В кампанията си за Белия дом Хилари Клинтън заложи много на половата равнопоставеност и този въпрос е все по-популярен. Водещият кандидат за генерален секретар на ООН е българка с комунистическо минало и неприятелски за американските интереси действия, която е подкрепена от свекървата на Челси Клинтън.
Въпросната българка е 63-годишната Ирина Бокова, която от 2009 година е директор на ЮНЕСКО. По традиция ръководният пост на генерален секретар на ООН се дава на кандидати от различни региони на ротационен принцип и сега е ред на Източна Европа да поеме функцията, след като мандатът на Бан Ки-мун изтече в края на годината. Българското правителство може да номинира именно нея за поста, тъй като, освен ако не се появи някой силен опонент, опитът й в ООН ще я направи фаворит.
Бокова трябва да бъде проучена не само заради опита си в ЮНЕСКО. Трябва да припомним, че през 1984 година САЩ се оттеглиха от ЮНЕСКО след няколко години на антиамерикански настроения. Страната се върна в агенцията на ООН през 2003 година, като заяви, че институцията е променена. През 2011 година обаче под управлението на Бокова ЮНЕСКО се опита да прескочи мирния процес в Близкия изток и прие Палестинската автономия за свой член въпреки съпротивата на САЩ. Тогава Държавният департамент, който бе ръководен от Хилари Клинтън, бе принуден от американското законодателство да спре финансирането на ЮНЕСКО на стойност около 80 милиона долара годишно.
Няма информация, която да показва какво е отношението на Хилари Клинтън към въпроса около финансирането на ЮНЕСКО, но тя със сигурност знае за Бокова, която е участвала в събития на „Глобалната инициатива на Клинтън“. Бокова също така поддържа добри отношения със защитничката на правата на жените Марджъри Марголис – бивш депутат на Демократическата партия, която е преподавател в програмата за обществена политика и управление в Пенсилванския университет и в същото време е свекърва на Челси Клинтън. Във вторник след лекция в Пенсилванския университет Бокова и Марголис ще участват заедно в „разговор“ и сесия „въпроси и отговори“ с публика. В сряда пък бившият посланик Естер Купърсмит ще даде вечеря за Бокова във Вашингтон, за да „научи повече за кандидатурата й за генерален секретар на ООН“, както е написано в поканата. През декември 2013 година американско списание написа, че Купърсмит е „близка на бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън“.
Британският The Economist писа, че Бокова е „предпочитаният от Русия кандидат“. Миналата година тя присъства на военния парад по случай Деня на победата в Москва - най-големия парад в руската история. Повечето западни лидери отказаха да присъстват на екстравагантното събитие на Путин в знак на протест срещу грабителските му походи в Украйна. Бокова обаче бе там, редом до китайския президент Си Дзинпин и кубинския лидер Раул Кастро.
Бокова е била активен член на Комунистическата партия в периода на Студената война, а баща й е бил редактор на органа на ЦК на БКП. Завършила е Московския държавен институт по международни отношения през 1976 година, когато талантливи студенти били изпращани в института, за да станат добри комунистически дипломати. Тя е останала член на БКП до преименуването на партията на БСП.
Наистина, Студената война свърши отдавна и много бивши комунисти от Варшавския договор се превърнаха в истински демократи. Авторитарните личности обаче отново са на мода, начело с Владимир Путин. Като генерален секретар Бокова би имала световно влияние и би могла да създаде неприятности за САЩ, както и за администрацията на Хилари Клинтън, която би искала одобрение и консенсус в ООН за дипломатическите си инициативи.
Ако следващият държавен секретар на ООН трябва да е жена от Източна Европа, има по-добра алтернатива – Кристалина Георгиева, която сега е заместник-председател на ЕК и е работила за Световната банка. Въпреки че не е нашият идеален кандидат – сред почитателите й е Джордж Сорос, тя не носи политическия „багаж“ на Бокова. Ако се надигне глобална съпротива срещу Бокова, настоящото дясноцентристко правителство в София може да номинира Георгиева.
Ролята на САЩ в целия този процес е от изключително значение. Нито един генерален секретар не може да бъде одобрен, ако Америка му се противопостави енергично. Президентът Барак Обама напуска след 11 месеца, а следващият държавен глава ще има нужда от лидер на ООН, който не е враждебен на американските интереси. Искаме да знаем каква е позицията на Хилари Клинтън относно кандидатурата на Бокова, а двете камари на конгреса може да решат да проучат нейния опит в България и ЮНЕСКО, завършва вестникът.
The Wall Street Journal
