Факти за свалянето на американския дрон Reaper над Черно море все още се появяват и много важни подробности тепърва ще стават публични, но докато се опитваме да се ориентираме, струва си да погледнем историята - виждали ли сме нещо подобно преди?
Струва си да се припомнят поне 5 случая, които са сходни: свалянето през 2019 г. и залавянето на американския дрон Global Hawk от Иран; сблъскването с китайски изтребител, който принуди шпионски самолет EP-3 да кацне в Хайнан през 2001 г.; превземането от севернокорейците на американския USS Pueblo (шпионски кораб) през 1968 г. и две прелитания на американски U-2 над вражеска територия: над СССР през 1960 г. и над Куба по време на ракетната криза от 1962 г. Във всеки случай ключовите въпроси са: Какво се случи? Какво казаха страните за това къде е бил самолетът? И как отговориха САЩ?
Може би най-скорошното сравнение е през юни 2019 г. Тогава Иран свали дрон за наблюдение Global Hawk над Ормузкия проток. Според Съединените щати дронът бил на 21 мили от брега на Иран, но Техеран твърди, че той е нарушил суверенитета му по-рано по време на полета, като се е приближил на 8 мили от границата му, доста в границите от 14 мили на признатите му териториални води. Доналд Тръмп написа в Туитър, че Иран е направил "голяма грешка" и според някои данни американският президент обмислял серия от удари по ирански радарни и ракетни обекти. Атаки обаче не бяха извършени. Вместо това Съединените щати подадоха жалба в ООН, наложиха допълнителни санкции и (вероятно) извършиха кибератаки.
През 2001 г., първата година от управлението на Джордж У. Буш, шпионски самолет EP-3 на ВМС на САЩ изпълнява мисия за наблюдение на 70 мили от брега на китайския остров Хайнан. Когато беше прехванат от изтребител на ВМС на Китай, двата самолета се сблъскаха, убивайки китайския пилот и принуждавайки EP-3 да извърши аварийно кацане на остров Хайнан. Двадесет и четиричленният екипаж беше задържан от китайските власти в продължение на 10 дни. Накрая двете страни се съгласиха, че американският самолет е бил на 70 мили от китайска територия, когато се е случило сблъскването. Китай обвини САЩ в незаконно преминаване през неговата изключителна икономическа зона (ИИЗ), докато Съединените щати контрираха, че ИИЗ позволяват неволно преминаване. Спорът беше решен със спасяващо полуизвинение: САЩ изразиха устно "съжаление и скръб" за инцидента, но не дадоха "извинително писмо". Китай отговори, като освободи екипажа, но след като разглоби самолета и извлече информация за неговите разузнавателни способности, после върна частите му в сандъци няколко месеца по-късно.
Превземането на USS Pueblo от Северна Корея през 1968 г. предоставя допълнителна информация по проблема. Провеждайки дейности по наблюдение край бреговете на Северна Корея, американски шпионски кораб с екипаж от 83 души беше обстрелян и заловен. Следвайки стандартния сценарий, Северна Корея твърди, че Pueblo бил в нейните териториални води, на 8,5 мили от остров Ryo, докато Съединените щати контрираха, че е на мили от приближаването на приетата териториална зона от 14 мили. След 11 месеца преговори Съединените щати се извиниха, дадоха на Северна Корея писмено признание, че корабът е шпионирал, и поеха ангажимент да не шпионират в бъдеще в замяна на връщането на екипажа. Северна Корея запази Pueblo, а и до днес корабът си остава трофей за Пхенян.
САЩ провокираха два инцидента с шпионския самолет U-2. Първият се състоя на 1 май 1960 г. Тогава майор Франсис Гари Пауърс направи опит на голяма височина да прелети над територията на СССР източно от Урал, но бе свален от зенитна ракета. Пилотът се катапултира, беше пленен, осъден и 4 години лежа в съветски затвор, накрая бе разменен с разкрит съветски шпионин.
В най-опасния ден от Кубинската ракетна криза през октомври 1962 г., американски самолет U-2 прелетя над Куба, където Съветският съюз бързаше да завърши разполагането на ракетни установки с ядрени бойни глави. Самолетът беше свален от съветската противовъздушна отбрана с ракети земя-въздух (SAM) в Куба, убивайки пилота му майор Рудолф Андерсън. Тогавашният американски президент Дж. Ф. Кенеди се въздържа от ответен удар и в крайна сметка Кубинската криза намира решение без да се стигне до война, която вероятно щеше да е Третата световна война.
А какво стана след случилото се в Черно море? Е, каквото очакваше и авторът на анализа - скоро там отново се появи американски дрон, без да има директен американски военен отговор:
ОЩЕ: Дронове от САЩ отново летят над Черно море
Автор: Греъм Т. Алисън за The National Interest. Алисън е професор по държавно управление на Дъглас Дилън в Harvard Kennedy School. Той е бивш директор на Белферския център в Харвард и автор на Destined for War: Can America and China Escape Thucydides's Trap?
Превод: Ганчо Каменарски
