Турският и руският президенти, Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин, изразиха задоволство от резултата от конференцията в Сочи на 29-30 януари за обединяване на правителствени и опозиционни групи. По време на телефонен разговор на 31 януари те сякаш се съгласиха, че решението за създаване на комисия за изготвяне на конституция за преход в Сирия представлява успехът, постигнат в Сочи.
Колко дълго обаче Турция може да разчита на Русия в Сирия?
Специалният пратеник на ООН Стефан де Мистура, който присъства в Сочи, заяви, че конференцията трябва да се разглежда като допълнение към Женевската конференция, която има за цел да намери политическо решение за ускоряване на края на седемгодишната гражданска война в Сирия. Това бе позицията от самото начало на тримата организатори на конференцията - Русия, Турция и Иран.
А иначе събитието в Сочи не бе безупречно. Опозиционните групи, включително Армията за свободна Сирия (АСС), протестираха срещу подкрепата на Русия за режима на Башар Асад. АСС е част от операцията "Маслинова клонка", съвместната военна интервенция с турските сили, чиято цел е да прочисти района на Африн в Сирия от Отрядите за защита на народа (ОЗН), които са сирийското разклонение на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) и американски партньор в борбата срещу „Ислямска държава“ (ИД).
Турците бяха разочаровани да видят Михрач Урал като делегат в групите на привържениците на Асад на конференцията. Те обвиняват Урал, че е планирал бомбената атака срещу южния турски град Рейханлъ през 2013 г., при която са убити 52 души и ранени 146.
Но в крайна сметка, като дипломатът в ООН от руски произход Виталий Наумкин, каза: "Никой не се е сражавал един с друг".
Провежданата сега военна операция на Турция в сирийския град Африн, който е под контрола на ОЗН, близо до турската граница, също разкрива напрежение. Официалните източници казват, че операция „Маслинова клонка" не върви толкова бързо, колкото е планирано, поради неблагоприятни условия, включително лошо време. Министърът на отбраната Нуретин Чанаклъ заяви пред парламента на 30 януари, че ако военните не са обърнали особено внимание в опазване на цивилни, операцията, стартирана на 20 януари, можеше да бъде завършена за 15 дни. Това означава, че тя ще продължи известно време.
Така турските сили ще трябва да зависят повече от руската координация по отношение на сирийското въздушно пространство. Неотдавнашен инцидент показа колко е решаваща тази последна точка. На 29 януари един турски конвой влезе в Сирия без подходяща координация с Русия и попадна под силен огън от силите на сирийския режим, което наложи да се оттегли. Когато влязоха в региона от друга точка, този път те станаха мишена на огън от страна на ОЗН/ПКК, при което беше убит турски цивилен служител.
От друга страна, източниците на Централното командване на САЩ (CENTCOM) признаха, че някои елементи на сирийските демократични сили (СДС), приятелски настроени в пропаганден план за ОЗН, са се настанили в района на Африн без техния контрол или съгласие, за да помогнат на своите другари. Американците имат трудности в обяснението защо разклонението на СДС в Африн поема отговорността за самоубийствен бомбен атентат срещу турските войски.
Но за да се внесе яснота, е добре е да си спомните няколко точки.
1. Турция и САЩ все още са съюзници в НАТО, а Турция и Русия са противници по тази линия, който факт се изясни, когато на 30 януари руски и американски самолет бяха опасно близо едни до други над Черно море.
2. ПКК е терористична организация според американските разбирания и ОЗН са сочена като част от нея. ЦРУ помогна за арестуването на основателя на ПКК Абдуллах Йоджалан през 1999 г. Между 1982 и 1998 г. Сирия беше подслонила кадри на Йоджалан и ПКК, а след това изгони Йоджалан, който за кратко отиде в Русия.
3. ПКК не се счита за терористична организация от страна на Русия. Политическото крило на ОЗН, Партията на демократичния съюз (ПДС), има представителство в Москва. Има хора за контакт и във Вашингтон, но няма официален офис.
4. "Мюсюлманското братство" е определено като терористична организация както от сирийското, така и от руското правителство, но все още не от американското правителство, независимо от факта, че Доналд Тръмп обеща да го унищожи, след като приключи с ИД и "Ал Кайда".
Ако ПКК/ОЗН се опитва да промени позициите си, картината в региона може да стане съвсем различна. Нито Иран, нито Израел, нито Саудитска Арабия могат да останат безразлични към тази картина.
Ясно е, че ситуацията може да се променя за един миг в тази част на света.
Анализ на Мурат Йеткин, за Hurriyet Daily News, цитиран от БГНЕС
