Публикацията в разследващия сайт Bellingcat, в която за първи път са изброени имената на предполагаемите извършители на покушението срещу руския опозиционер Алексей Навални, предизвика сериозен резонанс в световните медии. А тя е само част от скандала - в специален видеоклип с дължина от малко над 50 минути, самият Навални говори за това и филмът започва с бруталните реплики, че знае кой е искал да го убие, знае кои са физическите извършители, знае истинските им имена, знае и фалшивите им имена - докато показва снимки на осем мъже. И добавя, че това е "секретна група убийци от ФСБ". Навални директно заявява, че знае и защо руският президент Владимир Путин е поискал да го убие. Той изрично посочва Bellingcat като изданието, разкрило всичко и дава името на българския журналист Христо Грозев като основен двигател на журналистическото разследване.
Bellingcat, Der Spiegel и CNN публикуваха имената на тримата служители на ФСБ, които са следили Алексей Навални първо до Новосибирск, а след това до Томск, където опозиционният политик беше отровен с "Новичок".
След анализ на данните от телефонни разговори и пътувания, Bellingcat и партньори журналисти стигнаха до заключението, че дълго време Навални е бил следван от група оперативни работници от ФСБ. Няколко седмици преди пътуването на Навални до Сибир през август 2020 г., членовете на този екип за проследяване разговаряли с експерти по токсини. От Bellingcat смятат, че всички оперативни работници от тази група са свързани с Института за криминалистика на ФСБ, известен също като военна част 34435.
Разследващите журналисти анализираха данните за обажданията, информацията за полета и провериха тази информация с бази данни. Въз основа на информацията, която получили, те разбрали, че поне осем оперативни работници, предполагаемо работещи в Института по криминалистика на ФСБ, са били в тесен контакт с Навални и по различно време са го следвали, включително няколко дни и часове преди политикът да бъде отровен.
Един от авторите на материала за Bellingcat – българският разследващ журналист Христо Грозев, споделя в интервю за "Дойче веле" подробности от проучването, как журналистите са получили достъп до личните данни на представителите на руските служби и защо за отравянето на Навални, както и по-рано на Сергей Скрипал, е използвана отрова от семейството на "Новичок".
В интервюто Грозев заявява категорично, че служители на Федералната служба за сигурност (на руски ФСБ – бел. ред.) имат отношение към отравянето на Навални, посочва БГНЕС.
Според Грозев, става въпрос за "много изолирана, затворена минигрупа, за която най-вероятно дори много от техните колеги не знаят". В същото време самият факт, че групата е силно засекретена, ограничава възможността на нейните членове да координират с други специални служби работата по заличаване на техните данни. Това е дало възможност на разследващите журналисти да направят своя анализ на данни за пътниците в самолетите и на информацията за трафика на мобилните телефони на предполагаемите отровители.
По време на "чувствителни" пътувания, служителите на ФСБ не използват личните си телефонни номера, но разследващите журналисти са се възползвали от "небрежността на агентите и от факта, че те често се обаждаха от личните си телефони и по време на работа", уточнява Грозев.
По отношение на честите обвинения, че журналистите на Bellingcat сътрудничат с ЦРУ и други западни специални служби, което им позволява да получат достъп до секретните материали, за които пишат, Грозев твърди, че разследванията им са прозрачни.
"Ние се стараем винаги или вътре, или в придружаващия материал да опишем нашата методология. Ние просто не сме руски разследващи журналисти, които използват руските методи. Много се надявам ЦРУ и останалите служби също да използват такива средства, но не съм убеден в това. Все пак западните държави избират организации, които трябва да станат обект на санкции именно на базата на информацията от своето разузнаване. А ние в хода на разследването открихме попаднали под ударите на санкции руски институти, които се занимават с разработването на забранени химически вещества под прикритието на абсурдни програми", обяснява Грозев. За пример той дава научния център "Сигнал" в Москва и изрази подозрения, че западните разузнавателни служби не са стигнали до публикуваната от журналистите информация.
Според информацията на Bellingcat, научният център "Сигнал" общува с ГРУ, когато се подготвя операция в чужбина, какъвто е случаят със Скрипал, и с ФСБ, когато се планира операция на територията на Русия. Освен това служителите и на двете спецслужби имат сходни форми на втората си идентичност, което надали се използва от всички специални служби, смята журналистът.
При последния етап на разследването екипът се е обърнал към Алексей Навални с молба да попълни някои "пропуски", свързани с живота му, за да разбере какво е правила групата агенти на ФСБ заедно с него в определен момент.
Грозев подчертава, че има определено сходство между случаите с отравянето на Навални, Сергей Скрипал и българския бизнесмен Емилиян Гебрев. ГРУ и ФСБ са различни групи с различна субординация, но те най-вероятно използват едни и същи институти, които разработват отровата и им помагат да я използват.
Що се отнася до реакцията на руските власти след публикацията, Христо Грозев заявява, че се надява на адекватна реакция. "Нека ни кажат: не беше така, защото нещата се случиха по този начин". Например, че Александров и Осипов са били там, за да помогнат на Навални, ако нещо се случи. Но единственото, което получихме досега, е един туит от представителя на Русия в ООН, в който пише: "Как е възможно Bellingcat да разкрие истината?" Или нещо саркастично.”
Той заяви, че екипът има готовност да продължи разследването или да внесе корекции в него, ако Кремъл каже нещо съществено и не се крие. Според него, след публикуваното разкритие, Кремъл трябва да докаже, че тези съвпадения са случайни и да обясни защо разследващите журналисти грешат.