Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Китайският модел на развитие забуксува

31 декември 2019, 11:30 часа • 6491 прочитания

Китайският модел на развитие забуксува. Това пише руският вестник "Независимая газета" в материал, цитиран от агенция "Фокус".

Тържествата в Пекин на 1 октомври, посветени на 70-годишнината от провъзгласяването на Китайската народна република, бяха засенчени от мащабни протести в Специалния административен регион Хонконг от юни. Трудности възникнаха в Пекин и на икономическия фронт. Безпрецедентните темпове на растеж на БВП са нещо от миналото.

Годишнината беше тържествено отпразнувана, проведе се военен парад, който показа, че Китай има една от най-мощните армии в света. По-специално бяха демонстрирани най-новите междуконтинентални балистични ракети. Обикновените граждани също имаха основание да се гордеят със страната си. Всъщност по времето на своето раждане Китай беше една от най-бедните страни в света. И въпреки че Мао Цзедун, когото масите идолизираха, успя да вдигне Поднебесната империя „от състоянието на колене“, той не можа да я изведе от крайната бедност. Нещо повече, социално-икономическите експерименти, които той започна, като „Големия скок“ и „Културната революция“, се превърнаха в провал на реколтата, глад и беззаконна репресия. 

Задачата да възстанови страната се падна на Дън Сяопин и неговите поддръжници в ръководството на Китайската комунистическа пария (ККП). През 1978 г. бе обявен курс към реформи и откритост към външния свят. В продължение на 40 години Китай показва темпове на растеж на БВП, които никоя друга голяма икономика на планетата не познава. Повече от 800 милиона души бяха извадени от бедността. Китай се превърна в най-голямата търговска сила.

В САЩ, Япония и страните от ЕС експертите още спорят за последиците от укрепването на Китай. Някои твърдят, че това е станало, когато са се раждали новите суперсили. Китай оспорва лидерството на САЩ, но и създава стимул за здрава конкуренция, а не основа за опустошителен военен или икономически конфликт. Освен това Пекин не иска да налага своите правила на Запада. Максимумът, който той твърди че иска да постигне, е да бъде маяк за страни, които искат да ускорят своето развитие.

Китайският президент Си Дзинпин формулира тази задача по следния начин: „Китай прокарва нов път за развиващите се страни. Той предлага нови възможности за държави, които възнамеряват да увеличат темповете на развитие, като същевременно запазват своята независимост".

Американският истаблишмънт обаче е доминиран от мнението, че възходът на Китай заплашва основните интереси на САЩ. Сега във Вашингтон, в официалните документи, директно наричат Китай основния потенциален противник на Америка. Продължаващата търговска война с Китай се отнася не само за тарифите и условията за американските компании на китайския пазар, но и за това дали САЩ ще останат доминиращата световна сила или ще бъдат изтласкани назад от Китай.

Освен това в световната американско-китайска конфронтация идеологията заема все по-голямо място. В края на краищата ККП, въпреки че водеше прехода от планова към пазарна икономика, не се отказа от марксистко-ленинските постулати. Напротив, те са залегнали в партийната харта - позоваванията на марксизма-ленинизма, както и на теоретичния принос на Мао, са включени в доктрината за „социализма с китайски характеристики в новата ера“, която бе провъзгласена от Си Дзинпин. И тази доктрина най-общо предвижда засилване на контрола на Комунистическата партия над вътрешната и външната политика на страната.

Антикомунизмът по време на Студената война послужи като идеологическа основа за конфронтацията със СССР в САЩ. Днес геополитическият съперник на Америка отново се превръща във власт, водена от комунистите. Това помага на антикитайското лоби, което е здраво вкоренено и в двете политически партии в Америка. Въпреки че е възможно облекчаване на търговските противоречия, Вашингтон не изоставя опитите да спре възхода на Китай като нова суперсила.

През май Белият дом постави в черен списък китайската корпорация Huawei, един от най-големите световни производители на телекомуникационна техника. Тя е обвинена във връзки с китайското разузнаване, евентуалното инсталиране на шпионски устройства в 5G мрежите, които в близко бъдеще ще обхванат целия свят. Стигна се дотам, че Канада по искане на САЩ задържа дъщерята на основателя на компанията и нейн финансов директор Мън Ванчжоу под домашен арест. Много партньори на Huawei, по-специално Google, прекъснаха връзките си с него.

На война като във война. Тази година Китай показа сериозни „пробойни“ в своята политика към две автономии - Специалния административен регион Сянган (Хонконг) и Синдзян-Уйгурския автономен район. И Вашингтон не пропусна да се възползва от усложненията на противника. 

В Хонконг демонстрациите не спират повече от шест месеца. Искрата, която предизвика пожара, беше законопроектът за екстрадиция, предложен от ръководителя на местната администрация. Жителите на бившата колония приеха законопроекта като опит за покушение срещу независимостта на съдебната система и срещу други права, гарантирани от Акта на прехвърлянето на Хонконг от Великобритания в Китай. „Ситуацията е най-трудната след завръщането на Сянган (Хонконг) в лоното на родината му“, призна Си Дзинпин.

А в Синдзян всичко изглежда тихо. Според западните активисти за правата на човека тази стабилност е постигната поради факта, че властите са въдворили до 1 милион уйгурски мюсюлмани в „училища за превъзпитание“. Основата е подозрението в симпатиите към джихадистите. 

САЩ започнаха кампания в защита на Хонконг и потиснатите религиозни малцинства. Конгресът прие законопроекти, изискващи администрацията на американския президент Доналд Тръмп да следи ситуацията в двете автономии и да наложи санкции на китайски служители и структури, участващи в преследването на демокрацията.

Трудности възникнаха в Пекин и на икономическия фронт. Безпрецедентните темпове на растеж паднаха до под 7% годишно. Според някои прогнози през 2020 г. те могат да паднат още по-ниско. Това може да доведе до повишена безработица и да повлияе неблагоприятно на привлекателността на китайския модел за третия свят. Отговорността за решаването на проблеми пада преди всичко на Си Дзинпин, който според приетия през 2018 г. закон може да остане ппрезидент на КНР до края на живота си.

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес