Кога ще свърши пандемията? Има ли конкретни признаци, които ще позволят да се каже, че тя действително останала зад нас? Ясен отговор няма, той е скрит в в множество мнения от сферата на епидемиологията и вирусологията, а така също и и от областта на културните, политическите и социалните представи. Това пише журналистката Лора Дазиниер след разговор с директора на Института по проблемите на глобалното здравеопазване при женевския университет Антоан Флао за Slate.fr.
Колкото и да е парадоксално, твърдението за това, че епидемията е започнала или е свършила не предизвиква особени дебати. Въпросът е обект на научната дисциплина теоретична епидемиология. Арбитърът в този мач е индексът на репродукция R (т.нар. базово репродуктивно число на вируса, т.е. колко хора се заразяват от вече заразени хора към даден момент). Когато числото е повече от 1, вирусът взима връх започва епидемията, а когато падне под 1 - епидемията приключва.
Но защо тогава не е прието това лесно определение, за да се характеризира изчезването на пандемията? Защото тогава пандемията може да се обяви за приключила в края на първата вълна. Някои постъпиха точно така, а сега всички са съгласни, че те са сгрешили. По този начин пандемията не приключи нито по време на първата, нито след втората вълна и сега се намираме в края на четвъртата вълна, без да се осмеляваме да се надяваме, че тя най-накрая върви към своя край.
Историята показва, че пандемичният характер на епидемиите от грип през 20-ти век в крайна сметка не е бил признат или отбелязан веднага. Вероятно хората са мислили за нещо друго и са преживявали други събития или пък научната култура по това време не е била толкова развита. По време на испанския грип 1918-1920 година вирусът не само не е бил идентифициран (тогава не е имало вирусология), но и популацията е излизала от състояние на разрешителна война. Тогава е съществувал определен релативизъм, макар в няколко източника да се съобщава, че на отделни места хората буквално са умирали като мухи. В повечето случаи това се дължало на свръхинфекция, т.е. бактериални усложнения, предизвикани от вируса. Т.е. хората са умирали не от самия вирус. Може да се каже, че тогава се е считало, че пандемията е приключила, когато грипът и неговите последици са преставали да убиват масово. В същото време вирусът не е бил унищожен.
Тук вече се досещаме, че не можем да кажем, че пандемията е приключила, когато вирусът повече не циркулира - това би било илюзия, защото изкоренена е само едрата шарка и то благодарение на намесата на човека с ваксината.
Разглеждайки и пандемията от СПИН и ХИВ изглежда че е приключила, но всъщност не е. Защо? Безусловно, от една страна помним масовите жертви и това повлия на нашето порастване и значителна степен постави рамки за контрола над сексуалния ни живот в продължение на 40 години. От друга страна СПИН и съпътстващите го заболявания, които той предизвиква, остават прекалено сериозни, когато инфекцията не се лекува и не е под контрол. Трябва да признаем и да приветстваме продължаващите действия на активистите, които в продължение на много години продължават да не допускат нормализацията на ХИВ и все още го поддържат като важна тема в социалния и политическия дебат.
Отговорът кога ще приключи пандемията не е еднозначен. Вероятно бихме могли да кажем, че пандемията ще свърши, когато реалният коефициент на репродукция R (Re), тоест броя здрави хора, които заразява един носител на болестта в даден период от време, на дадено място, ще бъде по-малко от 1 в продължение на достатъчно дълъг период, за да може да бъде определено на всички континенти и по този начин да се създаде ситуация, която да позволи отмяната на всички мерки. С други думи ние ще излезем от пандемията, веднага щом бихме могли да я преживеем както по-рано или без ново покачване на цифрите. Това се съгласува с идеята, че пандемията от СПИН все още не е приключила, тъй като продължаваме да препоръчваме използването на презервативи за защита от ХИВ инфекция. Може да се каже, че срокът на пандемията от Covid-19 е просто непредсказуем.
Друг начин да се определи края на пандемията е в това да се съсредоточим върху всекидневието си - това ще се случи, когато в действителност и за дълго време прелистим тази страница, когато започнем да говорим за друго, когато ще минават цели дни без данни за заболеваемост и изказвания на експерти по медиите. Когато приложенията свързани с Covid-19 повече не се появят Facebook, Twitter или Google news.
Това означава, че трябва да се премине един своеобразен праг, след който ние не бихме обръщали внимание на това дали вируса циркулира или не. Защото в крайна сметка Covid-19 и предизвиканите заради него дискусии ще престанат да циркулират във всекидневието ни и ще останат само в спомените ни и в шегите на комиците.
Още: Грозната истина за коронавируса - не знаем какво е решението
