Източното Средиземноморие отново се очерта като особено критична област за международна и регионална стабилност, сигурност и икономически растеж. На неговата геополитическа шахматна дъска се развива конкуренция.
Основните събития в региона започнаха през 2009 г. с откриването от Noble на израелското газово находище Тамар. След това бяха открити други резерви, които могат да се използват. В същото време страните от региона - всички с изключение на Турция, а именно Кипър, Израел, Египет и Ливан, определиха изключителните си икономически зони в съответствие с Конвенцията на ООН за морското право, пише Йоргос Кумуцакос в коментар за гръцкото издание Kathimerini, цитирано от БГНЕС
Засилената дейност на големи международни енергийни компании като Noble, Exxon, Total и ENI демонстрира перспективите за региона. Не случайно се обсъждат много инфраструктурни проекти, особено тръбопровода EastMed, който ще свързва газовите резерви от Израел и Кипър с Гърция и Италия.
Този амбициозен проект е категоризиран от ЕС като проект от общ интерес и е получил 34,5 милиона евро за финансиране на техническите проучвания. Водещият газопровод също получи политическите благословия на САЩ, когато държавният секретар Майк Помпео участва в тристранната среща на върха Гърция-Кипър-Израел през март тази година.
Енергийният триъгълник на демокрациите в региона, който аз наричам „проект за триизмерно развитие“, е от ключово значение за стабилността и развитието в Източното Средиземноморие. Той също така представлява важен принос за енергийната сигурност на Европа. Освен това той вече се превърна в катализатор за създаването на други схеми за сътрудничество в региона, като например тристранния механизъм Гърция-Кипър-Египет.
Турция, от своя страна, се е изключила от тези положителни развития, защото просто настоява да не се спазват правилата на играта:
1. Турция не желае да прилага Конвенцията на ООН по морско право и има за цел да определи произволно нейните морски зони;
2. Тя не признава Република Кипър и нейните законни права;
3. Турция има сериозни проблеми в двустранните си отношения с Гърция, Египет, Израел и Кипър. Провъзгласената турска политика на "нулеви проблеми със съседите" се трансформира в "нула съседи без проблеми".
Поради самоизключването си от енергийната игра в Източното Средиземноморие, Анкара се опитва да наложи участието си чрез провокации и дипломация с въоръжени кораби с цел да попречи на напредъка на различните енергийни проекти в региона.
Освен това Турция, изглежда, настоява за инсталирането на руската ракетна система С-400 на своята територия. Би могло да се твърди, че Турция, освен че е труден съсед, се превръща в непредсказуем и несигурен съюзник. Общата тенденция на обръщане на гръб на Запада от Турция вече е видима и изглежда, че тя не е обратима в обозримо бъдеще.
Надявам се, че Анкара ще вземе под внимание сериозно инициативите като Закона за партньорство за сигурността и енергийното партньорство в Източното Средиземноморие от 2019 г., представен от сенаторите от САЩ Робърт Менендес (демократ) и Марко Рубио (републиканец), което ще доведе до значителни коригиращи действия в нейната политика.
Анкара трябва да престане да бъде потребител на сигурността и да стане производител на сигурност в Източното Средиземноморие. Турция трябва да престане да бъде непредсказуема и дестабилизираща сила в региона. Топката е в турското поле, завършва коментарът на експерта.
