекватност от здравния министър, но и мнение, че е подведен
Шесто, правителствата трябва да признаят, че всяка стратегия за "излизане" от кризата не е като превключвател към дните преди Covid -19. Необходимо е да се коригира "нова нормалност", която вероятно ще включва физическо дистанциране, когато е възможно; възможни проверки на температурата при влизане в обществени сгради и офиси; и използването на маски за лице на публично място. Целта е да се постигне някаква икономическа и социална активност, като същевременно се поддържат процедури, които намаляват предаването на вируса.
Седмо - ако бъде въведено рано и бързо, блокирането може да забави разпространението на вируса, но само по себе си не е решение. Това е "скъп и груб" инструмент на политиката, който трябва да се използва възможно най-пестеливо. Той позволяват на правителствата да "купят време", но трябва да използват това време за инвестиция и развитие в инфраструктурата на общественото здраве.
Последно, всички горепосочени стъпки са краткосрочни, докато страните очакват ключови научни констатации, за да направят своите информирани политически решения и да намерят крайната "стратегия за излизане от кризата".
Все още има огромни празноти в това, което знаем за този вирус, включително за имунитета, индивидуалния риск от развитие на тежки симптоми и колко време ще отнеме, за да се разработи ефективна ваксина или терапия. Но изброените стъпки могат да гарантират ниско ниво на новите случаи на коронавирус, за да се избегне пандемията от 1918 г., която в крайна сметка беше доведе до "оцеляване на най-силните".
* Деви Лалита Сридхар е професор в катедрата по глобално обществено здраве в Университета в Единбург. Нейните трудове са насочени към ефективността на публичните здравни системи и развитие на грижата за здравето. Анализът е публикуван от The Guardian.