Трябва да се признае, че случката с огромния китайски балон, който се появи над територията на САЩ и Канада миналата седмица, има известна забавна страна. Генералите от Пентагона обявиха повишена готовност, страхувайки се, че техните ракетни силози в Монтана са шпионирани. Джо Байдън трябваше да бъде убеждаван да не предприема действия, след което промени решението си и изтребители свалиха балона. Републиканците обвиниха президента, че е слаб. Чиновници в Пекин пък правеха всичко възможно да успокоят американците. Това пише в коментар британският The Guardian.
Балонът, най-вероятно тайно устройство за наблюдение, в крайна сметка се счита, че не представляваше физическа заплаха. Въпреки че китайците настояваха, че това е метеорологично устройство, което случайно се е отклонило от курса, те все пак се извиниха за инцидента.
Когато балонът се вдигна над американска територия, взаимното доверие, хладнокръвието и навременната комуникация бяха крайно липсващи. Този инцидент говори много за нервното състояние на отношенията между САЩ и Китай. Двете най-могъщи държави в света са в спор по множество въпроси – важни и маловажни.
Решението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен да отложи посещението в Пекин през уикенда е лошо. Но като се има предвид опортюнистичният, но мощен антикитайски фурор, който взриви американската десница, то вероятно е правилно, тъй като спокойният, разумен диалог може да се окаже невъзможен.
Непредвидени кризи от този вид ясно демонстрират защо възобновяването на преговорите за насърчаване на подобрено взаимно разбирателство е от съществено значение. Контекстът е нарастващата глобална конкуренция, която някои наречат конфронтация, между Вашингтон и Пекин. Президентството на Доналд Тръмп доведе отношенията до ново дъно с многобройни спорове за търговия, американски санкции, шпионаж и сигурност. Агресивната позиция на президента Си Дзинпин, включително спрямо Тайван, Хонконг, Южнокитайско море и Синцзян, е също толкова виновна. На фона на напрежението и от двете страни, ястребите започнаха да предполагат , че войната е неизбежна.
Едва миналата седмица шефът на ЦРУ Уилям Бърнс заяви, че САЩ са знаели, „като въпрос на разузнаване“, че Си е наредил на силите си да бъдат готови да нахлуят в Тайван до 2027 г. Генералът от военновъздушните сили на САЩ Майк Минихан отиде още по-далеч, призовавайки войските да бъдат готови да защитават острова до 2025 г. Изборите в Тайван и САЩ следващата година могат да осигурят претекст и прикритие за китайска атака, прогнозира той.
Ултранационализмът на Си, експанзионистичните политики и дипломацията на воините-вълци имаха обратен ефект. Както показва бурята с балон, погрешните изчисления са също толкова опасни, колкото всяка планирана политика. Малко вероятно е китайските лидери умишлено да са торпилирали посещението на Блинкен. Наистина има признаци, че Си под икономически и пандемичен натиск иска да намали напрежението. Разполагането на шпионски балон в такъв деликатен момент най-вероятно е било грешка на по-нископоставени кадри – или саботаж от хардлайнери, които се противопоставят на разведряването. Подобни възможности съживяват натрапчивите въпроси относно авторитета и компетентността на Си.
Ултранационализмът, експанзионистичните политики на Си и дипломацията на воините-вълци имаха лош обратен ефект, подтиквайки страни като Япония и Южна Корея да втвърдят отбраната си. САЩ активно се възползват от грешките му. Миналата седмица те подписаха военен пакт с Филипините. Страхът от Китай улесни по-тесните връзки на САЩ в областта на сигурността с Индия, Австралия и Югоизточна Азия. В това отношение Си е най-големият враг на себе си и на Китай.
Америка на Байдън също има какво да губи, ако послуша ястребите, реши да разчита на военни възможности и позволи отношенията с най-голямата търговска нация в света и зараждащата се суперсила да се влошат още повече. Същото прави и наблюдаващият свят. Вашингтон и Пекин трябва да приемат скитащия балон като предупреждение от високо ниво – и бързо да намерят по-добри начини да се разбират.
