В случай, че каталунците едностранно обявят своята независимост, ЕС би трябвало да е наясно какво ще прави. Сегашната въздържаност на Брюксел е разбираема, но дали е и политически мъдра, пита Бернд Ригерт.
Нима е възможно подобно нещо: през 21 век, в Европейския съюз, конфликтът с едно движение за независимост да прерасне в държавна криза, в нещо като опит за преврат, и дори да породи насилие? Кой е способен, а и готов, да се намеси в Каталуния, за да сложи край на това безумие?
Испанската държава дотук се провали, а онези 30 процента от каталунците, които искат независимост, както и регионалното каталунско правителство продължават да преследват целта си невъзмутимо. Междувременно се намеси и испанският крал, но конфликтът продължи да ескалира. Предстои каталунците да обявят своята независимост. Как ще стане това – по законен или незаконен начин? Президентът на Каталуния ни най-малко не се интересува от този въпрос.
Каталунците твърдят, че испанската конституция вече не се отнася за тях, защото те не искат да са повече част от Испания. И забравят, че испанската конституция може да бъде променена само с волята на целия испански народ, но не и с вота на едно малцинство. Правовата държава в Испания е застрашена, тъй като в Каталуния в момента не се спазват законите, а не защото испанското правителство действало незаконосъобразно.
Въздържаното поведение на ЕС не е политически мъдро
Такова е и правилното становище на Европейската комисия (ЕК). Тя не може да се намеси в спора като посредник, защото е длъжна да уважава независимостта и конституцията на всяка страна-членка. Европейските договори не предвиждат подобна посредническа функция - не и в подобен случай. В Полша и Унгария Комисията трябваше да се намеси, защото правителствата на тези две страни подкопават правовите принципи и независимостта на правосъдието. Комисията обаче не е действала там като посредник между две вътрешнополитически сили, които спорят помежду си. Тя просто защити Европейските договори, които имат задължителна сила за страните-членки на ЕС.
С други думи: въздържаността на ЕС изглежда разбираема от правна гледна точка, но дали е и политически оправдана? Не, Еврокомисията и председателят на Европейския съвет Доналд Туск не бива да наблюдават безучастно как ескалира кризата в Испания. Сигурно те биха могли поне да направят предложение за диалог между Мадрид и Барселона. Дори и само това би било от полза. Еврокомисията всъщност не би могла да стане посредник в конфликта и поради простата причина, че не всички страни в спора са съгласни да приемат подобно посредничество. Каталунските евродепутати очакват от ЕС да смъмри Испания. Но това няма да се случи. Испанското правителство, което на заседанието на ЕП в Страсбург беше представено от свои висши дипломати, отхвърля всякакви посредници, както и всякакви разговори с президента на Каталуния. Според властите в Мадрид, случващото се в Каталуния представлява държавен преврат. А с превратаджии не се преговаря.
ЕС е длъжен да покаже, че го е грижа
Въпреки това ЕС трябва сам да предложи услугите си – поне, за да събере двете страни в конфликта на масата на преговорите. ЕС е длъжен да покаже на своите граждани, че го е грижа и че не остава безучастен, когато има криза. След като се смята за проект на мира, при това успешен, ЕС трябва да покаже, че е в състояние да предлага и решения за вътрешни конфликти в страните-членки.
В случай, че каталунците наистина предприемат неразумната стъпка и обявят едностранно своята независимост от Испания, Еврокомисията трябва да разполага и с план Б. Ясно е, че нито ЕС, нито някоя от страните-членки на общността биха признали тази независимост. Но трябва да бъде изработена концепция за това, какви ще са бъдещите отношения към каталунското правителство, как ще бъдат уредени търговията и туризма, как би се реагирало на евентуална молба за членство, ако Барселона реши да кандидатства в Общността? Трябва да се знае също и това, как би постъпил ЕС, в случай, че испанското правителство реши да освободи регионалното каталунско правителство, да насрочи нови избори и да отнеме автономния статут на областта? Защото подобни действия са допустими от правна гледна точка. В тлеещия от години конфликт между Мадрид и Барселона ЕС досега винаги си е заравял главата в пясъка. Но подобно поведение повече не е възможно.
Дори и само поради това, че навсякъде в Европа привържениците на Брекзита, десните популисти и националистите се опитват да представят случващото се в Каталуния като доказателство за това, че ЕС потискал малцинствата в общността и стремежа на народите към независимост. Това, разбира се, е нечувана глупост, но ЕС не бива да игнорира подобни възгледи, а трябва да направи всичко възможно да ги опровергае. В противен случай сегашната испанска криза може изведнъж да се превърне в европейска.
Източник: Дойче веле
