Масираните бомбардировки срещу бунтовническата крепост в Идлиб говорят за неизбежно наземно настъпление на сирийската армия. Предупрежденията и протестите на западните страни и ООН нямат никакъв ефект, доколкото Дамаск, Москва и Техеран искат да приключат с въстаниците. Те взимат под внимание само недоволството от страна на Турция, която иска да отложи настъплението, за да защити своите местни съюзници и стратегическите си интереси, пише Фабрис Баланш в анализ за вестник Le Figaro, цитиран от БГНЕС.
Около 100 000 бунтовници в Идлиб
През март 2016 г. броят на бунтовниците в Идлиб е бил между 50 и 90 хиляди. Такава разлика в числата е свързана с неяснотата за определянето на статута на бунтовника: 50 000 са се занимавали с това постоянно, а 40 000 – епизодично. Там към тях се присъединили хиляди други бунтовници, изтласкани от Алепо, Гута, Дараа и Растана, т.е. бунтовни зони, оказали се обратно в ръцете на сирийския режим през последните две години.
Бунтовниците са разпределени в две приблизително равни по численост групи: „Хаят Тахрир аш-Шам“ (ХТШ) и сформираната от Турция коалиция „Фронта на националното освобождение“ (ФНО). Той включва всички противници на ХТШ – от бившата „Свободна сирийска армия“ до „Бригадите аз-Зинк“ и „Ахрар аш-Шам“: става дума за около десет групи, които от своя страна са разделени на десетки повече или по-малко независими отряди. С помощта на тази коалиция Турция искаше да отслаби ХТШ и да не даде на тази групировка да установи пълен контрол върху цялата провинция Идлиб. До есента на 2017 г. ХТШ контролираше турската граница, град Идлиб, различни стратегически пунктове и основните пътища, оплитайки региона в паяжината на своята власт.
През есента на 2017 г. между тях и протурските бунтовници започна война, която доведе през есента до почти едновременно разпределяне на териториите между страните. ХТШ сега практически еднолично контролира северните части на региона, столицата му и границата с Турция, оставяйки на противниците си южните райони на провинцията и западната периферия на Алепо. По такъв начин протурските бунтовници се оказаха в изолация на юг, между чука на сирийската армия и наковалнята на джихадистите от ХТШ. Освен това Турция едва ли може да помогне на ФНО, доколкото самата тя е принудена да води преговори с ХТШ за преминаването на военни и техника до установените от Анкара наблюдателни постове по фронтовата линия със сирийската армия. В резултат на това протурските бунтовници попадат на първата линия на предстоящата офанзива на сирийската армия в южните райони на провинцията.
Сирийската армия първо се захваща със слабите
Дамаск има намерение в перспектива да си върне контрола над цялата провинция Идлиб, само че в началото ще му се наложи да се задоволи с ограничено настъпление в южните райони на провинцията във връзка с големия брой бунтовници. Неговата първа задача е да увеличи защитеността на Латакия и руската база Хмеймим, които се подлагат на обстрел от страна на бунтовниците. Всичко това насочва атаките му към Джиср аш-Шугур. Втората цел е изтласкването на бунтовниците от Хам, взимайки под контрол целия юг до Маарет ан-Нууман. Третата задача може да бъде прочистването на западната периферия на Алепо от бунтовници. Това означава, че главна цел на настъплението ще станат протурските бунтовници. В същото време в Джиср аш-Шугур става дума за уйгурите от Ислямско движение на Източен Туркестан, които отбелязаха бойни постижения, но не успяха да се интегрират с въстанието поради своите етнически особености и верността си към „Ал Кайда“. Между другото няма увереност, че сирийската армия веднага ще се опита да завладее Джиср аш-Шугур, защото това не е проста задача.
На първо време бомбардировките на района Джиср аш-Шугур, съдейки по всичко, имат за цел да неутрализират уйгурските екстремисти. Във връзка със сложния релеф наколо, сирийската армия би се наложило да вземе под контрол близките градове, което би отнело месеци. В същото време превземането на равнината и хълмовете около Маарет ан-Нууман би било много по-лесно: авиацията и бронираната техника могат без усилие да отстранят отбраната на бунтовниците. Пристигащите от запад сирийски войници биха могли да се съединят с отрядите от Абу ад-Духур, за да установят контрол над Маарет ан-Нууман. В резултат на това провинцията ще бъде срязана на две. И на обкръжените на юг протурски бунтовници ще им остане единствено да се предадат. Непримиримите от тях ще могат да намерят убежище в Африн или Джерблус, които са под контрола на Турция.
Сирийската армия вече използва тази стратегия в Гута, Алепо, Растан и Дараа. Тя отначало се захващаше с най-слабите, разделяйки територията на бунтовниците, а след това водеше преговори поотделно с различните групи. Сирийската армия разчита на неутралитета на ХТШ, който е заинтересован от това да позволи на враговете си да се погубват един друг, а след това на привлече на своя страна остатъците от ФНО.
Турската дилема
Разбира се, Турция изобщо не е съгласна с тази стратегия, доколкото тя ще бъде за сметка на нейните верни поддръжници. В резултат тя ще загуби доверието сред своите местни съюзници, които се сражават срещу ХТШ. Поради което Анкара настоява настъплението да бъде отложено. Москва и Дамаск ѝ възразяват, че тя не е удържала на обещанията си да ликвидира ХТШ. През есента на 2017 г. първото настъпление срещу Идлиб позволи на Дамаск да превземе целия югоизток на региона и военната база Абу ад-Духур. Ердоган изпадна в ярост и публично заплаши Асад, тъй като той нападна неговите съюзници. В крайна сметка Ердоган получи от Русия одобрение да нападне кюрдския Африн. В перспектива е възможна още една отстъпка от подобен род, доколкото приоритет за Турция все така си остава ликвидирането на кюрдските въоръжени отряди. В същото време запазването на американското военно присъствие в североизточните райони на Сирия представлява препятствие за нови турски операции срещу кюрдите.
Унищожаването на ФНО би позволило на Дамаск да се избави от групи, които биха могли да вземат участие в официални преговори. В съответствие със стратегията за борба с бунтовниците, към която се придържа сирийският режим от 2011 г., на първо място е необходимо отстраняването на умерените, за да останат само радикалите. Те няма да могат да станат политическа алтернатива и потвърждават запазването на властта на Башар Асад от гледна точка на сирийското население, както и на заплашените от джихадистите демокрации.
Турция безуспешно се опитваше да получи от ХТШ отказ от джихадистката идеология и завръщане във ФНО: тя се стремеше по този начин да получи инструмент за дългосрочно влияние над Дамаск, превръщайки Идлиб в свой протекторат подобно на северно Алепо. Голяма част от Идлиб би се превърнала в буферна зона по границата между двете страни. Само че широкото присъствие на ХТШ на север от Идлиб поставя под въпрос формирането на такава зона, доколкото това би означавало създаване крепост на „Ал Кайда“.
Мосул, Ракка, Идлиб
Първото настъпление срещу южните райони на Идлиб ще бъде придружено от неголям брой жертви, доколкото населението ще има възможност да се скрие в северните части на провинцията край турската граница. Обаче второто настъпление ще придобие съвършено различен мащаб и може да предизвика истинска хуманитарна катастрофа. Само че Москва и Дамаск ще подчертаят, че този път се борят срещу джихадистите от "Ислямска държава" и „Ал Кайда“. И доколкото Запада особено не се церемонеше с "Ислямска държава" в Мосул и Ракка, струва ли си да се очаква нещо друго в Идлиб?
Снимки: Getty Images/Guliver
